ПЪРВО В ПИК! Експресно проучване на "Афис" - какво мислят българите за сделката с ЧЕЗ и кои партии трупат дивиденти
Последвайте ни в Google News Showcase
Слабо известна частна фирма закупи електроразпределителната дейност в Западна България от чешкия държавен холдинг ЧЕЗ. Това предизвика бурен отзив в социалните мрежи и онлайн форуми и последвал нескриваем смут сред водещите представители на управляващите. Известно е, че дебатите във Фейсбук, както и тези в традиционните медии са често показателни само за спонтанно самоподбрало се или подбрано малцинство. Също така, че биват вдъхновени от ирелевантни повърхностни възприятия (например, „Коя е тази Гинка?“).
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Има ли наистина сблъсък по дадения повод между народ и естаблишмент? Вярна количествена снимка на нагласите можем да получим само от отговорите на представителна извадка от граждани.
Най-новото национално представително социологическо изследване на АФИС потвърждава, че пълнолетните българи, които желаят естественият монопол върху електроразпределението да е във владение на частна фирма са само 4%. В този дял не се забелязват статистическси значими отклонения според образование, възраст, местоживеене, социална група и доход.
А какъв друг вариант е най-желаният? Освен обсъжданото притежание от българска частна фирма, най-общо съществуват следните възможности:
Първият вариант е безспорен фаворит. Двама от всеки трима граждани на страната (62%) искат електроразпределението да бъде в ръцете на българската държава. Само 2% предпочитат формулата от последните около 15 години – да принадлежи на чужда държава. Едва 1% са на мнение, че собствеността трябва да е във владение на частно чуждестранно лице. А смесената форма на собственост е най-приемлива за 15%. Други 16% нямат мнение по така поставения въпрос.
Разпространените в медиите тълкувания по същество хвърлят укор върху недвусмисленото обществено мнение и поведението на управляващите – че става дума за ирационален страх от чуждото, от новото, примесен с невежество, подценяване на работата на ЧЕЗ и политиканска настървеност. Данните обаче показват, че причините са други и че искаме или не, проблемите с естествените монополи ще държат сегашни и бъдещи управници във висящо положение между електоралния ад и спонсорския рай.
Като начало, можем да отхвърлим хипотезата за „ксенофобия“, защото в случая „чуждото стопанисване“ става „българско“.
А дали населението е в плен на привички („стереотипи“) от миналото, когато държавата е била опекун на личността и бизнеса? По-подробната разбивка на данните не го потвърждава. Желанието електроразпределението да бъде върнато в собственост на държавата се споделя от привържениците на всички партии в политическия спектър, както и от хора с всички степени на образование. Ако погледнем сектора на партиите, наследили СДС и НДСВ, (върху които исторически лежи отговорността за продажбата на българските държавни активи), виждаме, че привържениците на Реформаторския блок, СДС, ДСБ и „Да, България“ отговарят в следните съотношения: 41% са за българска държавна собственост и едва 5% за чуждо частно владение. Още 5% предпочитат българска частна, а 3% – сегашното статукво – чужда държавна собственост; 21% са за смесената формула. Т.е. прагматизмът на сметките побеждава розовите блянове на идеологията.
В друг разрез, 43% от привържениците на десни партии (общо) предпочитат държавната собственост, а само 11% частната форма. На обратния полюс са привържениците на БСП, от които 82% избират българската държавна собственост.
Накратко, идейните нагласи влияят, но по-силен фактор е практиката. И този извод може да бъде разпрострян върху други обществени и по природа монополни услуги.
Разновидност на същия комплекс за гражданска непълноценност се позовава не на миналото, а на световния опит. По света, твърди се, било нормално и традиционно естествените монополи в публичните услуги да бъдат стопанисвани от частни оператори. Всъщност, доклад на TNI от юли 2017 показва, че лансираните у нас фабули са остарели (https://www.tni.org/en/publication/reclaiming-public-services).
Приватизацията, концесионирането, частно-публичните партньорства станаха световна мода едва през 90-те години на миналия век и като всяка мода, и тази отстъпи на противоположната вълна. Въпреки съпротивата на спечелилите от приватизацията, от началото на века тече процес на връщане на енерго- и водоснабдяването, на ж.п. и метро транспорта, на болниците и клиниките във владение на публиката. Само случаите на връщане на тези услуги в общините („ремуниципализация“) са 835 на брой. Например, Лондон се отказа от публично-частните партньорства в управлението на метрото, защото опитът показа, че тази форма прави до два пъти по-високи разходи. Всеки е чувал за град Нотингам. След печално развил се експеримент, днес той осигурява евтин ток чрез общинска фирма, показателно наречена „Robin Hood Energy“.
