ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Велко Петров върви отпуснат и с помътнял поглед, докато полицаи го конвоират в съда. До 56 г. все е вирил глава, а сега не смее да вдигне очи.
Психолозите казват за него, че не търпи забрани и ограничения. Блазни го успехът, но иска сам да си е господар. На младини е бил бригадир в предприятие за регенерация на гуми, после началник на отдел в машиностроителния институт, зам.-директор на БКС “Оборище”, шеф на “Химко”. Работи и в полицията за 4 г., а от 2004 до 2012 г. е строителен предприемач. Иска сам да държи нещата, но им изпуска края. Сега е обвинен в умишлено убийство, пише "24 часа".
Жертвата - Стоян Стоянов, на 33 г., е охранител, негов съсед и приятел. Открит е след близо 9 месеца издирване, заровен в изкоп за кладенец.
Във вторник Велко се изправя пред Софийския градски съд и трябва да реши дали ще се признае за виновен. Отначало той отрича да е убил Стоян и насочва криминалистите по грешни следи. Но после сам ги отвежда при изкопа във вилата си в ихтиманското с. Борика. Казва: “Много пъти съм искал да отида в полицията и да кажа истината, но все не добивах смелост.”
Убиецът и жертвата живеят на една улица - “Попова шапка”, в столичния кв. “Редута”. Като съседи се сближават дотолкова, че Велко става кум на Стоян и кръстник на сина му Златомир. През 2012 г. обаче за Велко започват неприятностите - за първи път е приклещен от правосъдието.
Иска 3000 лв. заем от Стоян,за да си плати гаранцията по дело за измама. По това време Стоян е гард във фирма “Делта Гард”. След кратко двоумене, въпреки съвети на приятели да не дава парите, той решава да помогне. Велко обещава да си върне дълга, но протака. Двамата често се срещат в кафенето на Петко Негъра, което Велко стопанисва. Стоян си чака парите до края на август, но месецът минава.
След разговор по телефона на 11 септември Велко обещава да се издължи след 3 дни и кани комшията на гости. Ден преди срещата Стоян отива с шефа си Димитър Спасов-Митко Каратиста във Велико Търново да оглеждат земеделски земи, които ще охраняват. Към 23 ч двамата се връщат в София и отиват в “Пура бар” на хотел “Радисън”. Там гардът споделя, че ще ходи у кума си да си вземе парите. Срещат се в 13,30 ч на другия ден. Велко обаче казва, че няма възможност да върне заема. Говорят дълго и ядосаният Стоян става да си ходи, но е нападнат в гръб. Според обвинението Велко успял да вземе служебния пистолет на гарда и стрелял.
Куршумът пронизва Стоян в главата. Той се строполява на пода в кухнята и изпод тялото му бликва кръв. По-късно експерти установяват, че е умрял моментално, тъй като куршумът влязъл в тила, минал през устата и излязъл през челюстта, избивайки горен зъб.
Велко повлича трупа към входната врата. Решил е да го закара на вилата си в Борика и да го зарови в двора. Изкарва колата на сина си от гаража, вкарва “Сеат Кордоба” и със зор дотиква трупа. Там го увива в килим. После вика сина си да му помага да скрият мъртвеца, понеже Стоян е едър и як - близо 140 кг.
“Каза ми: “Ела за малко. Недей да задаваш въпроси”, разказва пред полицаите синът. Той отива в гаража и при вида на трупа изпада в шок, но мълчи. Велко опитва да го успокои, казва му да не се плаши. Пребледнял, синът хваща от единия край килима с тялото, а баща му го вдига от другия. Слагат го в багажника, но капакът не се затваря. Издърпват килима и го изгарят в камината на къщата. Измиват кръвта по пода в кухнята и изхвърлят парцалите на боклука.
Велко се обажда на приятеля си Людмил П. и го моли да дойде. Заръчва му да занесе пистолета на Стоян в дома на Венци Попа в Борика. Междувременно Митко Каратиста търсил Стоян по телефона, но не се свързал. Притеснил се, тъй като гардът бил дисциплиниран и не си изключвал телефона. Звънял и на жена му Калина, но и тя не знаела къде е.
Калина се обажда на Петко Негъра и му казва, че не може да намери мъжа си. Вечерта след убийството на 14 септември, когато Негъра и Велко отиват у Стоянови, шефът на изчезналия гард пръв заподозрява Велко. Казва му: “Къде е Стоян, знам, че си му направил нещо, къде е?” Онзи отвръща: “Как може да ме обвиняваш пред жена му. Стоян ми беше като син.”
