САМО В ПИК И "РЕТРО"! Основателят на „Всяка неделя” Янчо Таков: Племенникът ми бил в „Да, България”. Да се застрелям ли?
Септичната яма в политиката прелива
Последвайте ни в Google News Showcase
Радослав Нешев
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Наследниците на една от най-знаковите комунистически фамилии – тази на Пеко Таков, са се устремили към властта и влизат в кандидатдепутатската надпревара. Яростни политически противници в битката за 44-тото Народно събрание са Иван Таков и братовчед му Кристиан Таков.
Иван е сред новите кандидат-депутати на БСП. Той е син на телевизионната легенда Янчо Таков и внук на партизанина Пеко Таков, бивш министър на вътрешната търговия и заместник на Тодор Живков в Държавния съвет на НРБ. 38-годишният Таков е завършил финанси в Канада, директор е на компания за инвестиции в недвижими имоти, а през март ще се бори за мандат в Народното събрание от 24-ти МИР в София.
Братовчед му Кристиан, който също не се отказва от фамилията Таков, е доцент по гражданско, търговско и семейно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той пък е дясна ръка на бившия министър на правосъдието и лидер на новото дясно политическо формирование „Да, България“ Христо Иванов. Кристиан е внук на брата на Пеко Таков – Кръстьо.
Иван не само че не крие, но и демонстрира пристрастията си към левицата от години. През 2015-а той, макар и без успех, участва в местните избори именно като кандидат на социалистическата партия за общински съветник и кмет на столичния район „Възраждане“.
Неговият баща – Янчо, е създател и един от водещите на култовата телевизионна програма „Всяка неделя“ от годините на българския развит социализъм. Около неговото име също е пълно с митове, легенди, слухове и истини, провокиращи множество коментари и обществен интерес през годините. Твърди се например, че една от първите коли с марката БМВ в София е негова. Очевидци разказват, че баварският „хулиган” е бил жълт на цвят. Неоспорван от никого факт е, че Янчо Таков е един от съпрузите на вечната прима на родната естрада Лили Иванова. Същевременно той съвсем не е безделник от червената аристокрация, а изявен интелектуалец. Има диплома за архитект, една от най-престижните и днес специалности от висшето ни образование. И ако въобще може да се говори за лошо обществено поставяне и нелицеприятен имидж, то това по-скоро е свързано с обвиненията, че се е опитал да внесе незаконно през държавната ни граница кожени палта от Турция.
Скандалът придобива чудовищни за кроткото социалистическо общество размери. Той е инспириран от разследване, което е възложено не по обичайния ред на службите за държавна сигурност – ДС. По това време баща му – Пеко Таков, е вторият човек след Тато и е заместник-председател на Държавния съвет.
Има напълно обосновани твърдения, че скандалът има за цел именно елиминирането на Таков-старши от партийното и държавно ръководство. Пеко Таков обаче се държи достойно. Нито той, нито не по-малко влиятелната му съпруга Вълка Горанова, която също е партизанка, се опитват да манипулират разследването и да разпъват чадър над сгафилия си син. Никога не настояват наказанието му да бъде отменено. Така един от т.нар. червени принцове е вкаран ефективно зад решетките на Врачанския затвор за две години и половина.
С днешна дата Янчо Таков продължава да твърди, че е станал жертва на шумна афера, чиято цел била да се отклони вниманието от друго разследване. А именно – за злоупотреби със внушителни средства от фонд „1300 години България“. Патрон на този фонд, разбира се, е дъщерята на Първия – Людмила Живкова.
Янчо Таков не търси реванш и не се отказва от партията и социалистическите идеи. Не търси реализация през редиците й, но и не става ренегат като много от другите принцове и червени велможи. Политически амбиции не проявява и другият му син Янчо, който пък бе съпруг на Деси Цонева – дъщеря на покосения без време от инсулт телевизионен коментатор и водещ Димитър Цонев.
Иван Таков е единственият от внуците на Пеко Таков, който следва открито заветите на дядо си и е в ръководните органи на БСП. Неговата майка – Рая, също е свързана с династичната обвързаност около „Позитано“ 20. Тя е дъщеря на друг заместник-председател на Държавния съвет – Кръстьо Тричков. За зла участ обаче, Рая си отива твърде млада, покосена от злокачествено заболяване.
По другата роднинска линия братовчедът на Иван Таков – Кристиан, също е внук на партизанин и активен борец против фашизма и капитализма. Дядо му Кръстьо, както и родителите му обаче не са успели да го възпитат правилно и да му вменят симпатии към червената идея. Сходна с неговата е и биографията на политическия му гуру Христо Иванов, чиято майка и до днес е редови член в низовата организация на БСП в квартал „Гео Милев“ на София, а за сестра му се знае, че е с картонче в ДС. Затова, може би компенсаторно, Кристиан е сред най-отявлените защитници на либералното дясно.
Разпознаваем юрист, той е сред знаковите лица на т.нар. протестъри. Те, разбира се, са изключително чувствителни както по темата за династично-комунистическото си потекло, така и за траншовете от грантовите схеми за финансиране на нашенския „майдан“ през Сорос и „Америка за България“.
