Проф. Христо Пимпирев пред ПИК и "Час Пик": Идат наводнения заради затоплянето!
Последвайте ни в Google News Showcase
Проф. д-р Христо Пимпирев е български учен геолог и антарктически изследовател. Той е доайенът на българските изследователи в Антарктида, човекът с най-големи заслуги България да има база там. Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в
Първата национална антарктическа експедиция през сезона 1987/88. Той е лидер на ежегодните национални научни кампании в Антарктида и председател и учредител на Българския антарктически институт. Изнасял е лекции в Колумбия, Германия, Испания, Аржентина и Канада.
Автор е на 4 книги, 6 документални филма и над 60 публикации в реномирани български и чужди списания.
Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови (Антарктида) носят неговото име.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
- Проф. Пимпирев, вие сте експерт по глобалното затопляне, тъй като от години работите на Антарктида и следите топенето на ледовете. Наистина ли има глобално затопляне?
- Полярните региони са лакмусът на климата на земята. Българите, които от четвърт век работим и живеем на полярната база „Свети Климент Охридски” на остров Ливингстън, Антарктида, имаме доста научни изследвания. Те показват, че в Западна Антарктида ледената покривка се топи, като огромни шелфови области, с територия колкото половин България, се откъсват и тръгват на север и се разтапят съответно. Това е доказано и от много чуждестранни учени, които изследват повече от 40-50 години Западна Антарктида. Действително там има едно глобално затопляне, което топи ледената шапка и съответно се повишава и глобалното морско ниво. Което води след себе си последици като промяна на посоката на океанските течения, които са изключително важни за климата не само в полярните региони, а на цялата планета.
- Как се отразява всичко това на климата в България?
- Климатичните промени, които се наблюдават толкова очевидно в други части на планетата, оказват влияние, тъй като планетата е една динамично взаимно свързана система. Това, което става някъде по света, се отразява и в България. Ние не сме някакво късче от планетата, защитено от наводнения, суши. Големите наводнения у нас се дължат и на глобалните климатични промени. Те не са само следствие от немарливостта на някои кметове и управници, които не си чистят деретата. Вярно, това може да има влияние, но не е основната причина. А ние трябва да търсим тъкмо основната причина, защото тези климатични явления ще продължат и за в бъдеще и ще оказват голямо влияние върху цялото човечество, от което сме част и ние. Наводненията нанасят големи поражения и на посевите, така че има за какво да се притесняваме. Но всичко си го правим ние. Доказано е, че глобалното замърсяване на атмосферата с парникови газове, като въглероден диоксид, метан през последните 40-50 години, не е предизвикано от нормални природни процеси. То е следствие на замърсяването на атмосферата. И неслучайно всяка година се правят глобални срещи, на които участват президенти, индустриалци, за да се вземат мерки.
В края на месец май предстои да излезе книгата „Българските антарктически изследвания”, на която съм главен редактор. Тя синтезира българските антарктически изследвания за последния четвърт век, има доста статии, които описват климатичните промени, които засягат и нас. Книгата ще покаже на България и пред света, че ние правим наука в Антарктида.
- Вие как оценявате влиянието на климата на Антарктида върху световния?
- Земята е затворена капсула и всичко е свързано, така че и Южният полюс е важен за нас. Целта е да се направи сравнение как се изменя климатът през последните 200-300 или 1000 години. Резултатите са, че се очертава една тенденция за затопляне, която е много рязка от последните 150 години и съвпада с индустриалната революция в света. Това се наблюдава също и в Антарктида - ледникът, който преди десет години опираше в една от къщите, сега се е отдръпнал на повече от 500-600 метра. Това води до разтопяване на ледниковите шапки.
Тенденцията е към увеличаване нивото на Световния океан. И това може да застраши с големи наводнения не само Холандия, но и Бангладеш, и останалите гъсто населени региони.
- Да чакаме ли още катаклизми в България?
- Тези катаклизми, които се наблюдават, не са само в България. Миналата година имаше тайфуни в САЩ, в Югоизточна Азия, покачва се морското ниво, доказан факт за последните 30-40 години. Нашата планета е една динамична саморегулираща се система от милиарди години. Така че всяко едно вмешателство неминуемо води до съответни изменения в климата. Аз лично се притеснявам, че това ще продължи, т.е. промените в климата излизат от нормалния си ход, както са били през милиардите години. Зимите стават все по-топли, от 5-6 години не сме имали студена зима, от друга страна - летата, ние нямахме лято тази година, не сме видели горещини. Проливни дъждове, които за съжаление взеха жертви. Това не е само в България, и в Сърбия имаше такива катастрофални наводнения, в Италия, миналата година и по-миналата година в Чехия, в столицата Прага. Това са щети за милиони евро, това са човешки жертви, просто съм много притеснен като учен и трябва да се вземат мерки.
- Може ли Антарктида да бъде покорена?
- Антарктида е един прекрасен континент, който пленява хора най-късно, защото е открит 1881-ва. Българите също късно успяха да го открият, но вече имаме една малка база там, в която сме като едно семейство. Но няма какво да се лъжем, условията там никак не са лесни. Минималната температура, който беше измерена миналата година е -91 градуса, което е почти като на Марс.
- Сигурно често са ви задавали въпроса защо въобще е нужно да се прави изследване там, след като ние тук държавата си не можем да оправим.
- Аз не се учудвам на този въпрос, защото са го задавали и на други нации като нас, които не са много уредени. Преди години са плюли и по един американски секретар, който е дал една торба с пари да купи Аляска, а ето сега какво им дава тя. Така е с Антарктида, защото това място е много богато на природни ресурси, то е резервоар за човечеството.
- Чували сме, че на Антарктида има много места, наречени с български имена?
- Да, така е, защото ние, един вид, се водим като колонизатори. И тази територия, която ние изследваме, повечето пъти никой не е стъпвал там и е наше право да я наречем както преценим. Затова не един и два обекта носят български имена на наши велики личности. Там е именно река Чая, планина Тангра, има връх Васил Левски и много други. Има и един ледник Пимпирев.
- Каква е ползата на България, че присъства на Антарктида?
- Това не е присъствие, това е външна политика. 51 държави са подписали договора за Антарктика, но 29 го управляват и ние сме сред тях. България управлява този континент заедно с велики сили като Испания, Великобритания, Китай, Япония и др. Тези държави отдавна са разбрали, че си заслужава да са там. Там се случват едни от най-важните научни открития. Това е най-богатият континент на прясна вода и на полезни изкопаеми. Има всичко - нефт, газ, злато, сребро, мед... Един ден Антарктида богато ще ни се отплати.
