Последвайте ни в Google News Showcase
Проф. Пламен Моллов е изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните. Той коментира пред "Стандарт" дъмпинга на родния пазар с храни и зеленчуци от Европа, след като Русия въведе ембарго за вносителите от ЕС. Проф. Моллов отговори и на въпросите за епидемията от син език, която хвърли в паника родните животновъди.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
- Проф. Моллов, докъде стигна синият език?
- Синият език е обхванал 22 области в страната по оста Югозападна-Североизточна България. Относително свободна от заразата засега зона е Северозападна България. 241 селища са засегнати на този етап. Надяваме се заразата да не се разширява много, защото като че ли пикът на разпространението премина. До момента при овцете има над 3000 умрели животни от общо за страната 1,558 млн. Има 14 мъртви кози от над 388 хиляди животни и 34 говеда при над 600 хиляди животни за страната. Взели сме всички мерки за масирана дезинфекция, привличане с феромони на инсектите, които разнасят заразата, лечение с антибиотици и нестероидни препарати, където е възможно. Направени са всички професионални действия, които биха могли да бъдат направени. Сега се обсъжда сериозно въпросът за ваксиниране, който има два нюанса. Единият е, че вероятно ще трябва задължително да направим ваксинация догодина, но това изисква да се създаде ваксината за съответния феротип, който имаме в България - тип 4. За да се създаде тя, са необходими 3 - 4 месеца. Има ампули, които в момента са налични, тъй като болестта съществува и в Италия, и в Гърция. Около 500 000 опаковки има и обмисляме сериозно дали да ваксинираме Северозападна България, там където е чисто, и евентуално в други места в страната, които не са засегнати. Но трябва много внимателно да се действа, за да не се получи обратният ефект. Ако се ваксинират болни животни, ще стане по-лошо. Всичко това изисква разрешение от Европейската комисия. Ще има техническа среща на 3 септември, когато специално ще ни се каже дали ни се разрешава или не ваксинация. Неофициално знаем, че ще имаме положителен отговор. Въпросът е в това, че трябва да се отделят някакви средства от бюджета, половината от които впоследствие ще ни бъдат възстановени от Еврокомисията. Но така или иначе за купуването на ваксината трябва да се даде поне някакъв аванс на фирмата, която ще започне разработването й. Нужно е да се мине и през съответните законови процедури за избор на тази фирма, така че всичко това изисква време и ресурс.
- Каква е сумата, която ще е необходима за ваксинация на животните?
- Нашите изчисления сочат, че за ваксинирането догодина ще ни трябват 3 млн. лв. само за ваксината и още толкова за самите манипулации. Но ако Европейската комисия ни препоръча двуетапно ваксиниране, вероятно сумата ще скочи двойно. Ако трябва да се закупят опаковките за Северозападна България, които споменах, сумата ще е около 750 000 лв. за ваксина и още приблизително толкова за манипулациите. Министърът на земеделието Васил Грудев пое ангажимент да обезпечи тези дейности.
- Животновъди се оплакаха в прокуратурата за престъпно забавяне на дейностите по овладяване на син език, заради което търпят огромни загуби. Имаше ли наистина забавяне?
- Забавянето още в самото начало беше свързано с две седмици, в които предходният Министерски съвет отказваше да разгледа писмото, изпратено от нас с искане за 800 000 лв. за възлагане на външни фирми да извършват дезинфекция. След това бяха отпуснати половината средства. Това е според мен упрекът на животновъдите. Той не е насочен към нашите действия, защото от самото начало ние сме действали абсолютно професионално. На всичкото отгоре имаше и неблагоприятни климатични условия. Освен дъждовете, имаше и вятър, който доведе до двойно по-бързо разпространение на заразата. Тя се разрастваше с около 60 - 70 км на седмица. Но така или иначе нямаше как болестта да бъде ограничена в една точка. Ако бяха взети мерки по-рано, може би щеше да се намали разрастването, но и това не може да се каже с точност.
- Фермерите алармираха, че заради проблемите с финансирането на ветеринарите може да станем свидетели и на други забравени болести по животните. Имат ли основание страховете им?