Всъщност Кристиан Таков минава за експерт, чието мнение е ползвано в работата на Агенцията за приватизация по раздържавяването на социалистическата система и последващите й действия. Участвал е в някои от най-знаковите сделки по времето на Командира – Иван Костов. Срещу името му е раздържавяването на „Нефтохим“ – Бургас. Според специалисти точно тази сделка е извършена на цена, която е десетки пъти по-ниска от реалната пазарно. Може би заради тези си заслуги по-късно Таков бе назначен и за член на правния съвет при президента ястреб Росен Плевнелиев.
В интерес на истината, Кристиан никога не е бил засичан в компанията на братовчедите си Иван и Янчо, нито с чичо си Янчо Таков. Макар и че не се говори за вражда между тях по кланово-битова линия.
Партизанката Вълка Горанова - опора на Пеко
Пеко или Петър Петров Таков прави политическа биография като участник в съпротивителното движение и по време на Втората световна война. Партизанин е от отряд „Георги Бенковски“, който действа в района на Червен бряг. Опора и негов сподвижник през целия му революционен живот е другарката Вълка Горанова, която също като него е партизанка от организираната срещу монархофашизма съпротива.
Той е роден в железничарско семейства на Богородица, 15 август 1909 г., в Мездра. Докато е гимназист с търговски профил, се присъединява към Комунистическия младежки съюз. Като студент в София, учи дипломация. Член е на БРП(к) от 1928 г. Бързо се издига в партийната йерархия още в онези години. За политическата си дейност е арестуван три пъти. Осъден по ЗЗД. След 9 септември 1944 г. многократно е избиран за народен представител. Бил е член и на Политбюро на ЦК на БКП от 19 ноември 1966 до 2 март 1982 г. Бил е и министър на вътрешната търговия и услугите. От юни 1986 г. е зам.-председател на Държавния съвет. Герой е на Народна република България, както и на социалистическия труд. Удостоен е и с ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“. Умира на 29 юни 2001 г.
Децата на Партията
Годината е 2017-а, но електоратът на БСП отново ще има възможност да гласува за номенклатурните династии от времето на Народна република България.
По имената им ще ги познаете - това са мъже и жени на възраст между 30 и 40 години, със златни дипломи и знатни фамилии - деца, внуци и племенници на "заслужили другари". Смяната на поколенията може и да се случи, но партийната политика си остана "семеен бизнес".
Сред новите кандидат-депутати на БСП е и Ана Пиринска - дъщеря на бившия председател на 40-ото Народно събрание Георги Пирински, и Клавдия Кашева, чийто покоен баща ген. Илия Кашев е дългогодишен началник на Пето управление на ДС - УБО. За депутатка се гласи Ана Ананиева - дъщеря на Нора Ананиева.
Кадър "трето поколение" е Стоян Мирчев, чийто дядо е Стоян Михайлов, бивш шеф на отдел "Пропаганда и агитация" към БКП и секретар на Централния комитет на партията до 1988 г. И още, и още примери.
По всичко личи, че рано или късно „децата на Партията” ще получат ключовете от "Позитано" 20 след Живкови, Станишеви и Добреви.
Янчо Таков:
Племенникът ми бил в "Да, България". Да се застрелям ли?
Вера Чалъкова
- Завръща ли се на власт фамилия Такови, г-н Таков?
- Фамилия Такови никога не е била на власт. Във властта е бил човек с такава фамилия, който е мой баща. Това опорна точка ли е? „Айде сега пак тия изедници!...” „Знаете ли кой е Пеко Таков?!” – се изцепи тия дни и един бай „Кой” на среща със страдалците от комунистическите зверства. Ако ми позволите и аз да задам въпрос: А ти, байовото, знаеш ли кой е Пеко Таков! Или познанията ти са предимно за Бай Тошо, Кака Минехаха и Бай Винету? Много е смешна тая теза комунисти-антикомунисти. Смешни са ми и хората, на които три пъти е отказвано да получат партиен билет и след Десети станаха най-вдъхновените антикомунисти. Затова по-кротко. Никой не се завръща. Това е животът. Пък и не виждам нищо драматично в това някой да се завръща или някой да си отива.
- Но и синът ви, и племенникът ви влизат в политиката.
- Няма никакво „влизане”. Синът ми е в политиката и в БСП от 2003 г. и е преминал през всички нива на партийна работа. Той и друг път е слаган в кандидатдепутатски листи. Но вижте мястото му сега - чак десети е – 100% не влиза, а тия от септичната яма опищяха орталъка. Обаче аз виждам някакъв знак в това, че и номерът на БСП, и на Иван Таков за тези избори е 10! 20 години по моята фамилия се хули и се пишат лъжи, а аз продължавам да поддържам огъня срещу себе си с изявления. Няма смисъл от това. Опорните точки за фамилия Такови са създадени много преди „влизането” на демокрацията. Тогава септичната яма не беше толкова видима. „Влизането” на сина ми и племенника ми в политиката обслужва една абсолютна невярна теза за „децата и внуците на Политбюро”, които пълнели листите. Я ми кажете колко такива деца и внуци има в депутатските листи. Ще видите, че от хиляда предложения има двама-трима с такива фамилии. Още повече че партийната работа е и фамилна работа. Това ли са децата и внуците, с които Нинова пълни листите?! Пълни ги с хора, за които смята, че ще могат да вършат тази работа. А и много грешно е поставен въпросът. Те като са деца и внуци, трябва да се закопат или какво? Кой където, както реши, нали сме демокрация!
