Румен Овчаров пред ПИК: Борисов гради нов имидж – на бащицата, очевидно се готви за президент
АБВ май мародерства, като ни вкарва в коалиция с ГЕРБ
Последвайте ни в Google News Showcase
Румен Овчаров е на 62 г., член на Националния съвет на БСП. Бивш министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев. Разговаряме за актуалната политическа ситуация.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
- Г-н Овчаров, като че ли има нови настроения в БСП за коалиция с ГЕРБ. Съществуват ли наистина такива или това са медийни спекулации?
- Нови ли? Няма абсолютно нищо ново в тези настроения, те съществуват още от първите дни след изборите. Те обаче не са базирани на политическа оценка, а на чисто потребителски интереси на някои хора.
- Кои са тези хора?
- Това няма как да ви го кажа.
- Бриго Аспарухов е един от хората, които...
- Аз не ги знам кои са. След като Бриго го е казал, може би има някакви сериозни аргументи, но досега аз не съм чул сериозни политически аргументи, освен – обединяване по националния интерес и други красиви фрази, зад които обикновено се крият лични и корпоративни интереси.
- Как гледате обаче на настояването на АБВ за такава коалиция – между ГЕРБ и БСП?
- Струва ми се, че някои хора от АБВ не са се отърсили от бившите си властови позиции и още си мислят, че могат да бабуват на разни големи и тройни коалиции. Казвам това, защото не ми се ще да мисля, че АБВ се опитва да мародерства на гърба, на БСП като я бутне в една коалиция, от която БСП няма как да излезе с позитиви.
- Каква е вероятността все пак за коалиция между БСП и ГЕРБ, според Вас?
- Това е доста абсурдна теза. България не се намира в някаква гражданска или световна война – даже и в тези ситуации тя никога не е правела такива големи коалиции, имам предвид в исторически план. Не сме заплашени от някаква тотална криза, за да се опитваме да правим някакви обединения. Много обезсилени са твърденията на Бойко Борисов и на част от ГЕРБ – че видите ли, страната е фалирала, че тука ни чакат едни апокалипсиси. Нищо подобно не се случва и няма как да се случи. Просто Бойко Борисов иска да си обезпечи едно управление без опозиция, управление, което няма нищо общо с основните демократични управления. Знаете как се реализира американският тип демокрация – тя е на принципа на checks and balances – т.е. на проверките и на балансирането на допуснатите грешки. Кой ще намира грешките и кой ще казва гласно различните твърдения, ако всички се прегърнем? Извинявайте, преди 25 години бяхме прегърнати всичките – обединени от една партия, така да се каже. Това ли е новият идеал, около който се опитваме всички да се въртим?
- Същевременно ГЕРБ ще загуби също много от коалиция с БСП, защото партията на Борисов обира много от антикомунистическите гласове.
- Антикомунизмът е отживелица, според мен. Ако някой си гради съвременната икономическа и политическа позиция на някакви идеологеми отпреди 25 или 30 години, значи този човек е останал някъде в онези времена и неговото мнение не е сериозно и не е реално. Друг е въпросът, че ГЕРБ няма да загуби, а това е част от новата пиар стратегия на Бойко Борисов. Виждате как той се опитва да избяга от сегашния образ на силовия играч, на бабаита, на юнака, на мутрата, която решава всичко сама – аз ги хващам, те ги пускат; аз решавам проблемите; когато говорите с мен, ще слушате... Ето сега изваждаме в преговорния екип три жени, които създават съвсем друг образ. Един вид – аз, въпреки че спечелих изборите, преговарям с всички и искам да постигна национално съгласие. Създава се образ на новия бащица, който очевидно се готви след година – година и половина да ни стане президент. От тази гледна точка Бойко Борисов си играе стратегията. Не знам защо някои се опитват да вкарат и БСП като подизпълнител в цялата тази пиеска.
- Извън лансираните идеологии за ляво и дясно кои партии според Вас са най-близки до ГЕРБ, имам предвид примерно по отношение на икономически интереси?
