САМО В ПИК! Българка от окървавена Каталуния: Барселона не се страхува! (СНИМКИ)
Последвайте ни в Google News Showcase
Тя е българка. Като стотиците други наши сънародници, намерили своята втора родина в Испания. Антонета Борисова свързва съдбата си с Барселона и става един от най-ревностните поддръжници за независимостта на Каталуния. Себе си тя определя кратко и лаконично: "Антонета Борисова. Българка по рождение, дух и съдба. Със смели каталунски мечти за своя народ и земя".
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Само пред ПИК тя се съгласи да разкаже как се възстановява огромният град след шока, който преживя на 17 август.
- Какво е усещането градът, който обичаш и в който живееш, внезапно да се промени - да нахлуят паниката и страхът?
- Истината е, че паниката и страхът просъществуваха само няколко часа – първите 4-5 часа, докато траеше издирването на извършителя в локалите – магазини, барове и ресторанти, в непосредствена близост до отсечката от Рамбла, където се смяташе, че се укрива и където бе извършено безумно-безсмисленото покушение срещу невинни хора. Тъй като незабавно цялата зона на Рамбла бе отцепена и блокирана и по местните каталунски телевизия и радио се следяха събитията на живо и се съобщаваха новините и решенията на кризисния щаб (незабавно сформиран от президента на Каталуня Карлес Пучдамон и кмета на Барселона Ада Колау, съвместно с Директора на местната каталунска полиция Мозос де Ескуадра), местните хора незабавно започнаха да сформират импровизирани обществени щабове и организация за приютяване на туристите и гостите на града, които не можеха да стигнат до хотелите и наетите апартаменти в блокираната зона, незабавно предлагаха доброволческа помощ. Пак по това време около 20-20:,30ч., асоциацията на хотелиерите също обяви, че всички гости на града с резервирани хотели в стария град ще бъдат безплатно настанявани във всички свободни стаи, извън критичния район.
Доминиращите чувства по това време бяха гняв, болка, обида, но в никакъв случай не и страх. Абсолютно спонтанно възникна фразата “Не се страхувам! Няма да ни уплашат!“ Паниката е била в зоната на събитията и главно сред туристите, а останалата част от града бе просто блокирана още след първите 20-30 мин. Периодично се излъчваха призивите на полицията и щаба да се избягва излизане на улиците, освен ако не е абсолютно неизбежно, за да се предотвратят последващи трагедии, в случай, че бяха подготвени последващи атаки от страна на терористите.
- Имаш ли познати, които са били свидетели на ужаса на "Ла Рамбла"?
- Да и не. Съседката ми е съдружничка в бижутериен магазин точно срещу мозйката на Джоан Миро, където имаше най-много ранени. За щастие, в момента си беше дошла до вкъщи, а съдружничката й е била там, но не беше видяла нищо, защото е обслужвала клиенти, вътре в магазина, само е чула писъците и хората от улицата нахлули в магазинчето. След като влезли, колкото можели да се поберат, спуснали щората и останали вътре заключени почти 4 часа, докато полицията съобщи, че убиецът не е намерен в предполагаемите локали наоколо и вдигне блокадата.
- Какво се промени у самите испанци след терористичното нападение?
- Станаха по-солидарни и по-сплотени от всякога! Каталунците са изключително толерантни и солидрни хора. Нещастията, които са им се случвали в последните 300 години, след окупацията от испанците, са ги направили изключително състрадателни и съпричастни в моменти на кризи и нещастия! Разумни, трезво мислещи и рационални, способни на бързи решения, точни действия, разумен премерен риск и единни в нещастието. Обединени.
- Усещат ли се антиарабски или ксенофобски настроения?
- Настроенията ескалираха и еволюираха в рамките на тази една седмица след атентата. Първоначалните ксенофобски и антимюсюлмански настроения прераснаха в стремеж към единност, обединение и солидарност. Особено след масовите реакции на солидарност и актове на състрадание и съпричастност от страна на мюсюлманската общност. Най-вече млади хора излязоха с декларации “Ние също сме жертви, не искаме да се чувстваме виновни. Убийците/ екстремистите/ радикалистите не ни представляват.“
Сърцераздирателен бе актът излъчен вчера по всички телевизии – прегръдка между имама на малкото градче Руби и родителите на загиналото, заедно с чичо си, 3-годишно дете Чави.
