Пламен Димитров: 2710 лв. е рекордната средна месечна заплата на работещите в IT сектора
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-добре платените през 2015 г. са работещите в информационните технологии у нас - 2710 лв. е средната работна заплата при тях, а най-ниско заплатените са заетите в производството и обработка на кожи- със 474 лв. месечна заплата – 5.7 пъти разлика.
Това съобщи Пламен Димитров, президент на КНСБ, на брифинг на тема: „Ръст на доходите и задържане на квалифицираните кадри в България“.
На него бе представен актуален доклад на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ, в който се дава отговор на въпросите: В кои икономически сектори се вдигат заплатите с над 30% и къде падат с 8% за година? Колко работещи продължават да са бедни през 2016 г? Каква е равносметката от Колективното договаряне на заплатите през 2015 год.?
Средната работна заплата за страната през миналата година е 894 лв., което означава номинален ръст от 8.8% и реално покачване с 8.9%, посочи в анализа си Любен Томев, директор на ИССИ при КНСБ. Според него заетостта се повишава, макар и плавно. През 2013 г. броят на наетите лица се увеличи с 0.3%, а през следващите две години, ръстът се установи на 0.6% всяка година. Това показва, че тази средна работна заплата дава едно реално нарастване.
През последните три години реализираме ръст и при реалните работни заплати, и при заетостта, отбеляза Томев. Изменението на средните заплати по икономически дейности през 2015 г. е твърде различно. С високи постижения се отличават „Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи” (+32.1%), „Юридически и счетоводни дейности” (+26.0%), „Дейности по наемане и предоставяне на работна сила” (24.6%), „Други професионални дейности” (+19.8%), „Архитектурни и инженерни дейности; технически изпитания и анализ” (+18.7%) и „Производство, неквалифицирано другаде” (+19.7%).
Отрицателни стойности се отчитат в „Добив на нефт и природен газ ” (-5.7%), „Производство на тютюневи изделия” (-7.2%), „Строителство на съоръжения” (-4%), „Възстановяване и други услуги при управление на отпадъци” (-2%), „Научно изследователска и развойна дейност” (-7.9%), „Спомагателни дейности във финансови услуги и застраховане” (-7.6%), „Дейност на централни офиси: консултантски дейности в областта на управлението” (-4.6%).
Припознатите предложения на КНСБ по Бюджет 2016 г. ще имат пряк положителен резултат върху около 175 000 души, в т.ч. от увеличение на работните заплати и от увеличение на годишната квота за ваучери за работническо хранене. Доста под средното е положителното нарастване на заплатите в „Добив на въглища” (+4.1%), „Добив на метални руди” (+1.1%), „Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло” (+4.6%), Производство на основни метали (+3.4%), „Ремонт и инсталиране на машини и оборудване”(+3.5%), „Събиране, пречистване и доставяне на води” (+2%), „Издателска дейност” (+0.2%), „Далекосъобщения” (+1.1%), Радио-телевизионни дейности (+3.5%). Като „нископлатени” (със средна работна заплата под 75% от СРЗ за страната) могат да бъдат определени 17 икономически дейности, между които най-важните са:
рибно стопанство, производство на облекло, обработка на кожи, производство на обувки, производство на дървен материал и изделия от дърво, мебели, търговия на дребно, ресторантьорство, дейности по обслужване на сгради и озеленяване и т.н. Общо в тях работят над 689 хил. лица, което представлява около 30.5% от всички наети в страната. В сравнение с 2014 г. те са 31.8% (или около 712 хил. лица). Пазарът на труда, въпреки възстановяването в проценти на производителността на труда, се оголва- лошата новина е, че 497 000 души на възраст между 15 и 64 г. ги няма на трудовия пазар, вероятно са емигрирали извън страната, подчерта Пламен Димитров. Целта на синдиката е до началото на 2017 г. да се предвиди за висшистите, които започват работа по специалността си минималната им начална работна заплата да е не по-малко от 690 лв.
По отношение на ръста на МРЗ за страната след 2012 г., КНСБ успя да убеди правителството в необходимостта от провеждането на по-агресивна политика за ежегоден ръст на МРЗ. Въпреки крайния негативизъм от страна на някои работодателски структури, в рамките на 1-годишен период (от януари 2015 до януари 2016 г.) минималният месечен доход от труд на три стъпки бе повишен, достигайки нива от 360, 380 и 420 лв., с перспектива да достигне 460 лв. през 2017 г. За съжаление остава нерешен проблемът с приемането от социалните партньори на общи принципи и механизъм за определяне размера на МРЗ. Николай Недев, изпълнителен секретар на КНСБ се спря на важни аспекти от договарянето на заплатите на отраслово и браншово равнище.
Около 660 000 души са включени в колективното договаряне на работните заплати, уточни Пламен Димитров. Тук се договарят най-високите заплати, за разлика от фирменото договаряне, допълни Любен Томев. 987 колективни трудови договора са подписани в предприятията, както и 241 анекси, или общо 1228. По данни на последната карта общият брой на действащите от началото на 2015 г. колективни трудови договори в страната по предприятия са 2226.
