Последвайте ни в Google News Showcase
Александър Снегирьов е име, което не познаваме, но което трябва да запомним оттук нататък. Роденият през 1980 г. в Москва писател дебютира през 2005 с разкази, но след това категорично се премества в зоната на романа и от 2007 до 2015 публикува средно по един роман на година. Всички негови книги имат номинации и награди, но едва „Вера“ прави големия пробив: през 2015 той получава едновременно Руския Букър и Национален бестселър. Най-малкото, което можем да кажем за Снегирьов (впрочем това е псевдоним на Алексей Кондрашев), е
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
е че става въпрос за много амбициозен и трудолюбив млад писател (само „Вера“ има единадесет пълни редакции плюс множество частични поправки). И най-доброто доказателство е това, че смята за своя най-голям недостатък … липсата на трудолюбие.
„Роман-метафора“, „роман-притча“, дори „прераждане на национално-историческата епопея“ и „картина от Бош“ можем да срещнем в оценките на руската критика. Всяко от тези определения казва по нещо вярно, но в крайна сметка текстът не е (само) нито едно от тях. Впечатлението за сага идва от първата част, която разполага семейната история на героинята в сравнително дълъг период от време, започвайки с Втората световна война. В начина, по който романът разказва „отечествената история“, ясно се виждат най-характерните особености на неговия подход: съзнателно потискане на емоционалното отношение в поведението на разказвача, отказ от възможността да се правят морални оценки, дистанциран разказ с елементи на репортаж. И все пак най-малко от всичко можем да кажем, че този роман оставя четящия хладен и безучастен. Напротив, той поражда нещо като изумление. Може би наистина представлява „акуратно подбрана колекция от фобиите и страховете, породени от руския живот“, както пише един руски критик. Но тези страхове не са разказани по обичайния реалистичен начин. Героите също не са „истински хора“, а странни – малко гротескови, малко абсурдни – обобщения на различни характери от съвременния живот.
Така вече можем да разберем и другите определения, дадени на „Вера“: „роман-метафора“ и „роман-притча“. Емоционалната дистанцираност на разказвача от събитията и героите, които рисува, ни помага да разпознаем техния символичен характер. На първо място такава е главната героиня Вера: родена през 70-те години, живяла известно време в Америка, после завърнала се обратно и попаднала сред обществените събития от днешно време. Символиката в нейния образ се стреми към две много високи нива. На първото ниво героинята обобщава характера и съдбата на руската жена, а това, което се оказва най-типично за тях, може да бъде назовано с една-единствена дума, и тя е думата нелюбов. Руският вестник Ведомости не издържа и казва: „професионална страшилка за живота и смъртта на руската жена“. Всъщност Снегирьов създава „Вера“ от любов към жените. В негово интервю за Свободна преса можем да прочетем: „Обожавам жените. Жените са най-доброто, което има в света. А в Русия въобще играят особена роля. Според мен те са къде-къде по-силни и по-мъдри от нас, мъжете“. Така вече достигаме до второто ниво на символично внушение. Вера в някакъв смисъл е алегория на самата Русия, на нейната душевност (която е „женска“, изпитваща необяснимо сладостната потребност да бъде насилвана, да открие поредния свой господар-обладател) и оттам, напълно логично – на нейната историческа съдба.
И още веднъж ще цитирам Ведомости, който говори с гласа на съпротивата срещу подобен вид писане: „това не е постмодерен текст, защото не му достигат игра и веселие“. Но може би руският постмодернизъм (в новата социална обстановка от последните години) е достигнал етап, на който иска да бъде мрачно-гротесков, като напомня картина от Бош? Впрочем в книгата на Снегирьов има и много хумор: всепроникваща ирония и остроумие, които напомнят за Булгаков и дори за всеизвестните Илф и Петров.
Макар и много успешен, продължаващ да печели награди, харесван дори от Путин, романът „Вера“ е все още заявка за голямо присъствие в новата руска литература. Ще трябва да почакаме, за да видим накъде се е запътил и докъде може да стигне младият, трудолюбив и модерен писател Александър Снегирьов.
Рецензията на известната литературна критичка проф. Милена Кирова излезе във в. "Култура". Публикуваме я със съгласието на авторката.
Романът "Вера" е сред най-продаваните книги на щанда на издателство "Милениум" на Коледния панаир на книгата, който продължава до утре.
