ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сметището в пловдивското село Цалапица, чиято площ е 200 декара, почти изцяло е запълнено и се очаква догодина да бъде затворено. Дванадесетте котлована на депото, изградени през 90-те години по немска технология, вече нямат свободен капацитет. Разрешената от МОСВ височина е до 22 метра в билото. В момента котлованите се надграждат с нови количества боклук, за да достигнат позволения обем. В община Пловдив няма информация колко още ще е „животът” на сметището, предаде ''Марица''.
Геодезическо заснемане, което ще се проведе през декември, ще покаже какъв е свободният капацитет на депото, каза шефката на общинската дирекция „Екология” Василка Чопкова. Тази година в Цалапица се возят едва 30 процента от отпадъците на Пловдив – предимно от район „Южен”, който обслужва общинското предприятие „Чистота”. Останалите боклуци пътуват за екологичния завод в Шишманци. Годишно областният град изхвърля между 120 и 130 хиляди тона смет. Терена край Цалапица ползват и съседните общини.
Депото в Цалапица е въведено в експлоатация през декември 1999 г. В първите котловани е бил прибран „стария” боклук, трупан в продължение на няколко години отгоре. Всички 12-те котлована са „тапицирани” с няколко пласта изолиращ материал, за да не се просмукват утайките в почвата и водата. Според официалните данни замърсяване няма. На сметището от началото на 90-те години работи фирма "Водстрой" АД, чийто мажоритарен собственик Атанас Славов беше зам.-кмет в двамата мандата на д-р Иван Чомаков. Депото от едно време дава препитание и на роми от съседните села, които ровят в боклука за вторични суровини.
След затваряне на сметището трябва да започне рекултивация на похабените 200 декара земя. Прави се горен изолиращ екран, като по този начин депото се запечатва, обясни Василка Чопкова. Задължително се изгражда газоотвеждаща система от 18 кладенца, които се свързват помежду си, а два от тях се извеждат навън. Планините от отпадъците се покриват отгоре с геотекстилна мембрана. Върху нея се насипват тонове хумус. Целият терен се залесява със средна по размер и ниска тревиста растителност и храсти, описа еколожката. За рационалното използване на метан, който се отделя на депото, може да се говори едва, след като се види какво е неговото съдържание.
След запечатване на депото общините, които са го ползвали, имат задължение да се грижи цели 30 години за състоянието му. През цялото време трябва да се поддържа зеленината и да се прави мониторинг на водата, почвата и въздуха. Средствата за рекултивацията ще се плащат от фонда на МОСВ, в който всяка година се правят отчисления от общинските бюджети. На всеки тон община Пловдив брои в този фонд по 4,77 лева. Разходите за поддръжката на сметището не са никак малки. Тази година за депониране и отчисленията - за рекултивация и за разделно събиране на отпадъци - община Пловдив плаща по 28 лева на тон. Догодина цената се вдига на 36 лева на тон заради по-големите отчисления за МОСВ.