- Това, че частно практикуващите ветеринари по някакъв начин правят бойкот, не влияе на нашите действия. Ние имаме общински ветеринарни лекари, които си вършат работата както със син език, така и с държавната профилактична програма. Ангажиментът е наш да гарантираме здравето на животните и правим всичко необходимо. Разбира се, ако финансовият ресурс беше по-голям, би било по-лесно. Но частните лекари държат да работят на друга тарифа. Разбира се, няма застраховка, че няма да ни сполетят и други болести. Такава гаранция няма. Надявам се да не се води някакъв тип биологична война от някого, но така или иначе има различни случаи на установени други заболявания като туберкулозата, антракса в Шумен например. Но успяваме да реагираме навреме и няма разпространение. В момента основният ни проблем е син език.
- Имате ли информация какви ще са загубите по договорите за износ на животни, които няма да бъдат изпълнени заради заразата?
- Категорично износът на животни ще е забранен дълго време оттук нататък не само за агнета, за всякакви животни. Освен ако не стане така, че изведнъж болестта изчезне. По регламент, след като сме се справили със син език, трябва да минат още шест месеца. След това трябва да се направи скрининг, който пак да докаже, че няма заболяване. Едва тогава можем да отворим границите за износ на животни. Вероятно чак по-следващата година ще може отново да се възстанови експортът. Но не може да се каже със сигурност кога ще приключи този процес. Тук говорим както за преки загуби на животновъдите, така и косвени загуби, които ще се появят догодина. Те са намалена раждаемост на агнета и други проблеми като липса на мляко и т.н. Нещата са много свързани и картината е много по-сериозна, отколкото може би си я представяме в момента.
- Но месото може да се ползва за вътрешна консумация и за износ?
- За консумация може да се ползва и млякото, и месото от болни животни. То не е опасно за хората. Може да се изнася и в страните, с които имаме споразумение за това. Има индикации, че Турция би приела износ на наши животни.
- Какво показват проверките на Агенцията по храните по курортите това лято?
- Правим усилени проверки през летния сезон по морето. Там, където имаме мобилни звена и отдел анализ на риска - основно в Бургас, резултатите показват, че почти всеки втори-трети обект се оказва без регистрация или има регистрация за някаква дейност, но извършва друга. Това е изключително голямо нарушение, което установяваме, но смятам, че тази година Бургаска област ще бъде подредена в това отношение. Нямаме ресурс на всички места едновременно да направим всичко, още повече, че сега е летен сезон и хората са в отпуски, работим с ограничени ресурси. Но опитът показва, че там, където имаме изнесени инспектори от други места, има много ефективен контрол. Хващаме много сериозни нарушения на закона - липси на регистрация, на системи за самоконтрол, на проследимост, на произход на суровини и т.н. Това са масови нарушения, които установяваме там, където работим по новата схема с мобилни групи. Правим си и съответните изводи от това. Очевидно е, че контролът е бил изключително занижен в последните години. В резултат на това се е стигнало до там, че контролният орган няма респектиращ ефект върху съответни нарушители. Сега се опитваме да върнем нещата към правилния път.
- Очаквате ли повече проблеми с качеството на храните заради руското ембарго за износа им от ЕС?
- По-скоро се наблюдава инвазия на храни от Европейския съюз, което е естествен процес. Качеството зависи до голяма степен от тези, които търгуват. Много често те търсят ниски цени, взимат продукти, които са с граничен срок на годност, от които практически други фирми в Западна Европа гледат да се освободят. А наши търговци ги купуват и ги внасят в България. Това не е нормално и редно, но е в рамките на закона и се прави. Разбира се, ние сме засилили контрола по такива места, където може да се появи проблем - борси, складове на едро. Но пак казвам, че за съжаление, нямаме ресурс да покрием всичко и да работим достатъчно ефективно срещу подобни практики. За да се случи това, трябва да има финансиране, масирани проверки. Всичко е свързано с финанси, които ние нямаме.
Юлияна УЗАНИЧЕВА, в. "Стандарт"
