ПИК TV: Томислав Дончев: ЕС да следва едни и същи стандарти за различните държави
Последвайте ни в Google News Showcase
ЕС няма бъдеще, ако не съумеем да следваме едни и същи стандарти, по които да се третират различните държави-членки. Това заяви вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев в началото на публичната дискусия на тема: „Quo vadis Europe: Действителните предизвикателства пред ЕС и словашкото председателство на ЕС".
"Събитието отбелязва началото на словашкото председателство на Съвета на ЕС. Често говорим за Европа с клишета, което е лошо – те не ни позволяват да мислим иновационно и я превръщаме в скучна тема. Европа днес няма нужда от клишета, трябва да се опитаме да разчупим модела точно сега. Свикнали сме да приемаме Европа като политически, икономически проект, но и това са клишета. В последните години обединена Европа все повече прилича и на инструмент за справяне с кризи, но това е далеч от първоначалния й замисъл. В центъра на кризите стоеше въпросът колко Европа искаме, продължи Дончев. Имаше въпроси и кой как от страните-членки понася кризите. Необходимо е на първо място да обърнем ракурса за мислене и действия. Добре е, че сме овладели тази или онази кризи, но се питаме защо не бяхме толкова подготвени, колкото си искаме, и защо не действахме превантивно. Отговорът е, че действахме бавно", подчерта Дончев.
"Един от индикаторите какво ще се случи през следващата година ще бъдат преговорите за кохезионната политика. Настроенията, позициите, възможността за общи цели и консенсус ще бъдат най-сигурното мерило накъде отиваме. Ако днес си позволим да ерозираме кохезионната политика, това ще бъде още един отговор, че все по-малко вярваме в себе си, поясни вицепремиерът. Не съм особено обнадежден от първите сигнали от държавите-членки и от сигналите, които идват от тях, призна Дончев. Държавите-бенефициенти все още не са намерили най-добрите аргументи за тази много европейска политика. Кохезионната политика не е благотворителна, смята вицепремиерът. Но защо забравихме откъде тръгна тя и за какво е ? Та тя съществува, за да коригира част от дефектите на общия пазар. Изначалната политика е да не се получи ситуация, при която богатите страни да стават още по-богати, а бедните - още по-бедни. Чува се и идея за централизация на ЕС. Мога да приема по-централизирано управление за инструментите, свързани с иновациите и малките и средните предприятия, но ми е трудно да си представя централизацията в сферата на малките индустрии. Ако искаме ориентация накъде отиват нещата в Европа, ще видим в следващите години дали съм бил прав, смята вицепремиерът. Мисля, че т.нар. „Брекзит“ няма да се случи толкова бързо, нито следващата, нито по-следващата година", посочи Дончев.
Вицепремиерът смята, че „Брекзит“-ът е политически и икономически удар, но има леко объркване в сценария и куп въпроси, на които отговори няма.
"Това означава деструктиране на европейските депутати, технология за преодоляване може да бъде намерена за едно или друго, но все още живея с надеждата, че има сценарий, по който това да не се наложи да бъде правено, подчерта той. Би трябвало да опростим и намалим бюрократичната тежест, призова Дончев. И това не е приложимо само за кохезионната политика, а и за другите европейски програми. Опростяването е въпрос на достъпност. Колко граждани сме лишили от възможността да ползват информация, помощ от институциите, запита той. А най-голямата ирония е, че не съм присъствал на нито една среща, на която да не се е говорило за опростяване на процедурите в сферата на кохезионните фондове, а нещата впоследствие все повече са се усложнявали. Готов съм да споделя българския опит за електронизиране при кандидатстването за финансиране – резултатите са чудесни и това трябва да е стандарт, когато говорим не само за европейско финансиране, смята вицепремиерът. Защо забравяме някои от спецификите на Европа, когато говорим за икономика и социалната сфера", запита Дончев.
"Европа е около 7% от населението на света и произвежда около 20% от световния брутен вътрешен продукт. Но разходите ни са над 40%. Но ако искаме да запазим същия стандарт не може това да се случи с икономика, която расте с 1%-2% на година. Тук има и множество второстепенни въпроси – и за реиндустриализацията, и за качеството на работната ръка и др. Ако погледнем част от глобалните ни конкуренти, дължим отговор защо при нас този ръст не се случва. Основната причина е цената на енергийните ресурси, смята той. Тук в Европа те са много по-скъпи. И ако имаме нужда от бързи стъпки е добре Енергийният съюз да не бъде само политическа тема. Тук говоря и за нови правила, и за по-добра координация между държавите-членки, посочи Дончев. Това, от което имаме нужда, е да бъдем по-бързи и по-решителни, когато вземаме решения и да не замитаме нито една криза под килима, да реагираме превантивно дори това да носи риск. ЕС няма бъдеще, ако не съумеем да следваме едни и същи стандарти, по които се третират различните държави-членки. Съюз на държави на два-три скорости няма бъдеще. Една от големите кризи, които дремят в ЕС е кризата на доверието, и на егоизма, но не здравословният, а този, който кара някои от нас да мислят, че сами ще се оправят по-добре, отколкото заедно", заключи вицепремиерът Томислав Дончев.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
