Последвайте ни в Google News Showcase
Промените в конституцията влизат на второ четене в Народното събрание. Очаква се сложна конфигурация на гласуване на промените.
Миналата седмица временната парламентарна комисия, която разглежда законопроекта за промени на основния закон гласува три от най-проблематичните текстове. Сред тях и вариантът, съдийската квота да има 14 членове, която включва двамата големи, шестима съдии, избрани от съдии и шестима за съдебната квота, избрани от парламента. Прието бе обаче членовете на ВСС от парламентарната квота да се избират с мнозинство от две трети.
Отпадна предложението да бъде намален мандатът на членовете на ВСС от седем на пет години. Друго отпаднало предложение бе това при неприемане на доклада за дейността на прокуратурата, представен от главния прокурор, ВСС с мнозинство от две трети да се предлага на президента освобождаването му от поста. Тогава повечето от предложените промени бяха отхвърлени, тъй като са извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.
На 23 септември със 184 гласа „за”, 34 ”против” и 8 „въздържали се” от общо гласували 226 депутатите приеха промените в Конституцията на България на първо четене. Любопитното тогава беше, че всички 9 народни представители от „Атака” гласуваха „за”. Така депутатите поставиха началото на петата поправка на конституцията от нейното приемане преди 24 години. Предишните четири поправки бяха свързани основно с частта за съдебната власт. Те бяха направени в навечерието и малко след членството на България в Европейския съюз. Промените, които бяха подкрепени са втория вариант за ремонт на основния закон. До него се стигна след постигнатия “исторически компромис” при разговорите на Радан Кънев и Лютви Местан. Поправката в конституцията предвижда разделянето на ВСС на две камари – съдийска и прокурорско следователска, както и увеличаване правомощията на Инспектората към ВСС.
