Последвайте ни в Google News Showcase
Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 (ОПРР) е насочена към изпълнението на национални политики и стратегически документи, определящи развитието на територията на страната. Една от целите на програмата е да подкрепи полицентричния модел за развитие на страната, определен в Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 г. (НКПР), а не да финансира конкретно определен брой български градове.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Това се казва в становище на министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с новата ОП "Региони в растеж". В тази връзка, програмата е насочена към подкрепа на модела "умерен полицентризъм", определящ мрежа от 10 града – центрове на растеж, 29 средно големи градове-балансьори на регионално ниво и 28 малки градове-опорни центрове в периферни райони. В последната версия на ОПРР подкрепата за полицентричния модел е фокусиран в две Приоритетни оси – 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие" и 2 "Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони". Общините на 39-те големи и средно големи града са идентифицирани за конкретни бенефициенти по приоритетната ос за устойчиво и интегрирано градско развитие, като ще бъдат определени за междинни звена по отношение на задачи, свързани с оценката и избора на проектите, съгласно чл. 123, ал. 6 от Общия Регламент 1303/2013 и в съответствие с чл. 7 от Регламента за ЕФРР 1301/2013. 39-те конкретни бенефициенти по Приоритетна ос 1 ще могат да кандидатстват с проекти за повишаване на енергийната ефективност в жилищни и в административни сгради и в студентски общежития, за подобряване на градската среда и зоните за икономическо развитие, за обновяване на спортна, културна, социална, образователна инфраструктура, както и за развитие на градския транспорт.
Общините на 28-те малки града, опорни центрове на националната полицентрична система, ще бъдат целенасочено подкрепени по линия на Приоритетна ос 2, като ще се финансират дейности, свързани с повишаване на енергийната ефективност в жилищни и в публични сгради, което е сред основните приоритети на местните власти. Тази насоченост на дейностите по приоритетната ос в по-дългосрочен план ще допринесе за намаляване на миграцията, породена от търсенето на публични услуги в големите и средните градове, както и от влошените жилищни условия в съответните градове. Като обобщение може да се каже, че Приоритетни оси 1 и 2 на ОПРР целенасочено и по подходящ начин подкрепят модела "умерен полицентризъм", съгласно НКПР, като определените общо 67 града са идентифицирани като конкретни бенефициенти по програмата. Във връзка с горепосоченото, МРРБ категорично възразява срещу твърдението за "сериозен провал за екипа на регионалния министър Лиляна Павлова". Следва да се има предвид, че всички общини в страната са потенциални бенефициенти и по някои от секторните приоритетни оси на ОПРР – "Регионална образователна инфраструктура", "Регионална социална инфраструктура" и "Регионален туризъм". В тази връзка, проекти на общините могат да бъдат финансирани по секторните приоритетни оси, в случай, че отговарят на съответните изисквания. Обръщаме внимание, че цитираните в статията суми отчитат единствено предвидената подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие, което представлява само 85% от цялата стойност на бюджета за съответните приоритетни оси.
Цялата стойност на подкрепата по Оперативната програма включва и 15% национално съфинансиране, т.е. посочените в статията суми са по-малки от реално предвидените и заложени в ОПРР. В допълнение, некоректно е представена информация и за някои от секторните приоритетни оси на програмата. Посочено е, че по секторния приоритет за образователна инфраструктура ще се осигури строителство и ремонт на сгради на ВУЗ-ве, училища, детски градини и др., което не е коректно. Приоритетна ос 3 "Регионална образователна инфраструктура" е насочена към образователната инфраструктура от по-голямо териториално значение, като ще се подкрепят професионални, специализирани, помощни, спортни училища, училища за култура и изкуства, както и висши училища от регионално и национално значение. Детските градини са извън обхвата на Приоритетна ос 3, но са включени по Приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие". За приоритета, насочен към регионална социална инфраструктура е записано, че ще се финансира разрушаването на ромски гета и изграждането на нови жилища. Подкрепата по Приоритетна ос 5 "Регионална социална инфраструктура" не предвижда такива мерки. Приоритетната ос е изцяло насочена към подкрепа за процеса по деинституционализация на социалните услуги за деца и възрастни, като ще се финансират инфраструктурни дейности, напр. строителство, ремонт, реконструкция на центрове, предоставящи услуги за деца в риск и за възрастни хора, центрове за настаняване от семеен тип и защитени жилища, с оглед замяна на грижите в институция с грижи в семейство или в близка до семейната среда в общността. Ревизираният вариант на ОПРР 2014-2020 защитава националната позиция, одобрена от тематичната работна група, включваща представители на всички социално-икономически партньори и отразява в най-голяма степен всички коментари от страна на Европейската комисия, получени в хода на преговорния процес, което ни дава основание да считаме, че програмата ще бъде одобрена в най-скоро време. БГНЕС припомня, че след близо три години преговори българските власти окончателно отстъпиха пред Европейската комисия и се съгласиха с настояването на Брюксел финансирането по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 да не се "разпилява" между 67 български града, а да се концентрира в по-малко на брой населени места. Това става ясно от последния вариант на ОПРР, която след одобрение от правителството ще бъде изпратена за официално одобрение от Европейската комисия.
Спорът между правителството и ЕК по въпроса за броя на градовете, които ще имат достъп до европейските фондове е основна причина за сериозното забавяне на одобрението на самата ОП "Региони в растеж". Националната концепция за пространствено развитие разделя 67-те градове на четири, според йерархичното им ниво. Като тези, които са в първите три (39 града) ще имат достъп до 715 млн. евро от ОПРР 2014-2020 за устойчиво градско развитие. Това са общините: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград, Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Търговище, Разград, Шумен, Силистра, Добрич, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Перник, Кюстендил, Свищов, Горна Оряховица, Казанлък, Димитровград, Асеновград, Карлово, Дупница, Петрич, Лом, Гоце Делчев, Панагюрище, Велинград. 28 общини отпадат от приоритетното финансиране. Те ще разполагат с едва 90 млн. евро за устойчиво градско развитие. Това са общините: Сандански, Свиленград, Самоков, Ботевград, Троян, Севлиево, Карнобат, Нова Загора, Попово, Пещера, Поморие, Разлог, Девин, Нови пазар, Мездра, Провадия, Червен бряг, Козлодуй, Берковица, Тутракан, Елхово, Белоградчик, Златоград, Никопол, Генерал Тошево, Крумовград, Ивайловград, Малко Търново. Последният вариант на ОПРР предвижда 97,6 млн. евро за "образователна инфраструктура", което е ще осигури строителство и ремонт на сгради на ВУЗ-ве, училища, детски градини и др. 71 млн. евро са парите за здравеопазване, което ще позволи модернизиране на "Спешна помощ". За изграждане на "социална инфраструктура" са предвидени 43,2 млн. евро.
С тях ще се финансира разрушаването на ромски гета и изграждането на нови жилища. 85,6 млн. евро са предвидени за "регионален туризъм". С тези средства ще се ремонтират древни крепости. За ремонт и строеж на нови пътища са предвидени 165,3 млн. евро. Техническата помощ по ОПРР 2014-2020 е в размер на 44,5 млн. евро. Очаква се ЕК да одобри новата Оперативна програма "Региони в растеж" в скоро време, тъй като, заради споровете между София и Брюксел, страната ни остана сред малкото, които не са получили "зелена светлина" по финансирането за градовете. Окончателното решение за концентрирано финансиране на 39 града е сериозен провал за екипа на регионалния министър Лиляна Павлова, която при старта на преговорите в края на 2012 г., бе категорична, че през новия програмен период общините, които ще имат достъп до ОПРР ще са 67.
