ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Предвидени са няколко варианта за ситуацията в КТБ в зависимост от това дали ще бъде отнет лицензът или банката ще бъде оздравена. Това заяви пред БНР служебният финансов министър Румен Порожанов.
"При отнемане на лиценза, Фондът за гарантиране на влоговете трябва да изплати гарантираните депозити. Тъй като в него има по-малко от нужната сума, в проекта е записано, че държавните гаранции по заеми се увеличават и Фондът може да пласира емисия облигации, гарантирана от държавата", обясни той. И заяви, че друга предвидена възможност е да се отпусне заем от държавата.
Порожанов каза още, че финансовото министерство подготвя промени в закона за гарантиране влоговете, които да съответстват на европейската директива. Като целта е проектът да бъде предложен на Народното събрание веднага след сформирането му.
"Според Закона за Фонда за гарантиране на влоговете в банки, изплащането може да започне след отнемането на лиценз на дадена банка, а Брюксел настояват вложителите незабавно да получат достъп до парите си", уточни Порожанов.
Относно актуализацията на бюджета, финансовият министър обясни, че ускоряване на работата не е имало. "Заявихме, че към 15 септември ще направим оценка на бюджета и в рамките до изборите ще приемем проект на закон за актуализация, който да бъде предоставен на вниманието на новия парламент", заяви той.
„Ако трябва, заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество ще бъде отложено за сряда, за да могат синдикатите и работодателите да се запознаят с предложението“, допълни той.
Порожанов е категоричен, че предложението, което ще се внесе, "единствено обективно отразява снимката на бюджетните, на публичните финанси към момента. Тази актуализация не обслужва никого". Той допълни, че законът за бюджета обслужва цялата държава, публичните финанси и услуги, които се предоставят на населението, обслужва и бизнеса.
"Диспропорциите, които ние установихме и заварихме, не сме ги установили само ние, те се формираха още в началото, още при приемането на закона за бюджета. Нашата цел е да ги посочим", обясни финансовият министър.
Служебното правителство е успяло да намали неизпълнението на приходите по различни мерки, свързани с контрола.
„Безспорно е, че в рамките на заложените приходи те са с 1,7 млрд. повече на данъчните приходи и с 2 млрд. повече на консолидирана основа, спрямо отчетеното за 2013 г.", обясни Порожанов.
Той обаче разясни, че трябва да се има предвид, че заложената инфлация и ръст на брутния вътрешен продукт за 2014 г. по макроикономическата прогноза е бил 1.8.
"За съжаление, този номинален ръст на БВП не се случи и дефлаторът, който се изчислява в рамките на тази година е отрицателен и ще направи БВП на по-ниски нива от заложения, с около 2,4 млрд. лв., което буквално се отразява както на приходите, така и на параметрите, които се изчисляват по закона“, обясни служебният министър.
Порожанов отчете, че практически министерствата трябва да работят с бюджети, намалени с 22%. Очертаният бюджетен дефицит в размер на повече от 3 милиарда можел да бъде компенсиран от фискалния резерв, включително необходимите пари за компенсиране на социално уязвимите групи, след очакваното поскъпване на тока.
„Фискалният резерв, с който разполага бюджета, беше в размер на 8,2 млрд. в началото на служебния кабинет. Той основно е формиран от привличането на външен ресурс от 2008 г., тъй като излишъци от бюджета не е имало 2008 г.
Този ресурс покрива разходите , които са по дефицита на бюджета, който е към момента, без актуализацията, плащанията, които са по обслужванията на дълга, към момента, и януарските плащания, където имаме струпване на големи плащания по външен дълг – близо 1.7 млрд, дефицити, които са в началото на всяка година формирани в Бюджета и директните плащания на площ“, каза Порожанов.