Велко пази тайната си 9 месеца. Признава пред разузнавач от СДВР, но дава своя версия за причината за стрелбата. Твърди, че се изплашил за живота си, като видял брадвичка за месо в ръката на Стоян. Взел пистолета му и натиснал спусъка.
Велко обяснил, че сам е натоварил трупа, закарал го на мост на стария път за Вакарел и го хвърлил. Разузнавачът казал, че не му вярва. Пред експерти от Института по психология на МВР Велко е разпитан отново. После отвежда криминалистите в Борика и показва къде е заровил трупа.
На 50 см от бетонната ограда на къща, която допреди година е била на Велко, а после е взета от банка, е извадено полуразложено тяло на мъж със счупен череп, висок 175 см, с липсваща лява ръка. С тениска и бермуди е, в които са открити нож и пари. Самоличността на Стоян е установена след ДНК експертиза, при която се сравнявани зъби от трупа с биологичен материал от четка за зъби и тениска на жертвата. Въпреки старателните опити да бъдат изчистени всички следи, по постелка от багажника на сеата и парче от тапицерията е открита кръв. Намерени са и 2 пружини, които според специалистите може да са от пълнителя на пистолета, с който е убит Стоян. Самото оръжие обаче не е открито. Предполага се, че е “Глок-17”, калибър 9X19 мм.
Решаваща за разследването е експертиза, която показва положението на стрелеца и жертвата при изстрела. Според нея Стоян е бил изправен, с леко наклонена напред глава, а убиецът е бил зад гърба му с протегната напред ръка. Експертите изключват да е стреляно по описания от Велко начин - срещу замахващия с брадвичка Стоян.
В съда ще бъдат извикани 15-ина свидетели, сред които и близки на подсъдимия. Родителите му обаче няма да узнаят присъдата. Бащата на Велко - бивш кмет на Борика, умира от инсулт преди 5 г., а след 2 г. умира и майка му. Призован е и синът му, който е проговорил в полицията. Законът обаче му дава право да мълчи в съда не само за своите действия, но и за бащините.
Пистолетът, с който е убит охранителят, е бил нарязан и изхвърлен, показва разследването. По заръка на Велко приятелят му Людмил отишъл в Борика. Намерил Венци Попа, извадил увитото в чаршаф оръжие и казал: “Велко ти праща това.”
Попа взел вързопа и го оставил в камината. След няколко дни го размотал и видял пистолета. Притеснил се и почнал да търси Велко. Той дошъл, спрял пред къщата и натиснал клаксона. Венци Попа излязъл и попитал какво да прави с оръжието. Велко му казал сам да реши дали да го изхвърли, или да го запази, като изтрие серийните номера. Попа разрязал пистолета с флекс и изхвърлил частите му.
По-късно приятелят на Велко два пъти го питал за оръжието, искал да го вземе обратно.
“Аз и Стоянчо почнахме да се караме. Седнах до него на стола в кухнята и Стоян ме удари по врата. Паднах. Той дойде и ме ритна в стомаха. Пистолетът му изпадна. Държеше го на корема от вътрешната страна на бермудите, а не в кобур. Аз го взех и го насочих. Стоян каза: “Абе ти пистолет ли ще ми насочваш?!” И се пресегна.
Взе една брадвичка за чукане на месо и замахна. В този момент инстинктивно натиснах спусъка и пистолетът гръмна. Стоян направи 2-3 крачки към масата, нищо не каза и падна. Аз се уплаших много”, разказва Велко. Отрича синът му да му е помагал при скриването на трупа.
“Видях, че нищо не мога да направя, не мога да го нося, нямах сили. Обадих се на един приятел и казах: “Ела веднага, голяма беля стана...” Той видя Стоян мъртъв и се хвана за главата. Вика ми: “Какво си направил”. Казах му, че ми е посегнал.
Качихме трупа в багажника. Казах му да закара сеата в къщата в Борика. В градината има една дупка, бяха ми казали, че оттам ще излезе вода. Казах му да остави Стоян в дупката. Намерих колата до парка след ден-два. Измих я на автомивката... Не знаех какво върша. Не съм искал да го направя, а просто да се предпазя.”
