РАЗКРИТИЕ! Лозунгът „Гласувайте за Доналд Тръмп!“ се ражда преди 19 години
"Тръмп притежава „афродизиака“ на властта"
Последвайте ни в Google News Showcase
.jpg)
Преди цели 19 години Доналд Тръмп за пръв път се поставя във фокуса на общественото внимание в ролята на потенциален политик и може би президент. Повод за това е желанието му е да направи реклама на своя автобиографична книга. Той има много такива, но по-ценни са онези негови биографии, които са писани от обективен автор, нефинансиран от героя си. Такъв е журналистът Майкъл д'Антонио, автор на "Доналд Тръмп: Искам всичко", тиражирана у нас от издателство "Милениум". Това е най-новата книга за живота на милиардера-кандидат за президентския пост в САЩ. Ето как Тръмп прави първата крачка към целта, която е на път да постигне днес (публикуваме със съкращения част от "Доналд Тръмп: Искам всичко"):
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
В битката за обществено внимание никой не може да се сравни с Тръмп. През 1987 година издателство „Рандъм Хаус“ подготвя за печат „Тръмп: Изкуството на сделката“, която той написва с помощта на професионалния писател Тони Шуорц. Заглавието отразява мнението на бизнесмена, че умно водените преговори с цел постигане на печалба са творчески акт, равностоен на труда на художника или поета. Книгата съдържа внушение, че милиони хора притежават тези качества. Този вид изкуство, разбира се, не носи всеобщи ползи за другите като работата на един велик художник, но все пак е вид творчество.
Тръмп е наясно, че за книгата е необходима огромна реклама, която да задоволи очакванията му за продажби, и той пуска в ход многобройните си връзки в медиите и особено тези в различните телевизионни канали. Набърква се и в политиката, което също увеличава популярността му.
През 1987 година Тръмп няма намерение да се кандидатира за президент, но му допада едно предложение за вестникарска публикация, тип „отворено писмо“, с цел привличане на вниманието към себе си.
В началото на септември той влага над 90 хиляди долара в платени реклами на цели страници в „Таймс“, „Бостън Глоуб“ и „Вашингтон Пост“. Заглавието им е „Безграбначната външна отбранителна политика на Америка“. В теста, адресиран „до американския народ“, Тръмп поставя под съмнение ангажиментите на Америка към отбраната на Европа и Азия и заявява, че Съединените щати „трябва да престанат да харчат пари, за да защищават държави, които могат да се защитят и сами“. „Накарайте Япония, Саудитска Арабия и другите да си плащат за военната закрила, която им предоставяме като съюзници – пише той, - и да помогнем на нашите фермери, на болните, на бездомните…“ Заключението му звучи като лозунг от предизборен митинг: „Да не позволяваме никога повече страната ни да служи за посмешище!“.
Като се има предвид, че критиката в платената публикация представлява атака срещу любимия Роналд Рейгън, тази публикация би довела до истинска вълна от протести, ако републиканците смятаха Тръмп за сериозен политик. Но никой не протестира, нито някой изобщо реагира. Коментарите обаче привличат вниманието на пресата, а за човек, който се кани да издаде книга, то струва много повече от 90 хиляди долара. След тази реклама вестниците в цялата страна публикуват статии за политическите интереси на колоритния нюйоркски бизнесмен.
Следва покана от републикански активист от Ню Хемпшир – където се провеждат първите първични избори в страната, за среща с Тръмп. Въпреки че забравя да пита бизнесмена дали ще се кандидатира за президент, активистът Майкъл Дънбар веднага поръчва нови канцеларски материали с надпис в червено: „Гласувайте за Тръмп!“ и урежда местния Ротари клуб да организира събрание, на което /строителният предприемач и новоизлюпен политик/ да държи реч.
.jpg)
Четирийсетминутното представление на госта е описано след това от репортерите по-скоро като нещо комично, отколкото като реална заявка за политиката. Тръмп сее бисер след бисер: „Ако мислите, че Горбачов е безпощаден, вижте го онзи, Хомейни - този кучи син е нещо невиждано. Пред него Горбачов е като малко дете, а той определено е костелив орех.“. После бизнесменът става по-сериозен, обзема го апокалиптично настроение и добавя: „Ако на президентския стол не седне правилният човек, в тази страна през следващите четири години ще настане такава катастрофа, че няма да повярвате на очите си и ще се молите да дойде да ви управлява правилният човек“. Тълпата го аплодира ентусиазирано. Една жена казва пред репортера от „Ню Йорк Таймс“, че Тръмп притежава „афродизиака“ на властта. Друг зрител отбелязва, че бизнесменът е привлякъл много повече слушатели от истинските политици – сенатори и конгресмени.
Всеки, който е слушал внимателно, е разбрал, че Тръмп не е истински кандидат. „Не съм тук, защото ще се кандидатирам за президент – казва той. – Тук съм, защото ми омръзна да гледам как подритват страната ни и искам идеите ми да бъдат чути.“
Въпреки това, началото всъщност е поставено.
