Признание! Най-високото отличие на Министерството на културата за Антон Радичев
Последвайте ни в Google News Showcase
Актьорът Антон Радичев ще бъде отличен с най-високата награда на Министерството на културата – „Златен век“.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Поводът е неговият 70-годишен юбилей и 43 години на сцената на Народния театър „Иван Вазов“, съобщиха от пресцентъра на министерството.
Театърът ще отбележи събитието с постановката „Почивен ден“ на Камен Донев от 19.00 часа.
Името на Антон Радичев е записано със златни букви в историята на българския театър и кино, а за таланта му границите са просто литературно понятие.
Антон Радичев завършва ВИТИЗ при проф. Ф. Филипов през 1974 г. От същата година е в състава на Народния театър „Иван Вазов“, където дебютната му роля е Протасов в „Деца на слънцето“ от М. Горки.
Сред ролите му в театъра са още: Любомир в „Големанов“ от Ст. Л. Костов, Сизобрюхов в „Унижените и оскърбените“ по Ф. М. Достоевски, Гурин в „Бяг“ по М. Булгаков, Хаджията, Хаджи Смион, Каракалпаков, Варлаам Копринарката в „Хъшове“, „Под игото“, „Двубой“ и „Чичовци“ от Ив. Вазов, Дончо в „Зидари“ от П. Ю. Тодоров, Петлето, Великов, Иван Гамаша в „Опит за летене“, „Януари“ и „Суматоха“ от Й. Радичков, Амфореас в „Борци“ от С. Карас, Кръстан във „Всяка есенна вечер“ от Ив. Пейчев, Фигаро в „Сватбата на Фигаро“ от П. Бомарше, Епиходов във „Вишнева градина“ от А. П. Чехов, Наг в „Краят на играта“ от С. Бекет, Шериф Томас в „Човекът, който прави дъжд“ от Н. Р. Неш, Гастоне в „Призраци в Неапол“ от Е. де Филипо, Венко в „Почивен ден“ от К. Донев, Мъжът в „Рейс“ от Ст. Стратиев, Пържени яйца в „Женитба“ от Н. Гогол, Корбачо във „Волпоне“ от Б. Джонсън. Участва в естрадната формация „НЛО“.
Много и запомнящи са ролите му в киното, сред които в „Оркестър без име“ (1982), „Хотел Централ“ (1983), „Маневри на петия етаж“ (1985), „Пантуди“ (1993), „Испанска муха“ (1998). А също така и участието му в телевизионни сериали като „Патриархат“ (2005), „Живот на колелета“ (1992), „Време за път“ (1987).
Фокус
