Проф. Райна Робева: Не бива родолюбивите, човечни лекари да са дефицит у нас
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Един лекар може да бъде движен от амбицията си в професията, но може да стъпи и на раменете на своите предци, за да получи импулс, както е при мен. Моят прадядо по бащина линия Константин Робев е един от първите български лекари, завършил медицина във Виена в средата на 19 век и е практикувал в началото на кариерата си в Охрид.
Като високообразован човек към него са се обръщали по всякакви въпроси. Чувала съм, че Виктор Григорович, руски филолог-славист, професор в Казан, Москва и Одеса, при посещението си в Охрид е отишъл при моя прадядо и е разговарял с него по най-широк кръг от теми. Какви са хората там, как се чувстват, какви битки за самосъхранението си водят - тогава голямата борба е била за Българската Екзархия.
Всичко това е минало през семейството ни. Може би, малко българи знаят, но Григорович е първият учен, който посещава през 1844-47 година българските земи и изнася от тях около 60 ценни ръкописа от XI – XVIII век - например, така нареченото „Охридско евангелие“, „Рилски глаголически листове“ от 11 век и „Мариинското евангелие“.
Той отнася в Русия Хлудовския псалтир, а след пътешествието си с научна цел, което трае две години и половина, издава „Очерк путешествия по Европейской Турции“ . През 1864 година Григорович се запознава с младия Христо Ботев, който по онова време учи в одеската Втора гимназия и му възлага преводи на руски на български народни песни.
И помага на Ботев да се запише в Императорския новорусийски университет. Заедно с това прадядо ми Константин Робев се е грижил за здравето на охридчани и на българите от други места, които са чули за неговите умения да лекува. Той е имал убеждението, че всички бедни хора трябва да обслужва безплатно и го е правил. След това, той е участник в т.нар. Охридска завера - опит за въстание, която е след Освобождението на България, тъй като Македония остава в границите на Османската империя.
А зет му е бил един от организаторите на заверата. За нещастие, опитът за въстание е неуспешен, турците залавят прадядо ми и го тикват за дълго време в затвора. Тогава дори местните турци казвали изумени: „ ама това е докторът, който ни е лекувал децата, как можем да го държим в затвора”. Е, в края на краищата излиза оттам, тъй като не са имали достатъчно доказателства, за да го задържат и се отдава на професията си дава определя посоката на цяла плеяда лекари в рода.
Чичо ми беше лекар, всичките ми братовчеди са лекари, а единственият глава на семейство, който е извън тази традиция е баща ми, икономист по професия. В кабинета ми в Александровска болница не случайно стои снимка на големият ни поет и преводач Атанас Далчев, защото той и баща ми са съученици от гимназията и добри приятели. А Далчев, ако знаете, е потомък на юриста от Кукуш Христо Далчев и Виктория Дишмова от Прилеп. Помня, когато бях ученичка срещнахме Атанас Далчев извън къщи и той ми каза: „Момиче, твоят баща направи от мен това, което съм”.
А истината е, че когато са се събрали заедно като ученици в Първа мъжка гимназия баща ми е знаел по-добре френски от него. И при първите преводи на Далчев на френски поети именно баща ми му е помагал. А по майчина линия са три поколения назад лекари. Моят дядо акад. Тошко Петров е един от създателите на Медицинския факултет в София, един от първите български академици, авторитет със значителни заслуги при въвеждането на противотуберкулозната БЦЖ ваксина не само в България, но и в световен мащаб. Защото е бил състудент с Калмет по време на следването си във Франция.
Калмет и Герен създават противотуберкулозната ваксина БЦЖ и се обръщат към свои познати по целия свят, между които е и Тошко Петров. Удивително е, че ваксината се въвежда в България две години след нейното производство 1928 г., ако не се лъжа. Но става един неприятен инцидент в Германия, където една лаборантка разменя щамовете и инжектира деца с вирулентни щамове, при което те се разболяват и, мисля, че умират. Избухва огромен световен скандал - в ръководни среди решават, че ваксината не върши работа.
И тогава Калмет и Герен молят колегите си по света, които са използвали ваксината да дадат своите данни за резултатите. Те се активират, изпращат ги, между тях са и българските резултати. В професионалната общност на тази база надделява твърдението, че ваксината е ефикасна, върши работа. Така че по този начин и България има своя принос ваксината да се утвърди в световен мащаб и да помогне на милиони хора през всичките години, почти един век, да избегнат туберкулозата като заболяване.
Проследете тази история и ще откриете, че в медицината парите не са най-важното. Лекарите и управляващите са призвани да работят за народа си, за хората, а удовлетворението идва дори само от едно „благодаря”, за това че болният е получил помощ. Самата аз имам тази удовлетвореност, защото са ми помагали всички - близки, роднини, предшественици - чрез историите, които съм слушала за тях. И до ден-днешен твърдо вярвам, че медицината е призвание, а не занаят, не е и печалбарство. Не бива родолюбивите, човечни лекари да са дефицит у нас. / ------------ Проф.д-р Райна Робева, ръководител на Клиника по нефрология към МБАЛ “Св. Иван Рилски”, национален консултант по нефрология.
