Политологът Борислав Цеков ексклузивно пред ПИК: Мая Манолова излезе от партийните рамки, затова я посочихме
Обединените патриоти могат да задминат БСП, ако левицата издигне тяснопартийни кандидатури
Последвайте ни в Google News Showcase
Борислав Цеков е лидер на гражданската структура "Модерна България", бивш депутат и аналазитор на политическите процеси у нас.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Ексклузивно пред ПИК Цеков разкри защо са започнали да събират подписка за издигането на Мая Манолова за кандидат-президент на обединената левица, какви са шансовете на БСП и останалите леви партии, ако посочат тяснопартийни претенденти за поста на държавен глава, как ще се представи ГЕРБ в битката за "Дондуков" 2, какво могат да постигнат обединените патриоти, какво очяква Реформаторския блок на тези избори и кои министри трябва да бъдат сменени след вота.
Интервю на Ива Николова
- Г-н Цеков, "Модерна България" събира подписка за номинацията на омбудсмана Мая Манолова за кандидат-президент, издигнат от БСП. Какво ви мотивира да посочите човек на толкова висок пост, за който бе избран само преди година?
- Моето убеждение е, че трябва да има кандидатура, която да обедини широк кръг леви партии, центристки движения и изобщо широка ляво-центристка коалиция. Бидейки вече един доста добре представящ се омбудсман, който показва, че може да надскочи партийната политика, Мая Манолова има такъв потенциал. Ако Мая Манолова не беше омбудсман, т.е. равно отдалечена от всички партии, изобщо нямаше да мислим в тази посока.
- А в БСП има ли други такива личности?
- Без съмнение има, но вече е въпрос на анализ, преценка и визия за начина, по който БСП участва в президентските избори. Те ще си решат как и с каква визия, след като протекат номинациите при тях. Аз представям позицията на нашето гражданско сдружение.
- Според вас като анализатор как е по-добре да постъпи БСП - чисто партийна или надпартийна кандидатура ли да издигне? Защо се забави толкова много с номинациите и няма да представи претендента си на Бузлуджа в края на седмицата? И какви са шансовете за обединение на цялата левица?
- Убеден съм, че печеливша кандидатура е възможна само със широко ляво обединение. В този смисъл всеки тяснопартиен кандидат на която и да е партия, включително и БСП, не може да изпълни голямата задача, ако задачата е промяна на статуквото и поемане на поста да държавния глава от представител на друга политическа линия, а не по линия на ГЕРБ и на десницата.
- А какви са шансовете това да се случи след поредицата от срещи, които ръководството на БСП направи с АБВ, Д21 и Патриотичния фронт?
- Категорично има напрежение и това е видно с просто око и може би това е нормално, защото все пак се натрупаха доста противоречия и предразсъдъци между отделните партийни ръководство през годините. Моето мнение е, че трябва да върви към търсене на кандидатури и издигането им по граждански път на кандидатура с ясна политическа идентификация, зад която да застанат основните партии от левицата и прогресивното пространство.
Това не означава непременно да създадат коалиция, а да се създаде една възможност за промяна на върха на държавата, т.е. на президентския пост. Леви, центристки, прогресивни партии и граждански организации трябва да се борят съвместно за него. Такава формула е възможна и удобна за всички субекти, които биха участвали.
Подкрепата БСП+ или АБВ+, без сама по себе си да е лоша като формула, е значително по-ограничаваща и не може да отвори една такава кандидатура към широките центристки среди, които в крайна сметка решават всеки избор.
- А как изглежда ГЕРБ в тази ситуация и защо според вас отложиха обявяването на своята кандидатура за последния момент, а премиерът Бойко Борисов дори заяви, че в момента я преосмисля? В каква посока би могло да тече това преосмисляне?
- ГЕРБ са в силната позиция, защото са водеща партия, при това водеща с много според социологическите проучвания. Те могат да си позволят лукса, макар да не приемам този тип политическа стратегия, да обявят кандидатурата си в последния момент.
Колкото до последните тези, изразени от Бойко Борисов, мисля, че те са едно допълнително отрезвяване на нашата политическа върхушка, че във времена на сложни геополитически сътресения президентът и президентската институция наистина трябва да са фактор на стабилност и обединение. И приемам думите на Борисов като оценка, макар и косвена, макар и деликатна, но оценка на премиера за работата на досегашния президент, който е антипод на този образ.
Той разделяше нацията, заемаше страна по вътрешнополитическите дебати единствено и само на части от десницата и изобщо създаде и задълбочи много разделителни линии в обществото, вместо да се опитва да ги притъпява и преодолява.
