Последвайте ни в Google News Showcase
Министерският съвет създаде правителствена комисия за погребението на министър-председателя на Република България Димитър Попов (1990-1991). Това съобщиха от правителствената информационна служба.
Председател на комисията е вицепремиерът по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Членове са заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и министърът на финансите Владислав Горанов.
Поклонението ще се състои в Зала „Света София“ (централен вход) в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър I“ №1 и ще започне от 9:30 часа. Траурният кортеж ще потегли към църквата „Света София“ около 11 часа.
Кой беше Димитър Попов?
Димитър Попов е роден на 26 юни 1927 г. в град Кула. Той завършва право през 1950 г. в СУ „Свети Климент Охридски“. Работи като юрисконсулт и съдия в Софийския градски съд от 1972 до 1990 г.
По време на първите демократични избори, които се състояха на 10 юни 1990 г., Попов е член на Централната избирателна комисия /ЦИК/. Благодарение на участието си в нея той става едно от най-разпознаваемите лица в българския обществен живот.
Края на лятото и началото на есента на 1990 г. ситуацията в България е изключително тежка, по магазините няма никакви стоки, въведена е купонна система – всеки може да купи по 1 кг сирене, 1 кг захар, бутилка олио и пиле. Има също така и режим на тока 3 към 1 /3 часа има, 1 час няма/, който в най-критичните моменти става 2 към 2. Населението в големите градове е недоволно и излиза на масови протести, които водят до свалянето на второто правителство на Андрей Луканов.
След падането на Луканов – период, който ще остане в историята ни като „гладната зима“ - основните политически партии в 7-ото Велико Народно събрание БСП, СДС и БЗНС започват консултации за съставяне на правителство. Това е времето, в което СДС се ползва с един от най-високите си рейтинги, а нейният лидер доктор Петър Берон е спряган за бъдещ министър-председател. Но след като е оповестено неговото досие, изборът му за премиер става невъзможен. Преговорите продължават и така се стига до съставянето на първото некомунистическо правителство на България след 45 години тоталитарна власт. Начело на този кабинет застава Димитър Попов.
„За Бога, братя, не купувайте!“
Броени дни преди Коледа на 1990 г., която за пръв път от десетилетия българите ще празнуват официално, е съставено коалиционното правителство на Попов. То встъпва в длъжност на 20 декември и ще остане на власт до 8 ноември 1991 г., когато ще бъде сменено от правителството на СДС с премиер Филип Димитров.
В правителството на Попов икономическият блок е поверен на представителите на опозицията. Иван Костов става министър на финансите, а Иван Пушкаров – министър на икономиката. БСП е представена в кабинета от Александър Томов, който е вицепремиер. Лидерът на БЗНС „Александър Стамболийски“ Виктор Вълков става външен министър.
Управлението на Димитър Попов, макар и кратко, съвпада с важни събития в най-новата история на България. Именно това правителство стартира така очакваните икономически реформи в страната. Те започват с освобождаването на цените, т. нар. либерализация на 1 февруари 1991 г. Само за броени дни в пустите магазини се появяват редица стоки от първа необходимост, които всеки български гражданин може да си купи без да се реди на опашки... Но те са на стряскащи цени. Парче луканка в центъра на София в магазин на бул. „Васил Левски“ в близост до Попа струва баснословните 110 лева, или колкото една заплата. Появяват се и западни стоки, които до този момент, могат да се купят само във валутните магазини – Кореком. Всъщност именно правителството на Попов е това, което отменя валутната търговия и закрива Кореком през пролетта на 1991 г.
За да може да се преодолее шока от рязкото поскъпване, правителството прави индексация на доходите. В тези дни Димитър Попов ще произнесе една емоционална фраза, с която ще остане в историята. На една пресконференция в сградата на Министерски съвет, малко след освобождаването на цените, той буквално ще изригне емоционално: „За Бога, братя, не купувайте!“
По-късно Попов ще обясни по следния начин своята постъпка: "Точно на 1 февруари 1991 г. правителството освободи цените. Аз тогава допусках в салона на Министерския съвет да идват колкото искат журналисти. Когато излязох от заседанието, ме наобиколиха. И ме попитаха: „Какво ще кажете сега на народа?" и аз казах: „За бога, братя, не купувайте това, което ви харесва, но е много скъпо, защото след 30-40 дни цените ще паднат, а вие ще сте похарчили парите си и няма да можете да купите най-необходимото ви." Това е изречението".
Но правителството на Попов така и не стига до край с реформите. За разлика от страните от така наречената Вишеградска тройка – Полша, Чехословакия и Унгария – в България така и не стартира по-важната част от икономическата реформа – структурната, смяната на собствеността чрез приватизация. Тя ще закъснее с цели 6 години, което ще доведе до допълнителни страдания за българите – обедняване, включително и чрез загуба на спестявания вложени в т. нар. пирамиди и фалирали банки; закриване на цели производства, след като са били източени и т. н.
В същото време във Великото народно събрание текат епични сблъсъци между социалисти и демократи по повод приемането на новата Конституция. Любопитно е, че именно в деня, когато се прощаваме с първия некомунистически премиер, в чийто мандат тя беше приета, е на дневен ред нейната промяна.
В международен план през 1990-91 г. е не по-малко интересна. Премиерският мандат на Димитър Попов съвпада с:
1. успешната Първа война в залива, при която международната коалиция водена от САЩ освободи Кувейт от силите на диктатора Саддам Хюсеин;
2. фактически престават да съществуват Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/, чийто член е България;
3. започналият мирен разпад на Съветският съюз и дезинтеграцията на съседна Югославия в огъня на кървава етническа война.
В тази тежка ситуация България трябва да решава много проблеми – завръщането на международните пазари, преодоляването на негативите от обявения от Луканов мораториум по плащанията от външния дълг, липсата на валута в резерва.
Кабинетът на Попов продължава и дори засилва отношенията със съседна Гърция, където управлява правителството на Константинос Мицотакис. По времето на Попов тези връзки достигат своеобразен връх – в някои среди са заговаря дори за по-тесен съюз, предвижда се и среща на Попов с Мицотакис в Атина. По-късно става ясно, че срещата от двустранна трябва да прерасне в тристранна с участието на югодиктатора Слободан Милошевич, който вече е задействал своята машина за убийства с две последователни войни срещу Словения и Хърватия. Прави впечатление, че от подготвяната среща отсъства Република Македония, която с референдум от септември 1991 г. вече е изразила готовност да напусне югофедерацията. А тя е разположена географски между Сърбия на Милошевич и Гърция. В последния момент обявената с много фанфари среща се проваля.
Активизацията на отношенията с Атина има и още един аспект. Димитър Попов е първият български премиер, който посещава след дългите десетилетия на комунистически режим манастира „Свети Георги Зограф“ в Атон. При визитата му са оказани големи почести. Именно от тогава датират първите публични инициативи за запазването на Зографския манастир като българска обител.
Краят на управлението на Попов завършва с изборите през октомври 1991 г., когато освен парламент българите избират и местни органи на властта. Провели се в условията на яростна поляризация, те са спечелени с минимална преднина от СДС. В новия парламент освен тях влизат още БСП и ДПС, като последната става балансьор.
