Проф. Емил Ботев: Над 50 афтършокови труса има само днес! В Маришкия разлом се повтаря сценарий от три десетилетия
Последвайте ни в Google News Showcase
Снощното земетресение е от афтършоковата поредица на донаместване на структурите, микроземетресения. Това коментира проф. Емил Ботев по повод труса от 3,8 по Рихтер, който бе усетен в София и Пловдив. Днес земетресенията са над 50, допълни той. 4,6 по Рихтер, каквото бе това вчера в Асеновград, не го смятаме за силно земетресение, посочи той.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Както ПИК съобщи преди всички, земетресението с магнитуд 4,6 по скалата на Рихтер стана около 01:41 ч. през нощта на около 2 километра от Асеновград и на дълбочина от 14 км.
По първоначална информация земетресението е усетено в Пловдив и другите населени места в региона. Има съобщения, че са го усетили, дори и по високите етажи в София.
Земетресението попада в категорията на умерените земетресения, които не водят до щети и пострадали, но предизвикват уплаха и дискомфорт. Трусът е продължил няколко секунди и е бил съпроводен със силен тътен.
Епизодични прояви сега са възможни, приема се, че афтършоковите поредици трябва да са с единица по-ниски, това през нощта беше изключение, но с малка разлика, допълни ученият.
В Маришката разломна система в момента работи асеновградският разлом. Моето мнение е, че повтаряме сценария, който за последните три десетилетия е характерен за този район - земетресение от 4-4,5 по Рихтер и разтоварване през 4-5 години, поясни Ботев.
Тази година имаме годишнина от земетресението в Чирпан през 1928 година, когато е срината половин Тракия. Там има някакво запъване за момента, не се реализира сеимзичността толкова бързо, но голямото напрежение по маришко-поповишката система се реализира, посочи още професорът.
На въпрос за възможността за прогнозиране на земетресенията, Ботев заяви, че се правят опити, но лабораторно трусовете не могат да се предскажат, тъй като не може да се слезе на такива дълбочини, където са епицентровете.
За прогнози у нас са дадени 60 хиляди лева, които са крайно недостатъчни и това е за първия етап от проучването и изработването на модел за прогноза. Работим и по европейски проект, където се надавяме да вземем нещо по-съществено във времето, посочи ученият.
