Последвайте ни в Google News Showcase
130 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия има хора, за които това не е просто страница от учебника по история, а събитие със съвсем конкретни лични измерения. На снимките от онова време те търсят чертите си, защото са наследници на хората, извършили историческия акт.
Потомци на участници в Голямоконарската чета, предвождана от Чардафон Велики, тръгнаха днес от Съединение, минаха през селата Бенковски и Цалапица, откъдето са се присъединявали и други, за да стигнат до площада на Съединението в Пловдив и музея, съхранил като постоянна експозиция фотоси и предмети, които и самите те имат в семейните си архиви. Точно от другата страна на Марица е пристигнала четата, която е наброявала към 800 души и която реално е съединила двете части на България.
Едва ли има и един от тези хора, които след историческия акт да се е възползвал от участието си в събитията. Четата на Чардафон са били точно ония бедни, незнайни хора, които над всичко са милеели за България. Днес възрастните участници в похода по стъпките на четата от Съединение, старо Голямо Конаре, се явяват правнуци на ония четници, а за да не се къса нишката, са довели и малки деца. Така нагледно се вижда как патриотизмът не е дума, изтъркана от употреба в предизборни борби, не е и печеливш залог, който носи облаги. Той е саможертва и обикновените, милеещи за рода и родината си хора, го схващат точно така. И се гордеят, че предците им са извършили нещо толкова важно за Отечеството. Единствената им награда е това да не се забравя.
