ПИК TV: Михаил Лалов - живописецът на женската чувственост, наследникът на Димитър Казаков
Последвайте ни в Google News Showcase
Цяло пътешествие е да се стигне до ателието на Михаил Лалов. Ала, то не е просто ателие, а част от бивша фабрика в крайния квартал на София Курило. Навън стари, грохнали къщи, железопътна линия, скучаещи хлапета по дворовете, а вътре - простор, бели стени, покрити с десетки платна, артистично място за гости, странни конструкции, по които тече вода, за да вае акварелите си, а живописта му да бъде близо до природата.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Творбите на художника са пиршество от багри и форми, но дори в периода на абстрактните му композиции се усеща човешкото тяло, жената.
Трудно е да преодолееш фигуралната композиция, но дори и да минеш в абстрактното, мисленето не можеш да заличиш, казва художникът. Много малко хора си дават сметка, че абстракцията не е просто цапане с четката - тя е много по-трудна от другите видове композиция. Защото при нея художникът не знае кога е завършена, няма край… Интуитивно е, инстинктът подсказва. Но пък докато се стигне до това върхово усещане се минава през планини от опити, визуална култура, общуване с платната на големите майстори, разказва той.
Удоволствието на Михаил Лалов е да изненада себе си, да търси и намира това, което другите чувстват, а той вижда. Да накара боите да оживеят в чудновати образи, а той самият от тих самотник да се превърне във въодушевен поет на женското тяло, на тържествуващата стихия на сливането, на онзи миг на абсолютната свобода на духа.
Не случайно редица тънки изследователи на родното изкуство привиждат в платната на Михаил Лалов част от загадката, която и до днес вълнува почитателите на Димитър Казаков - Нерон. Без капка подражателство, обаче. И единият, и другият имат онзи неземен размах на въображението, което не познава граници. Казаков правеше изкуство от всичко, дори, ако видеше незавършеност на творбата си, я топеше в съда с чая, който си вареше, за да получи нов нюанс. Ама не просто така, защото е пред очите му, а защото "рисунката го иска". Същото е и при Лалов - няма непозволени материали при него, няма граници. Ако трябва ще накара маслената боя да стои като акварел, а контура ще затанцува в джаз ритъм.
Дъщеря му Гергана също е художник, но не се грее на огъня на бащиния стил, върви отвъд него. При нея живописното начало е по-добро, даже малко ме превъзхожда, признава Михаил Лалов. Една вродена творческа елегантност, която е попила и в семейните отношения. Гергана прави натюрморти, които с времето стават все по-сложни и по-сложни, споделя той. Не е казано, че този жанр е по-малко стойностен. Има един велик италианец - Моранди, който цял живот прави натюрморти, но цял свят го знае с тях, казва художникът.
Михаил Лалов твърди, че не може да се задържи на едно място, да се запечата в един стил. Търси непрекъснато провокацията- във формите, в колорита, в настроенията, експериментира. Дори бе завършил една от творбите си, поставяйки артистичния си подпис на няколко места върху готовите образи. Кой би помислил? Пък и кой бе казал, че една творба - не, не завършва, а започва с подписа на автора си?
Понякога случайно ми се получават нещата, ама това не е случайността дошла отнякъде си, тя винаги идва от определено място - това е другата пътечка на натрупването при един творец, казва живописецът. Мишо помни вятъра от една парижка улица, развятата коса на момиче пред фонтан в Рим, примигването при влюбването, което ражда дълбочината на тоновете.
Михаил Лалов е от малкото български художници, които успяват да живеят само от изкуството си, да се издържат от него. За здравомислещите това е почти авантюра в днешния предметен, комерсиализиран свят. Но той го може. Не прави компромиси. Не е и помислял за нещо друго. Питам го това не е ли прекален лукс за художник в България? Не е само за България, навсякъде вече е лукс, отговаря ми. Но това, че можеш да се издържаш с изкуство не значи, че си богат, продължава. Богат си на изкуство, което те прави толкова щастлив,че забравяш за всичко останало, което притежава душите на ненаситните консуматори - търговците на илюзии.
Живописецът живее на всички континенти чрез платната си, помнят се изложбите му у нас, в Париж, Мюнхен, Дюселдорф, Никозия… Негови картини има в Националната художествена галерия, в Софийската градска галерия, в частни изложбени зали и в частни колекции в страната и чужбина. Но той е жител на света и на вълшебните си ателиета. В тях черпи вино, посреща скъпи гости и почитатели, радва се на искрени приятелства. Бохем! Но и в забавленията му има естетизъм и чистота, които са най-големият чар в живота му.
Художникът е вечен скиталец, върви, върви до изнемога - в познати и непознати светове. Това, че едно платно не се продава веднага, не значи, че няма да се продаде някога, вярва Лалов. И се смее.
Няма меценат, защото в България това е почти непознато. Но пък го закрилят музите. И старата приказка, че луд умора няма.