- От всичко това следва ли извод, че самият Борисов се подготвя за кандидатиране и това възможно ли е по средата на мандата на правителството му и при положение, че България ще поеме председателството на ЕС през 2018 г., което пък премиерът определи като възможност да се направят предсрочни парламентарни избори? Изобщо, възможно ли е Борисов да се оттегли от най-активната позиция в държавата начело на правителството?
- Не мога да гадая. В крайна сметка не мога да повярвам, че Бойко Борисов може да изостави в тази ситуация целия властови ресурс на държавната власт, защото това би предизвикало п-скоро кризисни процеси в ГЕРБ, в управляващата конфигурация, борба за власт, известна ерозия на управлението поради противоречията, които неизбежно ще избуят. От гледна точка поне на заявената от премиера цел да има стабилност в държавата мисля, че подобен негов ход ще бъде точно в обратната посока, ще донесе нестабилност.
Затова, ако и той има такава оценка, вярвам, че няма да се кандидатира на тези избори. Но не го и изключвам, защото там често пъти решенията се променят много бързо.
- Как виждате представянето на Патриотичния блок след заявката за обединение, особено ако левицата не успее да се обедини, тъй като ваши колеги в такъв случай предричат второ място за патриотите на тези избори?
- Едно по-широко обединение на патриотичния сектор наистина има потенциала да получи втори резултат на изборите и дори да стигне до балотаж при положение, че партиите в левицата заложат на тяснопартийни кандидатури. Защото от позицията на 10-12%, колкото има в момента БСП и на 2-3%, колкото има АБВ и още по-малко на всички останали партии, трудно може да се говори за някакъв успех.
Затова при такъв сценарий, обединение на патриотичния сектор около достойни и авторитетни фигури като кандидати и при разделено участие на левицата, напълно е възможно при този възход и на националистическа, и на патриотична, и на антиемигратска риторика, която в момента завладява Европа поради събитията, които изживява, тази вълна, без в момента да заплашва господството на ГЕРБ, може да постигне много силен резултат.
- Реформаторският блок ще реализира ли намерението си да обяви своя кандидат до края на тази седмица и какви шансове има на изборите през октомври или ноември?
- Често казано, от известно време съм се отказал дори да разсъждавам върху поведението на Реформаторския блок, защото ми се струва прекалено противоречиво, често пъти абсурно с това, че са от една страна са в управлението, от друга - в опозиция много вътрешно разделена коалиция.
Единственият шанс, който имат, е да излъчат кандидатура, която да обедини поне тях. Това, че няма да постигне кой знае какъв резултат не би било от такова значение, колкото да е кандидатура, която да вдъхне увереност на избирателите на Реформаторския блок, че тази коалиция има бъдеще и това бъдеще е в единството.
А ако не го направи и се разделят по линията "подкрепа за ГЕРБ - самостоятелен кандидат", това ще задълбочи кризата и неминуемо ще се отрази на следващите парламентарни избори.
- Премиерът Борисов заяви, че ще смени министри след президентските избори и индиректно подаде ръка на Патриотичния фронт в зависимост от представянето му на вота. Кои ще са тези министри и възможно ли е Борисов да смени Реформаторския блок с Патриотичния фронт в кабинета?
- По-важно от кадровите промени, каквито и да са те, е дали ще се промени политиката и в ключовите сфери, които за обществото са здравеопазване и образование, и в икономиката и външната политика. Аз не вярвам да има такава промяна.
Такива преподреждания с оглед на постигането на по-широка парламентарна подкрепа и укрепването или отпушване на напрежението, са рутинен политически ход по средата на мандата на всяко едно правителство през последните години.
Иначе, ако приемем, че в момента г-н Борисов е заявил такава идея за промяна, това е в замисимост от резултатите каква оценка дава вота за президент на кабинета. Ако е слаба оценката, това би означавало да си отиде целия кабинет, а не отделни министри. А ако подкрепата е силна, това би означавало препотвърждаване на досегашния начин на правене на политика.
А ако става дума за министри, които на часа трябва да си отидат, защото това е добре за България, според мен това са и министърът на отбраната Николай ненчев, и министърът на външните работи Даниел Митов, които показват, че са по-коро говорители на чужди интереси.
Но най-сериозната, бих казал гнойната рана на този кабинет е министър на здравеопазването Петър Москов. Колкото по-скоро там има промяна, но не на личността, а на политиката, толкова по-добре за страната.
-
