САМО В ПИК И "РЕТРО"! Емилия Масларова в разтърсваща изповед: Синът ми побеля, когато ме омаскариха (УНИКАЛНА ГАЛЕРИЯ)
Последвайте ни в Google News Showcase
„Глупости” – казах на Луканов, когато ме покани за министър
V Родена е на 3 юли 1949 г. в Якоруда. Има висше икономическо образование. Покойният ѝ съпруг Антон Масларов е син на комунистическия функционер Иван Масларов.
V През годините е председател на Демократичния съюз на жените. Член на ВС на БСП. Член на Съвета по социално-икономическа политика. Съпредседател на Съвета по демография и здравеопазване.
V Народен представител е в 38-ото, в 39-ото и 40-ото НС. Заместник-председател на парламентарната група на Демократичната левица.
V Министър на заетостта и социалните грижи в правителствата на Андрей Луканов, на Димитър Попов и на Сергей Станишев.
V През ноември 2009-а ѝ е повдигнато обвинение в злоупотреба с над 10 милиона лева заради нагласени обществени поръчки в управляваното от нея министерство. Масларова сама се отказва от имунитета си на народен представител, за да бъде разследвана от прокуратурата.
V Професор е в Тракийския университет.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Интервю на Симо Русев
- Г-жо Масларова, родена сте в Якоруда, какво беше детството ви?
- Всъщност аз никога не съм живяла в Якоруда. Само съм родена там. Майка ми е отишла да ме роди при майка си. Израснала съм в железничарско семейство в Пловдив. И майка ми Веселина, и татко ми Радко работеха в железницата. Живеехме във ведомствен блок до гара Филипово. Имах красиво и щастливо детство. Помня, че вкъщи имах спокойствие. Пред мен и пред сестра ми родителите ни никога не са говорили за пари. Не знам как са се справяли. И да са имали затруднения, ние не сме разбирали.
- Железничарите в Пловдив са прогресивни за времето си хора. В какво и как ви възпитавахародителите ви?
- Най-вече в трудолюбие. Че човек трябва да се труди, че всяко нещо се заработва, че всяко нещо се постига не с труд, а с много труд. Възпитаваха ме в честност, коректност, родолюбие. Татко е от Банско. И двамата много обичаха планините. Благодарение на тях и аз съм планинарка. Обичам Пирин и Родопите. Всяка година се ходеше в Пирин. Нямам спомен, била съм тригодишна, но са ме качили на Вихрен в раница. Оттогава много обичам да ходя по планините.
- Вероятно е било интересно, планинарите са забавни хора и веселяци?
- В железниците навремето имаше много бурна дейност. Бяха екипи, колективи. Майка и татко пееха в хора на железничарските работници. Събота следобед моите родители взимаха китарите и с приятелски компании и децата отивахме на хижа. Там се пееше. Имаше топлина и съпричастност. Татко и аз играехме в жп театъра. Той играеше в "Казаларската царица", във "Вражалец", а аз - в детските роли. Имаше една постановка "Златната принцеса и черното арапче", в която имах по-централна роля. Печелила съм конкурси - много добре рецитирах. Исках да стана артистка, после исках да стана лекарка и накрая станах икономист.
- Защо не ви се случиха тези желания, израснахте ли ги?
- Може би защото, когато мина време, реших, че проблемите в социалната област са много важни. От малка имах отношение към хората покрай това, че обичах медицината. Това ме насочи и към икономиката, но икономика, ориентирана към хората.
- Очевидно в училище са ви вървели хуманитарните предмети?
- Много. Бях отличничка. Бях много изявена. Бяхме клас на самоуправление и известно време аз бях класен ръководител. И до ден днешен нашият клас от Изгорялата гимназия - "Васил Коларов", в Пловдив се събираме всяка година, всяка последна събота на май.
- Имахте ли усещане за нагнетявана от режима несвобода в младежките си години?
- Дълбоко ненавиждам манипулацията. Била съм щастливо дете и ученичка, щастлива девойка, щастлива студентка. Това, което съм чувала, че са слагали печати по краката на момичетата, защото ходели с къси поли... Ами аз ходех с минижуп, пък никой не ми е сложил печат. Да, ходила съм с униформа. Ходила съм с престилка с бяла якичка и с барета. Но така всъщност и сега ходят във всички престижни учебни заведения и колежи в цял свят, където за образованието на децата се плащат хиляди. Смятам, че е редно да има униформи, това е дисциплиниращ фактор. Ние сме имали уважение към преподавателя, аз съм имала респект към учителите си. Демокрацията не е слободия, не е анархия - всеки да си прави каквото иска, да се държиш безобразно.
