Последвайте ни в Google News Showcase
Създаването на Санстефанска България на 3 март 1878 г., която по вина на други не успя да се появи на картата на Балканите, е сериозен опит за сближаването и обединението на българския народ. Берлинският конгрес е катастрофа за цялата ни нация, защото се разкъса живото тяло на един народ, който мечтаеше да живее обединен в една държава, но беше разцепен по волята на Великите сили, казва Панде Ефтимов, политически затворник в Македония и публицист.
Освобождението на България оказва силно влияние и върху освободителните процеси на останалите балкански народи и най-вече на македонците – родните братя на българите. То остава трайни следи в историята, песните и народната памет. Освобождението трябва да бъде поставено на пиедестал, защото не само отхвърлихме 500-годишното чуждо турско иго, но и защото получихме възможност да се развиваме като модерна държава.
Освобождението на България на 3 март 1878 г. е събитието, което българският народ чака в продължение на 500 години. Но през целия този период нашите деди са се съпротивлявали като започнем от хайдутите, преминем през пасивната и активната съпротива, през дейността на Църквата и стигнем до Априлското въстание от 1876, когато е кулминацията на това желание за свобода, станало причина за избухването и на Руско-турската война.
Голяма роля за свободата изигра и създаването на Българската екзархия през 1870 г. Тя очерта границите на българското племе, които са различни от тези на днешна България. Екзархийското движение не е само религиозно движение, което спомага за запазването на българския дух, то прокарва историческата нишка от Средновековната независима българска държава към съвременността. Ние, винаги сме знаели каква е нашата народност, независимо от опитите на някои псевдоучени да фалшифицират фактите.
Още от времето на надписа на цар Иван Владислав малко преди падането на Първото българско царство под ударите на ромеите, жителите на Македония са се наричали българи. Като такива ги посочват и пътешествениците, които през цялото Средновековие са преминавали през тези земи. Защо всички погледи на македонците бяха насочени към България, а не към Сърбия, която също е християнска страна и получи много по-рано своята свобода още в началото на 19 век? Защо те не бягаха в Белград? Защо 16 от четниците на Христо Ботев идват от земи, които днес географски са част от Македония? Днес в България има около 3 милиона българи, потомци на бежанците от Македония.
ВМОРО за 10 години от 1893 до 1903 г., когато избухва Илинденско-Преображенското въстание, успява да създаде една добре организирана и окомплектована армия от четници. Тя е създадена благодарение на българските офицери. Дали са родени в Македония, Тракия, Мизия или Добруджа, това няма значение.
Те са живели с идеята за създаването на една силна държава, в която да може да живее българският народ. Но тяхната мечта не беше съдено да се сбъдне. Вместо в България, ние се оказахме в Югославия, където стотици добри българи намериха своята гибел единствено и само, защото бяха българи.
Само сръбският агент Стоян Мишев е ликвидирал през този период около 700 българи. Сърбите подложиха населението на насилствена сърбизация, защото не можеха да постъпят като гърците, които с оръжие обезбългариха Беломорска Македония. Сърбите унищожаваха нашата култура и религия, всички български училища бяха затворени, а на всички книги, на които пишеше, че са на Българската екзархия, бяха скъсани първите страници, за да се заличи паметта.
Такъв случай има в моя край - Преспанският. Учеха ни, че е имало българска окупация по време на Втората световна война /1939-1945 г./, но никъде не се говореше за италианска или германска окупации. Но политиката на Белград не даде желаните плодове, затова след 1944 г. македонските българи бяха направени македонци. Извърши се един духовен геноцид върху нас българите... Пожелавам си българите и македонците да седнем на една маса и да се разберем. Трябва да решим проблемите на комуникациите – от културата до транспорта.
Нека премиерите на двете страни да седнат на една маса. Нека българският министър-председател дойде на гости на македонския и обратното. Те трябва да се говорят. Днес живеем в друго време, но независимо от това дали произхождаме от Берово, или сме от Благоевград, ние сме едни и същи... Не можем да поделим нещо, което не може да се раздели. Историята е такава каквато е.
