Взриви ли се Русия, отломките ще паднат по главите ни
Последвайте ни в Google News Showcase
За трети път Владимир Путин твърди, че бил издал заповед за изтегляне на руските войски от границата с Украйна. Първите два пъти излъга и веднага го сгащиха в лъжа – все пак всички вече могат да гледат от сателити и да виждат, какво става долу. Дори и ние, редовите данъкоплатци, можем да вършим това с услугите на чичо Гугъл. И нищо вече не може да остане скрито.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Защо, при положение, че веднага ще го сгащят, Путин лъже непрестанно – това е пълна мистерия. Може би човекът наистина не е разбрал, че вече сме 21-ви век. Дали Путин пак ще излъже (за изтеглянето на войските) – и това не е толкова важно. Важното е, че онзи свят, т.нар. „Евразия”, от която с толкова зор и опъване на каиша все пак се спасихме, се превръща в територия, на която лъжата, кражбата и убийството са неща от всекидневието. Все по-малко хора се замислят, дали да излъжат / откраднат / убият, ако това ще им донесе изгода.
В този смисъл доскоро най-добрата приятелка на Путин, германската канцлерка Ангела Меркел, е абсолютно права в онзи телефонен разговор с Обама, в който с потрес му съобщава извода си от десетките предходни разговори с руския президент: „Владимир живее в друга реалност!”.
И не е работата само в това, как „евразийците” лъжат нас, европейците. А и в това, как се отнасят един към друг.
Помните, как почна всичко в Украйна, нали? Тогавашният им президент, руската пионка Янукович, вместо да подпише договор с Европейския съюз се изметна и съобщи, че ще работи за влизане на Украйна в „Евразийския” съюз. За този „съюз” вече се бяха подписали президентите на Беларус Александър Лукашенко и на Казахстан, Нурсултан Назърбаев. Очакваше се скоро да подпишат Армения, Молдова, Азърбейджан и едва ли не – Грузия, въпреки войната, която Русия й стовари през 2008 г. А после – и България и други бивши сателити...
„Евразийският съюз” беше по детински смешният опит на Путин да възстанови Съветския съюз – крачка по крачка, територия по територия. За какво му беше това, така и не стана ясно. Защото от момента, в който украинците му се опънаха и дори не склониха глава пред последвалия военен натиск, цялата конструкция започна да се разпада като къщичка от карти. А сред нейните стърчащи отломки „евразийците” се дебнат, как да се хванат за гушите.
След изгубването на Украйна двамата Путинови уж-съюзници, Назърбаев и Лукашенко, веднага започнаха да го натискат с искания и изнудвания, за да не си тръгнат и те. Путин, освирепял от загубата на Украйна и от този другарски шантаж, веднага изтърси, че Казахстан не е реална държава, а си е част от Русия. Назърбаев пък незабавно репликира, че неговата държава си е съвсем реална и, ако Русия се опита да пробута и на казахстанците модела с анексирането на Крим, ще се натъкне на свирепа партизанска война. И за всеки случай казахският президент премести армията си на север, по границата с Русия, инак съ-член в „Евразия”.
Беларуският дикатор Лукашенко пък, след като изнуди Путин да субсидира Беларус с още 3.5 млрд. долара годишно, надмина казахския си колега, като сервира на Путин не една, а две провокации. Първата: че той, Лукашенко, особено цени териториалната цялост на Украйна (от която в онзи момент Путин, вече откъснал Крим, се опитваше да откъсне и целия югоизток). И втората: че Русия всъщност не е стабилна като държава и че нейната територия е най-добре да бъде разпределена между Монголия и Казахстан.
С такива приятели, както се казва, хич не са ти нужни врагове...
А съвсем доскоро, спомнете си, у нас се опитваха да вдигнат „вълна” за отказ от ЕС и влизане в „Евразия”. То не бяха приказки, че в Европа всички са гейове и днес-утре ще превърнат кръвосмешението в задължително, то не бяха дитирамби за мъжествеността на руските братя, то не бе чудо. А всъщност ни бутаха да се подредим точно до тези тримата хубавци, Путин, Лукашенко и Назърбаев, които се дебнат един другиго като паяци в буркан. И много щяха да се зарадват на новопристигналите братушки от солнечная Болхария...
Явно нещо такова са си представили и в инак кротка Армения, вече подписала предварителни съглашения с „евразийците”. Изведнъж усетиха жегата зад ъгъла и затова от оня ден протестират с хиляди срещу светлите евразийски перспективи. А молдовците вече поискаха подкрепа от ЕС и НАТО в случай, че руснаците пратят „зелени човечета” да подписват и с Молдова...
Вместо с трикове, шашми и тарикатски номера изведнъж да се превърне в нов СССР и в световна суперсила, от прекомерно хитруване Русия внезапно се оказа в ролята на прокажен на международната арена. Никой не иска да се докосва до нея, за да не прихване нещо. Или Путин да не му отхапе ръката. На това отгоре западните санкции, както и сривът в цените на петрола, пред очите ни бавно и сигурно задушават руската икономика.
А на това пък отгоре, тази сриваща се икономика може да бъде изравнена със земята само от още два вида санкции: Русия да бъде изхвърлена от международната финансова система „суифт”; и всички западни компании, свързани с производството и поддръжката на компютри, да престанат да работят със страната на Путин. Западният свят не прави тези неща, защото му е жал за редовите руснаци – нищо, че над 80 процента от тях следват траекторията на полудяването на Путин и го подкрепят на всяка цена.
Да, ама представете си, какво му е на самия Путин – да знае, че неговото съществуване зависи единствено и само от милостта на западните държави, които той отдавна обяви за врагове. Буквално – „на милость врага”, казано на чист руски.
Беше ясно още през 2008 г. (писал съм дебела книга по този въпрос, още тогава): онова, което прави Путин в крайна сметка води до разрушаването на Русия, а не до въздигането й в ранг световна сила. Днес тя вече не е дори уважавана регионална сила, каквато може да бъде и каквато доскоро си беше. И още тогава предупредих, че никой не бива да се радва на перспективата за разпад на руската държава. Защото когато Русия се взриви, отломките ще падат по нашите глави. Просто сме прекалено близо, за да ни се размине...
Затова, накрая, никой не бива да се впечатлява от последните изказвания на официална Русия против България. Както и от достойния отпор, които те получават (най-сетне!) от нашите държавници. Просто руснаците, разбирайки в какъв капан са се вкарали, се опитват да ужилят някой малък, като България например, за да демонстрират, че все още могат.
Ние обаче сме западни хора и не се обиждаме. Защото на нас, като на западни хора, ни е жал за загиващия руски народ. И ние изобщо не му желаем злото. Напротив, искаме го проспериращ, мирен, културен, достоен, достолепен дори, даващ пример на останалите в региона.
От това лиши съотечетвениците си Владимир Путин и заради това заслужава да се пържи там, където се пържат такива като него. Колкото по-бързо се отърват руснаците от него, толкова по-добре за самите тях. По-нататък ще ги подкрепим с всичко, ако поискат да заличат раните от неговото наследство.
А междувременно нямаме работа да флиртуваме нито с Русия, нито с „Евразийския съюз”. Защото, ако се доближим прекалено до Кремъл, нас още по-усилено ще ни лъжат и ще ни жилят.
Благодарим покорно, имаме си други задачи да решаваме...
