Пламен Димитров: Министерският съвет има право да провери представителността на работодателите и профсъюзите

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Пламен Димитров, президент на КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2”, заяви позиции по следните теми:

Чувства ли се победител, след приетите промени в Кодекса за социално осигуряване, които практически потвърждават подписания Меморандум за разбирателство между правителство и синдикати?

    „Аз не мисля, че можем да говорим за победени, победители и въобще тази терминология военна ми се струва неподходяща за тази сложна ситуация, в която се намира страна”, заяви Пламен Димитров. Той продължи, че приетите промени дават глътка въздух на българските граждани, става въпрос за задържането на пенсионната възраст за всички категории, това ще даде възможност да се намери решение как едно поколение да излезе в пенсия, за да не се създава напрежение. Положително решение е и криминализирането на укриването на вноски. „Аз очаквам това да повиши събираемостта в системата, около 150 милиона бяха оценките, дано това да се окаже вярно, което ще даде възможност за един по-спокоен разговор за това какви реформи трябва да се проектират в следващите 15-20 години, така че да се гарантира стабилност на системата и най-вече адекватни пенсии”, обясни президентът на КНСБ. Той каза, че най-спорното решение е било за избора на работещите дали да се осигуряват в универсални пенсионни фондове или да насочат партидите си към НОИ, много разговори са били проведени, КНСБ не вижда заплаха за осигурените лица, но ще следи много внимателно какви ще бъдат подзаконовите актове. „Не виждам как може да бъде дописан законът и да бъде направено някакво зло, напротив, виждам възможност за една дисциплинираща мярка към пазара, имам предвид ангажиментите на частните пенсионни фондове, да бъдат наистина по-прозрачни”, подчерта Пламен Димитров и добави, че задължение на КФН е да следи къде са инвестирани средствата, но като че ли регулаторът не се справя много добре. В тази връзка президентът на КНСБ заяви, че ще предложи да се подготви и извърши стрес тест на всички пенсионноосигурителни дружества с участието на външни експерти и специалисти, за да стане ясно дали някой от фондовете има проблеми. Този тест ще даде легитимно и спокойно яснота кой какъв е, къде е инвестирал и дали може в определения момент да отговори на нуждите на осигуреното лице.

Как може да се разбере дали пенсионните фондове не инвестират в свързани лица?

    Пламен Димитров каза, че и в момента има инвестиции на някои фондове в свързани лица. Законът не е много ясен в това отношение и има неща, които трябва да се прецизират, самата дефиниция за свързани лица се нуждае от по-голяма прецизност. „Дори и да бъде доказано, че няма никакви проблеми, което се надявам наистина да е така, но пак казвам, стрес тестовете от гледна точка на осигурените лица са най-важните, за да може да сме сигурни, че където и да ги е инвестирал фондът тези средства, когато настъпи по закон моментът, когато той трябва да плаща пенсии на тези лица, това да е възможно”, подчерта президентът на КНСБ. На въпроса на водещата Илиана Беновска защо чак сега се сещат експертите за този въпрос, след като някои от пенсионните фондове съществуват от преди 20 години, а самата Асоциация на пенсионните фондове е на 17 години, Пламен Димитров отговори, че през последните няколко години дебатът за това, че регулаторите в България трудно работят, е набрал скорост.Този дебат е започнал с енергийния регулатор, продължава с банковия регулатор и сега е нормално да обхване и всички регулатори. „Аз затова казвам, че регулацията е един от основните проблеми и защитата на конкуренцията всъщност е основата на една пазарна икономика. При нас се вижда, че регулаторите работят в услуга на този или онзи, този въпрос трябва да се задава, докато не стане ясно, че имаме надеждни регулации и тогава съревнованието между легитимни и законни субекти може да гарантира една среда на развитие, растеж и справедливост”, категоричен беше президентът на КНСБ.

Заявеното намерение до 31-ви март да се стигне до прецизиране на приетите промени в пенсионноосигурителната система.

    Пламен Димитров заяви, че това е така, защото има доста неизяснени въпроси и част от Меморандума не е изпълнен, като например ангажиментът, поет в него, да се въведе минимална пенсионна възраст за всички работещи. Това засяга поне 100 000 българи, които нямат пенсионна възраст в момента. „Очаквам в началото на следващата година да се реши и този въпрос с нови изменения в Закона, по това нещо има съгласие между нас, работодателите и почти всички политически партии, с които сме говорили. Всеки трябва да плаща вноски върху пълния размер на това, което получава, и всеки трябва да има пенсионна възраст на изхода, за да има справедливост”, подчерта Пламен Димитров.

Трябва ли да бъде огласено пред обществото дали работодателските организации са с необходимата представителност?

    „Аз съм съгласен, че може би трябва да има корекция на някои от критериите за представителност, но трябва да спазваме и действащите закони, тоест има срок, в който представителността на всички организации е потвърдена и законово гарантирана”, заяви Пламен Димитров. На забележката на Илиана Беновска, че Владислав Горанов е казал, че Кодексът на труда позволява да се провери представителността, президентът на КНСБ отговори, че това наистина е така, Кодексът позволява на Министерски съвет по всяко време да поиска проверка дали все още организациите, които представляват бизнеса и труда, изпълняват критериите. Той продължи, че заявлението на финансовия министър, че ще поиска данни и ще огласи информацията пред обществото, е напълно в законовата регулация и в правата, които има Министерски съвет, тук няма нарушаване, независимо към коя организация се поиска това, в това число и КНСБ.

Взетото от парламента решение максималният осигурителен доход да остане 2400 лева, и последвалата му отмяна и вдигане на прага на 2600 лева. Как ще се отрази това на бюджета?

    „Аз гледах целия цирк, но вижте, 2600 лева максимален осигурителен доход е всъщност предложението на вносителя, имаше известни претенции от бизнеса, но аз не мисля, че това е най-големият проблем на пазара на труда”, заяви Пламен Димитров.Той продължи, че това е мярка за повишаване на събираемостта и за изсветляване на осигурителни доходи и въвеждане на по-голяма справедливост по горните етажи на доходите. Според президента на КНСБ всички доходи над максималния осигурителен доход се облагат с една регресивна ставка, вместо да е както в Германия например, където ставката се увеличава. „Тоест от тази гледна точка движението на максималния осигурителен доход до 10 минимални работни заплати във времето напред има своята справедливост и ние не виждаме причина да не го подкрепяме”, подчерта Пламен Димитров. На забележката на водещата Илиана Беновска, че вероятно КРИБ ще бъдат леко неудовлетворени от това решение за повишаване на максималния осигурителен доход, а те са подкрепили в голяма степен Меморандума за разбирателство, подписан между правителство и синдикати, събеседникът й отговори, че разбира, че трябва да се търсят известни компромиси за получаване на подкрепа за важните стъпки, но те не трябва да бъдат търсени само в една сфера. Той продължи, че далеч по важно и за работодатели, и за синдикати е да седнат заедно с правителството и да успеят да убедят премиера, че България изостава със своите проекти, които трябва да предложи по плана „Юнкер”, за да можем да се възползваме максимално от тези 315 милиарда евро. Според президента на КНСБ нашите проекти са инфраструктурни, които не са намерили подкрепа от оперативните програми. „Белгия например е представила над 100 бизнес проекта до момента, така че затова отварям тази тема”, завърши Пламен Димитров разговора си с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2”.