Последвайте ни в Google News Showcase
Така че тези, за които се внасят редовно осигуровки за втора пенсия реално имат натрупана доста по-висока сума по сметките си.
Общата сума на нетните активи, или това, което чисто има по сметките на клиентите в най-масовите фондове възлиза на 6,6 млрд. лв. В сравнение с края на 2013 г. тя се е увеличила с близо 1,2 млрд. лв. Акумулираните средства се разпределят между 3 421 669 българи, родени след 31 декември 1959 г.
С 1000 лв. повече е натрупаното в професионалните фондове, в които се осигуряват хората, работещи при тежки и вредни за здравето условия. Средната сума по партидите на професионалните фондове към края на миналата година е 2986 лв., сочи статистиката на КФН. За година тя се е увеличила с 307 лв. Клиенти на тези фондове са 269 486 българи, като общата сума, която те притежават по сметките си е 760 млн. лв.
С най-скромна средна сума по партидите - 1276 лв. са клиентите на доброволните фондове. Те са част от т. нар. трети стълб на пенсионната система и осигуряването в тях е по желание. Към края на миналата година клиентите им наброяват 593 542. Малцина обаче са тези, които са решили да се осигуряват доброволно. Основната част от клиентите са привлечени по линия на фирмите, в които работят, като немалка част от тях са държавните дружества. Нетните активи на доброволните фондове според окончателните данни на КФН възлизат на 757,6 млн. лв.
Общо акумулираните нетни активи в системата на допълнителното пенсионно осигуряване към края на 2014 г. са 8,165 млрд. лв. На годишна база това е ръст от близо 20% или 1,4 млрд. лв.
За миналата година пенсионните дружества са отчели пред КФН 148 млн. лв. приходи от такси и удръжки. Това е годишен ръст от 14 на сто. Общо всички пенсионни компании са приключи 2014 г. на плюс с 40,5 млн. лв.
6,7% е средната доходност, постигната от универсалните фондове от края на март 2013 г. до края на март тази година, изчислена на годишна база, съобщиха още от КФН. Всички девет фонда на пазара са успели да надскочат минималната доходност от 3,72%, която се определя от комисията. Иначе процентът, с който са олихвени парите на клиентите варира между различните фондове от 4,42% до 7,35 на сто.
При професионалните фондове средната лихва е 6,51% при определена минимална от КФН 3,51 на сто. Постигнатите лихви тук са от 4,02% най-ниската до 7,53% - най-високата.
За доброволните фондове КФН не определя минимална доходност. Изчислената средна за тях е 7,34%, като най-високата постигната е 11,03%, а най-ниската е 4,02%.
Според изчисленията на финансовия надзор обаче от 2004 г. насам само два от седем фонда, които работят 10 г. на пазара реално са олихвили парите на клиентите си. За останалите пет КФН отчита отрицателни проценти, като някои фондове са загубили при управлението близо 10 на сто от парите на клиентите си за въпросния 10-годишен период. За другите два пък не са правени такива изчисления, защото нямат 10-годишна история. При професионалните фондове с отрицателен резултат са 4 от седемте фонда, като най-големият процент на отрицателна доходност е 13%. Аналогичната цифра за доброволните фондове е -38%. Въпросът с доходността предизвика скандал, след като стана ясно, че четири фонда са подали сигнал до КФН в края на миналия октомври. Според тях останалите конкуренти правят пазарни манипулации, с които завишават изкуствено постигнатата доходност. По въпроса тече проверка във всичките девет компании.