Масово се демонстрира обединение и единност в страданието и желанието да се даде отпор на това безумие. И за мен това е признак на зрялост на едно демократично общество.
Като цяло, от началото на т.нар. икономическа криза от 2008-2009 г. насам, както и в цяла Европа, се наблюдаваше едно прогресивно нарастващо негативно отношение към имигрантите като цяло. Въпросът е, че има различно отношение към вътрешните имигранти – испанци – преселници от южните и вътрешни територии на Испания (Андалусия, Екстремадура и Кастиля), който продължават да живеят в обособени общности, без да са се интегрирали в каталунското общество, които не говорят каталунски език и не споделят каталунските традиции; и към различните слоеве на външни имигранти – дългогодишни, интегрирани в каталунското общество (главно от Латинска Америка, Северна Африка и Източна Европа) или от последните 10 години, които живеят в абсолютно неинтегрирани общности, в по-голямата си част безработни, нелегални, нерегистрирани – по произход африканци и азиатци. Тъжното е, че ксенофобията и антиемигрантските настроения се зараждат и ескалират именно в средите на вътрешната имиграция, защото на новопристигналите имигранти се гледа като на конкуренция. Но това е изключително обширна и отделна тема, по която може да се говори много и отделно и която, особено във връзка с движенията за независимост на Каталуня, готвещия се референдум и процесите от последните 10-ина години е наистина много интересна тема, но е предмет на друг разговор.
Направих това отклонение – уточнение, обаче, защото е важно да се разберат настроенията в различните слоеве на обществото, което далеч не е еднородно и еднолико. Тъй че, на твоя въпрос – има два вида отношение на “испанците“ към чужденците: на испанците-каталунци – толерантно и солидарно; и – ксенофобско, неприемащо на испанците-вътрешни имигранти.
Трябва да се има предвид, че тук се зароди движението в подкрепа на сирийските бежанци, организираха се манифестации, благотворителни концерти, кампании за набиране на средства под надслов “Нашият дом – ваш дом“ и “Аз искам да приема бежанци“, настояваше се пред правителството на Рахой да се приключи с “институционния расизъм“ и да се спазят поетите ангажименти пред Евросъюза за приемане на 10500 бежанци, от които до месец февруари демагогското ултрадясно централно правителство на Рахой бе приело едва 516 души! За отбелязване е, че най-голямата, спонтанно възникнала НПО за спасяване на бедстващи в Средиземно море бежанци, е на един обикновен спасител от Бадалона (*най-голямото морско предградие на Барселона) –
Оскар Кампс/ Òscar Camps, Proactiva Open Arms, която и в настоящия момент продължава да се бори със стихиите, демагогията на правителствата и неспаведливостта, спасявайки десетки и стотици хиляди човешки животи!
- Как самата ти тълкуваш случилото се. Кое доведе до терора в Каталуния?
- Активизирането на "Ислямска държава" в сърцето на Европа, пропуски в дейността на испанските служби за сигурност?
За мен, и този жесток терористичен акт е част от целия процес на преструктуриране на света и следствие от десетилетното заиграване на западните демокрации ту с едни, ту с други диктаторски режими по целия свят, но най-вече в Близкия изток и Африка. За съжление, сега – именно в настоящия етап, на нас се пада страшната роля да поемем бумеранга и да платим с невинни жертви полувековното обогатяване на развития свят за сметка на кървави войни, глад и нещастия в третия свят. Гладът, безизходицата, безперспективността плюс нашите собствени оръжия сега обръщат срещу нас безобразното си лице и искат своето парче от тортата на крехкия ни и тъй малък глобален съвременен свят. Не, това не е терористичен акт срещу Каталуня, нито срещу Барселона, нито срещу Испания. Не, това е акт на безпомощност, омраза и отчаян вик за справедливост срещу цялата ни Западна Евро-американска цивилизация. Ислямска държава не е нищо по-различно от Ал-Каеда или Боко Харам, или ако отидем още по-назад във времето, от Османските орди или мореплавателите-завоеватели на Колумб или Джеймс Кук. Това е моето скромно мнение и дълбоко вярвам в него. Или животът на 200-300-500 индиански или аборигенски жени, деца и мъже струва по-малко от този на 150 френски жени, деца и мъже? Или на 16 трагично загинали на Рамбла в Барселона жители на целия свят? Атаката на Рамбла бе срещу целия модерен цивилизован свят, защото: първо, е туристическа пешеходна зона, където трудно можеш да срещнеш местен каталунски или испански жител, и второ, националността на загиналите го доказва – 2 жители на каталунско градче – чичо, който решил да разходи малкия си племенник по барселонските забележителности, американец – празнуващ годишнина от сватбата си, колумбийка, италианец и т.н. Жертви и потенциални жертви сме всички ние...