- Как железничарското чедо, отличничката влезе в политиката, кой ви покани?
- Най-напред започнах да работя като научен сътрудник в центъра за планиране към Държавния комитет за планиране. Бях в секция "Жизнено равнище". Там се правеха прогнозите какъв да бъде стандартът на живот на българите. Пишех дисертация за младите семейства. Пишейки тази дисертация, Елена Лагадинова ме покани в Комитета на българските жени. Когато започнаха промените, на Националната кръгла маса бях поканена като експерт. Бях заедно с Ирина Бокова, с Нора Ананиева. И тогава един ден, връщайки се от работа, ми звънна телефонът вкъщи. Беше Андрей Луканов. Той ме забелязал на кръглата маса. Каза: "Г-жо Масларова, каня ви да станете министър в моето правителство". Първата ми реакция беше изключително неадекватна. Казах: "Глупости!". Нали разбирате, че такова нещо на министър-председател не трябва да се казва. Усетих се, че не може да отреагирам така спонтанно. Но той каза: "Аз ви каня не да станете министър на отбраната, а министър на социалната политика. Моля ви, заповядайте в моя кабинет". Затворих телефона. Естествено, краката ми бяха омекнали. Не знаех какво да правя. Добре че моят съпруг Антон Масларов, светла му памет, ме подкрепи.
- Митология ли е, че трамплин за кариерното ви развитие се явява вашият свекър Иван Масларов, който е от една бойна група с Вапцаров, а след това и антиживковист от кръга на Александър Лилов?
- Аз не я знаех тази история в детайли. Знаех за Иван Масларов, защото е от Якоруда, откъдето е моята майка. След като се запознах с моя съпруг и влязох в това семейство, за мен по-чист и идейно морален човек от свекъра ми нямаше. Той винаги казваше: "Човек може да сгреши, но партията не може". Той е бил 7 години преди Девети септември в затвора. Действително е бил със смъртна присъда заедно с Кольо Вапцаров. Три пъти го е разпитвал Гешев. След Девети лежи в затвора още 7 години по трайчокостовския процес, защото той е честен, почтен човек. Позволявал си е да казва грешките. Моят съпруг всъщност е израснал с брат си без баща. Възможно е авторитетът на Иван Масларов, който беше член на ЦК, действително да е изиграл ролята на трамплин за моето развитие. Няма как в правителството на Луканов да не се знае чия снаха съм.
- А може би и близостта ви с генерал Крум Радонов?
- Моят баща и генералите Радонови са първи братовчеди. И те са от Банско. Тази връзка обаче не е чак толкова пряка. Дядо ми са били 13 деца. И те са имали по четири. Нали се сещате какъв е родът. Даже в момента кметът на града, който е от ГЕРБ, е мой братовчед. Не мога да си скрия родата. Всеки има право на своите политически виждания и морал.
- Как общувахте с Андрей Луканов?
- Много лесно се общуваше с г-н Луканов. Беше много консенсусен и ерудиран човек. Историята ще оценява. Може би са допуснати грешки. Аз също тръгнах ентусиазирана към промените. Също съм смятала, че трябва да има повече свобода и демокрация, че трябва да има частна собственост, силни неправителствени организации. Но вече можем да направим много сериозни сравнения и да видим къде са плюсовете и колко големи са минусите. Държавата ни е съсипана и овехтяла. Като след война е.
- Имате ли своя версия кой уби Луканов?
- Не мога да кажа. Безспорно става дума за икономически интереси. То и Господ не всички го обичат.
- Продължихте да сте на същата министерска позиция и в кабинета на Димитър Попов, естествена приемственост ли беше това?
- В правителството на националното съгласие Димитър Попов пита кой да е социалният министър. И тогава Петър Дертлиев казал: "Снахата на Иван Масларов". Дертлиев и моят свекър са били политически затворници в една килия след Девети септември. Много се уважаваха. Всъщност аз бих могла да развявам най-много байрака на СДС навремето, защото имам вуйчо, брат на майка ми, който на 15 години тръгва да бяга през границата и е убит на браздата. По този повод 1948 г. баба ми и дядо ми са били изселени от Якоруда. На майка ми и на татко ми не им е било позволено да следват. Но те си останаха почтени българи родолюбци.
- Защо Димитър Попов остана като че ли неразбран от хората?
- Той беше слънчев мъж. В неговия екип всички бяхме млади хора от различни политически сили. Той умееше да ни създава условия за синхрон, независимо че бяхме от СДС, от БСП, от БЗНС. Не ни пускаше в отпуск през лятото. Вдигаше ни всички вкупом със семействата заедно, за да си говорим заедно, да вечеряме заедно и заедно да решаваме проблемите.