- Ако някой ще загуби, ако не се състави правителство в момента, то това е само Бойко Борисов и ГЕРБ. Защото той ще демонстрира, че цялата тази пиеска, която ни се играе – за добронамереността, разбирателството, консолидацията на всички, е само пиеска, ако той не успее да състави правителство. Защото преди година и половина той не успя да състави правителство, когато отново беше първа политическа сила – понеже другите три партии, видите ли - не му харесвали, пък и те не го харесвали. Сега вече той е в ситуация, при която в парламента са не три, а осем партии. Общо взето той получи това, което искаше. Или ако използвам онази мисъл на древноримския философ Сенека – ще получиш това, което искаш, за да разбереш, че никога не си го искал. Той получи убедителната победа. Е, сега ще трябва малко да се понапъне и да пораздели властта. В парламента имаме осем партии, две от тях са легитимирани европейски – нямам предвид ДПС и БСП, а други две. Има две партии, които са абсолютно нови и са некомпрометирани пред българското общество. Така че има много богат избор. И тук въпросът съвсем не е до ляво или дясно и на съвпадение или несъвпадение на програми и визии. Това са неща, с които преговарящите си играят в зависимост от това – искат ли да отхвърлят някого, или не искат. И е странно отношението към „Движението за права и свободи” – пълно съвпадение по всички програмни обещания и точки, а изведнъж ги отхвърляме, защото те участвали в анти-ГЕРБ коалиция. С БСП има пълно несъвпадение в програмните приоритети, но с тях продължаваме преговорите, като че ли БСП не участва в същата тази анти-ГЕРБ коалиция. Ние обаче не само участвахме, а бяхме и мандатоносител! Така че пак казвам – това е една пиеска, която Бойко Борисов играе в две посоки. Аз не мисля, че тук има някакъв драматизъм. Ще има българско правителство. За съжаление проблемът ще дойде, когато се създаде това правителство. Защото ситуацията за страната може и да не е трагична, но не е и никак проста, особено като добавим и проблемите с КТБ. И това изисква много висок експертен и професионален потенциал. Този потенциал, за съжаление, нито при ГЕРБ го има, нито при тези, които се канят да управляват заедно с тях.
- В БСП има настроения против Димитър Дъбов, Евгений Узунов и по-старите изобщо. Вие как гледате на тях – трябва ли да има промяна в това отношение?
- Аз отдавна съм казал, че промяната в БСП трябва да се случи и тя трябваше да се случи веднага след смяната на лидера. Тогава председателят (Миков – б.а) възприе друга стратегия. Пред нас стои пропаст на доверие и ние можем да я прескочим с един рязък скок. Пропасти на троен скок не се прескачат и ние стигнахме дъното – втората крачка е на дъното. Това стана с резултата на тези избори. Но пък от друга страна председателят очевидно има друга стратегия – с малки стъпки, или както е казал Линкълн – вървя бавно, но винаги в правилната посока. Може би неговата стратегия е по-правилна, но това, че промяната в БСП е необходима на всички равнища, е очевидно. Тази промяна обаче не е само кадрова и тя не се свежда до тези три фигури. които в момента някои, така да се каже, нарочват. Защото ако сменим една безмълвна клиентела с друга – малко по-гръмогласна клиентела, БСП няма да спечели нищо. Отново някой от някъде ще дърпа конците на тази клиентела и ние ще ставаме присъдружна партия на някого, и ще позволяваме на чисто корпоративни, лични интереси чрез БСП да се реализират.
- Георги Кадиев казва, че Вие сте го лансирали в политиката. Вие лично доволен ли сте от неговото политическо поведение – гордеете ли сте, или сте разочарован?
- Естествено, че не мога да давам такива оценки. Аз винаги съм казвал, че Георги Кадиев има качества да израсне като голям политик. За съжаление той има един тежък недостатък и ще го споделя и пред вас, защото съм му го казвал и на него в лични разговори – той не е отборен играч. Той играе винаги сам със себе си и слуша само себе си. Политиката обаче е колективен спорт.
