Само в ПИК! Валерия Велева отговори на автора на кървавото писмо от „Преса”: Спасих го от уволнение заради провал в работата! Няма ненаказано добро
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Скандалите около закрития в. „Преса” продължават да ескалират. След като съкратеният криминален журналист Стефан Ташев в кърваво писмо разкри стряскащи факти от кухнята на фалиралата медия, в горещата дискусия се включи и Валерия Велева, бивш първи зам.-главен на вестника. В профила си във фейсбук тя обвинява Ташев в предателство.
Журналистът хвърли бомба, като разкри, че Тошо Тошев е обявил, че би сложил снимка на Цветан Цветанов на първа страница само ако е с белезници.
После Ташев обясни как две служебни коли всеки ден изминавали по 140 километра, за да могат Тошев и Валерия Велева да нагледат строежа на вилите си в Правец.
Странно защо грандамата на „Преса” Велева не опровергава разкритията на Ташев за скандалния „правешки сюжет”, който бил любима дъвка на журналистите и шофьорите във ведомствения пушком в сградата на ЦУМ. Според коментари в мрежата е символно, че Тошев и Велева строят вили в родното място на Диктатора от Правец.
Ето какво пише Валерия Велева във фейсбук профила си:
Вече едно денонощие понасям злобата и агресията на знайни и незнайни познати, колеги и дори непознати за това, което се случи с „Преса”. Особено след нарушената „омерта” от страна на Стефан Ташев.
Разбирам го, всеки по свой начин - с достойнство или с „предателства”, изживява тази драма, която е драма за всички ни.
Не го съдя. Нямам право. Разбирам и ненавистта му към ръководството, което искаше да го уволни /за провал в работата/, а аз положих усилия това да не се случи. Такъв е животът. Няма ненаказано добро.
На Стефан дори бяха предложени други перспективи, за да не е на улицата, но сега е толкова „удобно” и „смело” да посочиш необходимия грешник в лицето на издателите. Но да не видиш твоя провал, твоите грешки.
Да, всички ние носим някаква вина за краха на прекрасния проект „Преса”. Но с нищо не сме нарушили нито законите на държавата, нито журналистическата етика по време на своята работа в „Преса”. Учудвам се как не се разбира, че тази омраза е разрушителна за всички, че тя разбива устоите на цялото общество, че ни превръща в свирепи кучета един срещу друг.
И за финал - журналистиката за мен е призвание. И не се оплаквам - ако трябва да работя и събота, и неделя, без почивка. Правила съм го цял живот. Въпрос на гледна точка.