- Вероятно и не сте пазарували заедно след неговия призив: "За бога, братя, не купувайте"?
- Тогава казах на пенсионерите да си закътат част от парите, да не бързат и да не харчат. Икономическата ситуация беше нестабилна.
- Имате завидна биография и след това - председател на Демократичния съюз на жените, член на ВС на БСП, депутат в 38-ото, 39-ото, 40-ото Народно събрание.
- Влязох в БСП чак през 1997 г. Никога не съм била член на партията преди това.
- А може ли да се направи паралел между двете предходни правителства, на които сте член, и това на Сергей Станишев?
- Да, категорично. Лошото е, че в периода на прехода - вече 30 години, ние нямахме приемственост. И като че ли всеки започва наново. Всички откриват топлата вода. Правителството на Луканов беше много кратко. То беше само няколко месеца и беше свалено под натиска на общественото недоволство. Правителството на Димитър Попов дойде, за да се направи Конституцията. Не може да идваш на власт с презумпцията "тези са маскари". Всеки се е опитал да направи нещо. Трябва да се надгражда. Но ние заложихме на злобата и отрицанието. Колкото и да се анатемосва кабинетът "Станишев", сега казват: "Да, ама тогава ни увеличиха пенсиите два пъти. Да, ама тогава отпускът за майките стана една година платен - 90 процента от минималната работна заплата. Да, ама тогава за първи път дадохме по 2880 лева на майките студентки еднократно, по 1200 лева на всеки роден близнак. Заплатите се вдигнаха двойно". Един министър не може да знае всичко, но ако е достатъчно предвидлив, ще използва интелекта на екипите си.
- Откъде ви дойде съдебният процес с обвинение за злоупотреби за над 10 млн. лева?
- Кого да ударят за тази силна социална политика, ако не социалния министър. Ще си измисляме разни обувки, накити.
- Ама имахте ли наистина 200 чифта обувки?
- Да, 800. Декларирала съм всичко, което имам.
- Сама се отказахте обаче от имунитета си, за да започне процесът срещу вас за сградата на социални грижи в Стара Загора.
- Аз и сега се гордея с това, което е направено. Вдигна се една руина. Това е единственият на Балканския полуостров комплексен център за обслужване на населението. Сега се дават милиони за нищо. А в съда бяха стигнали дотам да ми казват колко струва една бояджийска стълба. Това бяха инсинуации и политическа разправа.
- Успоредно с това ви атакуваха, че от панелката в "Младост 2" сте се пренесли в Бояна. Имате ли палат там?
- Заповядайте на палата в Бояна. Там е място, купено от моите свекър и свекърва през 40-те години. На това място с моя съпруг сме си направили къща. Със заеми, с високи заплати. Влезли сме там 1996 г. Кой български гражданин няма къща?
- С какво се занимава синът ви, няма ли да ставате баба?
- Синът ми Константин вече е голям, живее самостоятелно. Още нямам внуци. Побеля за няколко месеца, като гледаше как ме омаскаряват. Той знае какво има, какво прави майка му - как тича, обикаля, помага. За мен важи това, което казва народът: "Няма ненаказано добро".
- Обичат ли ви студентите ви?
- Винаги съм била научен работник. Старши научен сътрудник станах много преди да стана министър. Даже като депутат преподавах в Тракийския университет без заплата. После - доцентура, професура. Опитвам се да науча студентите си, че за социалните дейности е нужна не само теория, но и сърце.
- Как си почивате?
- Още много обичам да ходя по планините. Обичам високата планина. Обичам и морето, но не ходя често. Слушам музика без чалга. Навремето съм свирила на цигулка, така че обичам симфоничната и оперната музика. Мога да чета ноти. Гледам хубави филми, чета не само художествена, но и специализирана литература. Много пътувам като председател на БСП в Хасковска област.
- Модерен лидер ли е Корнелия Нинова?
- Аз определено харесвам в нея решимостта и волята за модерно представяне на партията. Желанието ѝ да променя стереотипи - открито, без задкулисие. Естествено, че ще има недоволни. Особено след като каза, че не може да има професия депутат.
- Каква сте като жена в кухнята?
- Кухнята ми е на жена, която много обича да готви. Експериментирам там. Не си падам по екзотиките. Баба никога не е яла авокадо, пък и тя, и дядо ми живяха над 90 години. Обичам си българската традиционна кухня.
Масларова със съпруга си Антон
Масларова с Иван Костов като министри на Димитър Попов
С Попов и Пушкаров