Още по-изненадващо е, че мотивите за това не изненадват българина: като правило, частното стопанисване, с цел печалба, на естествен монопол води до повишение на цените за бита или индустриалните потребители, плюс лоша поддръжка и амортизация. Многобройни анализи разкриват и причините. В тези области технологиите отдавна са достигнали зрялост и съответно няма поле за инвестиране в нови трайни активи. Няма и конкуренция. В резултат, към разходите по дейността се добавят рентиерски печалби във вид на ежегодни дивиденти за акционерите, щедри бонуси за директорите и високи лихви към банките. Всичко това влиза в сметките на абонатите.
Още едно стандартно обяснение се свежда до „манипулациите“ и едва ли не „козните“ на „гадовете“ (Б.Борисов) сред опозицията. То страда от същия недостатък – не се потвърждава от фактите. Сред ориентираните към управляващата ГЕРБ само 7% са за българска частна собственост върху електроразпределението, 55% са за българска държавна собственост, 27% за смесена, а идеята за чужда (частна или държавна) собственост сумарно набира едва 2%. Сред симпатизантите на коалиционните партьори на ГЕРБ от Обединените патриоти съотношенията още по-релефно подчертават общите за страната разпределения на отговорите: 66% (4% над средното) са за ренационализация, 6% за притежание от български частни лица, 6% за чужди фирми, а още 13% за смесена собственост. Без съмнение, ако партия ГЕРБ беше в опозиция, тя също щеше да се старае да бележи политически точки от драмата „ЧЕЗ“.
Упованието върху партийните авторитети и даже полит-запалянковските подканяния към „своите“ да наберат политически точки от „противника“ винаги влияят. Но автономните обществени нагласи също на свой ред стесняват безопасния за политиците толеранс. Затова е добре да напомним, че още през май 2013 г., на въпрос, как гледат на ренационализацията на ЕРП, 62% от пълнолетните граждани одобряваха, а само 12% не одобряваха тази идея. Такава бе нагласата в контекста на протестите срещу високите сметки и самозапалванията на хора, които не могат да понесат разходите за комуналните услуги. Така че оповестената сделка „между две търговски дружества“ всъщност настъпи „тема-мазол“, по която нашата национална психика вече има болезнена рана. Съответно, идеологическите щампи и избирателният подбор на факти едва ли ще затоплят отношенията между народ и елит. Защото гражданите са придобили жизнен опит с публични услуги, от които публичната власт е абдикирала.
Отговори според партийна ориентация (%):
Българската държава
Чужди държави
Български частни лица
Чужди частни лица
Смесена собственост
Без мнение
ГЕРБ
55
1
7
1
27
9
БСП
82
1
2
0
6
9
ДПС
44
1
4
0
9
41
Партии в ОП сборно
67
0
6
3
13
11
Воля
59
6
0
0
23
12
Партиите от РБ-2014 г. сборно
41
3
5
6
21
25
Зелените
0
0
0
0
50
50
АБВ и Д21 сборно
58
7
8
0
21
7
Други партии
60
0
4
0
18
18
Нито една
59
3
3
0
12
22
Очаквано, казусът „ЧЕЗ“ размести и политически пластове. Отговорите на въпроса „Коя партия изразява позиции, най-близки до Вашите?“, сочат, че силите на двете водещи формации – ГЕРБ и БСП – са напълно изравнени. На трето място се подрежда ДПС, а партиите от коалицията „Обединени патриоти“ сборно са на четвърто място. Списъкът продължава с политически субекти, които са в практически неразличими нано-стойности – около 1% и по-малко. Близо една трета от гражданите са трайно отдалечени от всички партии.
Коя партия изразява позиции, най-близки до Вашите?
БСП......................................................................... 24.7%
ГЕРБ....................................................................... 24.6%
ДПС........................................................................... 6.5%
Атака......................................................................... 2.4%
ВМРО........................................................................ 2.0%
Реформаторски блок.............................................. 2.0%
Воля.......................................................................... 1.6%
АБВ........................................................................... 1.0%
СДС........................................................................... 0.8%
НФСБ........................................................................ 0.6%
Да, България............................................................ 0.6%
Движение 21............................................................. 0.4%
ДСБ........................................................................... 0.3%
Зелените................................................................... 0.2%
Друга партия............................................................ 2.7%
Нито една............................................................... 29.6%
За финал ще обърнем внимание, че в цитирания преди това доклад са маркирани десетките не-частни разновидности на собственост, владеене, разпореждане с публичните услуги, към които светът се насочва. Стартирайки например от него, създателите на обществено мнение, политици, общественици и медийни експерти, следва бързо да актуализират представите си по темата.
Коментарът е въз основа на данни от национално представително проучване на Агенция АФИС, осъществено в периода 15-19 март 2018 г. Интервюирани са пряко „лице в лице“ в домовете им 1010 пълнолетни български граждани.
