Малко преди конгреса на БСП на 19 и 20 май т.г. се появи клип с двубой между Сергей Станишев и Георги Първанов. Двамата бяха облечени като руски благородници от ХVІІІ век. В комичното видео Станишев прострелва експрезидента и блясва ехидният надпис: „Я не архар, дорогой".
От тази видеопропаганда стана ясно, че лулата на мира в левицата скоро няма да бъде изпушена. Битката между лидерите се оказа двубой за власт на живот и смърт.
На конгреса Станишев победи безапелационно, увенча се и с европейска слава и по всяка политическа логика войната между него и Първанов отдавна трябваше да е приключила.
Само че БСП следва собствени партийни правила, които често нямат нищо общо с очевидната политическа логика. Истината е, че оттеглянето на Първанов от пряката битка на конгреса не срина имиджа му в червените редици, а само даде знак на привържениците му, че големият сблъсък се отлага и преминава в спорадична партизанска война.
Станишев без никаква конкуренция стана постоянен президент на ПЕС, но тази новина не му донесе нови позитиви. Защото цялата й сила бе изчерпана година по-рано, когато лидерът на БСП бе посочен за приемник на оттеглилия се шеф на европейската левица Пол-Нируп Расмусен. А и европейските каузи все още са твърди чужди на целия политически живот, за да могат да дадат някаква допълнителна енергия или да донесат предизвестена победа на избори. Европа е като далечен континент, потънал в мъгла, и електоратът я възприема като нещо, което дават по телевизията, без никакво реално отражение върху живота му и с негативен принос към неговия хладилник. През септември социологическите проучвания бяха безмилостни - въпреки че разликата между БСП и ГЕРБ се топи, БСП също губи доверие, макар точно тогава европейските новини около Станишев бяха по първите страници на вестниците. Цифрите обаче отразиха друго – от 18,4% одобрение през юни левицата е паднала до 16,1% през септември.
Точно този момент избра Първанов отново да заяви присъствието си в политически живот. Той бе потънал в нелегалност за няколко месеца, но се появи отново на бял свят и даде няколко интервюта, кулминацията на които бе появата му във "Всяка неделя" при Кеворк Кеворкян.
Неговите тези там бяха изчистени и ясни - БСП се нуждае от нова лидерска кръв, посоката е сменена, левицата сбърка дори и в удобната за нея тема за референдума за АЕЦ "Белене", защото остана самичка, не си намери съюзници.
Бившият президент не се задоволи само с това. На събрание на столичен клуб, което се проведе в сърцето на вражеските сили - централата на "Позитано" 20, Първанов дръпна цяла лекция за това как БСП да спечели следващите избори. Там, пред около 60-70 души, той обяви, че на идващия вот най-важният въпрос ще бъде този за коалицията. При това ако не е формиран на принципа "всички срещу ГЕРБ", а върху идеята какви цели може да постигне. След като социалистите на срещата посрещнаха с ръкопляскания идеята му, Първанов хвърли и другата бомба - каза, че си представя настоящата шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова като бъдещ премиер на страната при евентуална победа на левицата.
Ходът с това име е бил много премислян и изчисляван.
Очевидно е, че самият Първанов не може да бъде пряка конкуренция на Станишев за евентуално следизборно раздаване на постове, защото европейският блясък на соцлидера е силно заслепяващ. И все пак от колодата с карти бе изкарано единственото име, което може да бъде реална конкуренция с международен авторитет. Бокова е отдавнашна любимка в червените редици, а и предварително е ясно, че никой от соцръководството не може да си позволи да каже дори и една дума срещу нея.
Ходът е многопосочен и с друго – с него Първанов сваля обвиненията, че се бори за себе си и своята кариера. Сега зае позицията на търсач на алтернативи, която винаги е била ценена сред левите симпатизанти. Всички маневри на експрезидента обаче носят характеристиките на партизанската война – нахвърлените идеи бяха бърза атака, кратък саботаж на линията на единството и сега е ясно, че Първанов пак ще се оттегли за малко, за види какво е постигнал със своите думи.
А резултатът от тях ще се усети, но не веднага, защото БСП е стара и тромава партия и докато всичките й механизми сработят ще трябва да мине време.
Позициите на Станишев обаче също не са за подценяване. Освен мощна европейска подкрепа, той има на своя страна апарата на „Позитано”. А българската политика твърде често е доказвала, че апаратите, а не идеите решават въпроса за лидерството. Освен от ролята си на случаен архар, Станишев окончателно се отказа и от идеята да го разглеждат като политическо продължение и наследник на Първанов. Сергей започна да търси свои собствени начини да се задържи в политиката, дори при още една серия от изборни неуспехи.
Ситуацията в БСП напомня на позиционна война, чийто изход се губи някъде в мъгливото бъдеще. Медийните активности на Първанов показаха, че той съвсем не се е отказал от битката за левицата, както и че пътят към изборите на Сергей Станишев никак няма да е безпроблемен и без внезапни удари в гръб.
Резултатът от парламентарния вот през 2013 г. е най-чаканото нещо в БСП, защото от изхода му ще стане ясно дали войната между бившия и настоящия соц лидер ще се разгори с нова сила или напълно ще стихне. При всички положения обаче левицата не отива единна на изборите, независимо от уверенията на Станишев. Подводните камъни са достатъчно на брой, за да го подхлъзнат. Настоящото ръководство на БСП има още една свръхзадача, която само си постави – успех на референдума за АЕЦ „Белене”. Този успех в момента обаче изглежда несигурен. А ако левицата не успее да изкласи там, трудно ще пожъне победа на вота. Станишев със сигурност си дава сметка, че поне един човек в левицата ще остане доволен, ако БСП се провали на това допитване. Първанов все още дебне в партийните храсти като стар ловджия.
Ловът на архари в БСП предстои.
Следвайте ПИК в Телеграм и Туитър