- Вашият племенник Кристиан Таков обаче е кандидат-депутат от дясната партия на Христо Иванов „Да, България”. Как го приемате?
- И какво от това? Има нещо престъпно ли, че е кандидат от една партия. Че не е от БСП? Трябва да се застрелям ли? При демокрацията всеки е свободен да взема сам решения. Или трябва да ме дисциплинира партията, като каже: вижте, вашият племенник е фашист, а пък вие сте комунист? Аз много харесвам Кристиан Таков, защото той, както и синът ми са много образовани млади хора. От такива, за съжаление, има голям дефицит в държавата. Прочетете биографията на Кристиан, за да не му правя реклама, чуйте му изказа. Не си хваля стоката. Решението нашата фамилия да е интелигентна, е било взето преди около 2000 години.
- Вярвате ли в разделението на сини и червени днес, или всичко е просто бизнес?
- Вярвам в единний и светлий комунизъм.
Ако на вас ви предложат да влезете в депутатска листа, бихте ли се съгласите?
- Ама аз съм луд за такова нещо. Обаче няма кой да ми предложи. Даже и на 90 като стана, пак ще се навия. Дори и умрял, ще си рипна от гроба хладен. Властта е страшно нещо, бе! Вие да нямате информация, че някой ще ми предлага? Защото аз съм навит на когото и да е. Даже гледам, че някои нямат срама да ходят и в ДОСТ. Един голям антикомуняга отиде там. Евгений Михайлов, наше момче. Сигурен съм, че с видния лингвист Павката ще премахнат всички сърпове и чукове, и друг подозрителен селскостопански инвентар, за да върви Отечеството напред.
- Като казахте Евгений Михайлов, има ли дъно моралното падение?
- Ако ми кажете какво е морал днес. Вижте, това го има в човека. Държавата ни е докарана до едно състояние, което не е много битово красиво. А властта винаги е била източник на материални радости. От нас идеите – от вас парите. Така върви светът. И като ти предложат такова нещо, защо не. Като гледам сега какви нови юнашки заплати ще взимат депутатите... Нищо лошо, стига да вършат работата, за която са там. Може би човек ще си промени мисленето, когато няма да има пари.
- А бихте ли станали депутат от „Да, България”?
- Е, никой не ме е поканил още. Защото ако ме поканят, ще поискам да водя листата в Полски Тръмбеш.
- В листите е пълно с актьори и певци. Вече артисти ли ще ни управляват?
- По-добре професионални актьори в политиката, отколкото аматьори. Актьорското майсторство в парламента е много слабо застъпено. Ламбо например е там въпреки желанието си, защото го дърпат. Човекът си има отдавна някаква идея, на която е поддръжник, и няма нищо лошо в това. То затова е идея, защото никога няма да се случи. И е хубаво малко да дисциплинира колегите си, защото той отдавна преподава актьорско майсторство и бая кадърни хора изкара през годините. Затова искам и тия в парламента да ги направи по-добри актьори. Защото повечето от тях са измамници и им личи. А когато си добър актьор и си измамник, публиката не разбира, че си измамник. Защото го изиграваш много добре.
- Освен артисти, и журналисти поемат щафетата - Тома Томов, Елена Йончева...
Нали за това говорим - за журналисти и актьори, които трябва да влязат в политиката и да въведат ред (смее се).
- Вие се познавате добре с Тома Томов, който сега е атакуван заради принадлежността си към ДС и баща си, който е работил в затвора „Белене”. Знаехте ли това?
- За „Белене” не знам. С Томата сме приятели от сто години, но никога не съм се интересувал от биографията му. За него мога да кажа неща, с които едва ли някой от сегашните „журналисти”, които пълнят телевизора, могат да се похвалят. Те не притежават и един квант от това, което може и знае Томата. Така че той е „доброто ченге”. А Елена, освен че е хубава, е свикнала да стрелят по нея и с истински куршуми. Ще го може и в парламента...
И какво значи агент на ДС? Не съм чел донос за мен от Томата. Нека тия, които са пострадали, да излязат и да кажат: „Тоя ми съсипа живота и не ме пуснаха да пътувам на екскурзия в Югославия или ГДР”. Това са „опорните” изпарения на Българската септична яма.
И стига вече с това: „Защо Томата, а не аз, защо Иван Гарелов, а не брато?”. Когато видим, че някой се издига, всички дружно го набутваме в ямата. Случайно аз съм архитект и знам как навремето се изграждаха българските септични ями. Правят се и сега, за съжаление. Знам обаче и как се зариват.
Още интервюта, коментари и интересни четива вижте на Retro.bg!
