Страх ме е от него, крия се в мазето
Последвайте ни в Google News Showcase
Аз съм на 68 г. Имам син на 42 г., не е семеен, живее с мен. Баща му почина нелепо преди 3 месеца. Синът ми не работи, пенсионер е по болест от 2000 г. След като пи алкохол менте, получи двустранна атрофия на зрителните нерви, след това си счупи тазобедрената става, последваха много счупвания от падане и удари. Има полиневропатия, сега ставата му некрозира и трябва да се постави изкуствена, но нямаме средства, пък и той не иска. Трудно ходи, изпадаха му и всичките зъби. Не иска протези, пък и няма пари за такива. И всичко това се дължи на системната употреба на алкохол. Денонщно. Опитахме с лечение, но нищо не стана. Той пие спирт от 95 градуса, който купува от аптеката. За да се снабди с едното левче, колкото е цената на сто грама спирт, ходи по кофите за смет събира отпадъци, проси. Хората му дават уж за храна, а той изпива парите. А като се върне у дома, ме тормози. Нахвърлял се е с обидни думи, буйства, посяга да се бие. Страх ме е от него. Не ми дава да спя, да се храня, да чета, да гледам телевизия. Всичко го дразни в мен. Аз ходя и на работа по 4 часа, за да оцелеем. Пенисята ми е 250 лв., издължавам се и на банките – парите теглих, за да платя лечението му, което бе безуспешно. Заплатата ми е 160 лв., неговата пенсия – 175 лв. Но нея той изпушва – пуши по 2 кутии цигари на ден. Ако не му купя цигари, страшна война и тормоз. Мъката ме сковава, страхът също. Със съпруга ми страдахме много, но се държахме. Често стояхме по пейките, за да не сме вкъщи.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Да се върнем на спирта, който свободно се продава в аптеките. Питам защо не се продава с рецепта. Той също е опиат, защото мнозина го пият.
Веднъж поисках в аптеката 30 шишенца спирт. Аптекарката ми ги нареди на щанда. Попитах я, не я ли интересува за какво ми е толкова спирт. Отговори ми, че не е нейна работа. Чудя се аптеките магазини за хранителни стоки ли са. Най-голямата ми мечта е да направят спирта с рецепта. За да спрат синът ми и такива като него да се напиват ежедневно и да тровят своя и живота на близките си. Отчаяна съм, не ми се живее. Да гледаш как губиш рожбата си и да не можеш да помогнеш. Не знам дали някога ще изляза от тресавището, в което се намирам. Освен да последвам съпруга си, за да не изживея пак загуба и то - на детето ми.
Йорданка Христова, София