От друга страна, както и в цяла Европа, безспокойството и несигурността след процесите в Близкия Изток и атентатите в Париж, Ница, Лондон, Брюксел, са причина за едно по-специално отношение към мюсюлманите като цяло. Още по-сложен изглежда проблемът, имайки в предвид, че в Испания като цяло и в Каталуня, в частност, живеят трето и четвърто поколение имигранти – мюсюлмани от северно-африканските държави. Част от тях са напълно интегрирани, почти не се възприемат като имигранти и сложността идва от това, че Исламска държава е работила подмолно и е вербувала членове именно сред младите наследници на тези фамилии, често дори без самите семейства да са знаели или подозирали нещо. Идентична беше ситуацията във Франция, Белгия, Англия. Усещането, че вече никой и никъде не е защитен, се настани трайно след тези чудовищни актове на брутална жестокост и безсмислени човешки загуби. Но не бива да се забравя, че именно такава е целта на джихадистите да всяват терор и усещане за безпомощност. Тъй, че след първоначалния шок, последвалата реакция беше “Не ме е страх!“ и “Няма да ни уплашат!“ Именно под този надслов ще бъде и организираната днес манифестация на Пласа Каталуня – да се даде отпор с единство, твърдост и мирни средства, да се демонстрира обединение и солидарност. Такива са най-силните оръжия на каталунското общество – както в борбата с тероризма, така и в борбата му за независимост и свобода: позитивизъм, неомраза, единство.
Дейността както преди, така и по време и след атаката на местната полиция (Мозос де Ескуадра и Гуардия Урбана) бе изключително професионална, бърза, добре организирана и заедно със санитарните служби и Бърза помощ и с професиналните и бързи акции предотвратиха много по-голям брой жертви. В контраст с действията на Националната полиция, която, както изглежда, тепърва ще се разкрива е разполагала с информация, която е укрила от местните органи! Оказва се, че за Мадрид, политиката и личните интереси стоят пред сигурността и просперитета на гражданите, за които претендира да са свои!
- Кое не бива да се забравя след този кошмарен 17 август? И кое може да се прости?
- Не бива да се забравя, че всички живеем в един малък, обвързан, глобален свят. Че онова, което се случва днес на нашата улица, неизменно утре по някакъв начин се отразява не живота от другата страна на кълбото. Че е време да загърбим омразата и личните сметки, а трябва да завибрираме в един общ ритъм на любов, мир, единство и справедливост, ако искаме да има бъдеще за децата ни и малката ни синя планета.
- Как ти самата се чувстваш в Барселона. И защо този град се превърна в твоя втора родина?
- Малко е тъжно, но когато миналата година се връщах след 2,5 месеца в България – един стендбай, който си позволих, за да направя някои равносметки и планове за бъдещето – на път за Барселона, съвсем неволно, за първи път, си помислих “Колко е хубаво да се върна у дома.“ – и, естествено, през целия обратен път отревах неволната си мимолетна мисъл... Защо, кога и как – също е тема на друг разговор.
Идеите за солидарност, помощ, съпричастност, коерентност, мир и справедливост, достойнство на този народ са ми изключително близки и отговарят на разбирането и усещането ми за живота. Чувствам се сигурна, с перспективи и имам усещането, че тук, в средиземноморската красавица само трябва да си пожелаеш нещо и то непременно се сбъдва. Така, с поглед и надежда за бъдещето на всички ни, на човечеството продължавам да търся каква е промяната, която трябва да направим всички, за да можем да видим променен общия ни малък свят.
