САМО В ПИК И "РЕТРО"! Проф. Драганов с ексклузивен коментар: Другарката Нинова вади гол в ръката нож
Последвайте ни в Google News Showcase
Е, няма да сме истински българи, ако не се разцепим вертикално на „за” и „против” по всеки един въпрос – от най-едрия до най-ситния.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Не спираме да спорим за прехода – от „боже, колко свободно се диша сега” до „боже, колко спокойно се живееше при Живков”.
„Разпорихме се” и за санирането – от „ах, колко по-уютно стана вкъщи” до „мамка им, съсипаха ми уюта”.
Ами логично дойде ред и на Истанбулската конвенция. Пак спазихме българските тенденции и се разделихме на две. При товаq този път не само на управляващи и опозиция, ами и вътре във всяка от двете групи.
Във вече изкуфялата ми професорска глава обаче се вълнуват няколко мисли.
Конвенцията е сътворена преди седем години. За този период от време някои държави са я ратифицирали, други още се ослушват.
И с право – според дипломатическия протокол това не е задължителен международен договор. Или го приемаш такъв, какъвто е, или го отхвърляш, или го подписваш с особено мнение по някои от клаузите му. Както, доколкото знам, е направила България през 2014 г.
Защо тъкмо сега обаче властта пак поставя проблема? И дали това няма нещо общо с недавнашната среща на г-н Борисов с г-н Ердоган? На когото май му е мерак да си тури още една звездичка на ревера – ето, заставих и Бойко да ратифицира нашата конвенция...
Логичната реакция на нашия министър-председател би била „яваш бе, чоджум”. Имам европредседателство, имам вот на недоверие, да не бързаме. Ама като чул „йок яваш”, клекнал.
Разбира се, това е само хипотеза. Но ми изглежда логична на фона на всичко, което се случва.
Второ, защо отново всичко се прави урбулешката? Защо се позволи на някакви местни „капацитети” да объркат средния род с третия пол? Че и да се разпростират върху приликите?
Ми биологичен трети пол няма. Или, за да съм по-елегантен в изказа си, ще цитирам Марк Твен. Той твърди (и с основание), че в човешкия живот има два прибора – свещник и свещ. Е, после скромно допълва, че свещникът може да приеме поне десет пъти повече свещи...
А сега за средния род. Не знам дали е известно на любезния читател, но той се среща в малко езици, между които и нашият.
Детето? Ми не е „трети пол”, а среден род. Мацето? Ми как иначе да наречете едно хубаво момиче? Пилето? Че коя би ви обърнала внимание, ако вместо това ѝ кажете „малка трътлеста кокошка”?
Че даже и за други биологични видове имаме „среден род”. Примерно – „я го оправи онова педерастче” (чуто в сервиз). Или „е те това курве ми разказа играта”.
А най-често срещания среден род използваме на пътя. Каквото и да направи другият водач на МПС, ние сме категорични – говедо! И не питаме крава ли е, бик ли е, просто си е говедо...
Сега малко по-сериозно. Някога, на младини, бях известен като „мачо”. Демек като човек, който твърди, че на руска кола вратата (карах жигула) и на жена устата се затварят само с удар.
После едни очарователни дами ме посветиха във философията на „джендър политиката”. И станах отявлен привърженик на пълното равенство между двата пола – мъжкия и женския.
Това май е основният замисъл и на Истанбулската конвенция. Обаче никъде в нея не прочетох, че тя защитава само „домашното насилие” срещу жените. А ние, мъжете, къде оставаме?
Тия дни прочетох във ФБ-то прекрасен пост на моята приятелка Марги Петкова. Грубо казано, смисълът му беше „или ще ми го турнеш, или ще те наджендря”.
Значи жените по принцип са защитени от домашно насилие, но според конвенцията от Станбул мъжете са само насилници, а не и жертви? Значи ако един мъж се върне почерпен до фаза „кютук”, а жена му го посрещне с железен юмрук, правото е на нейна страна?
Е, нито е справедливо, нито пък демократично. А още по-малко – в духа на джендър политиката.
Та оттук и към пленума на БСП-то (пак среден род). Главите на колко мъже вече се търкалят по „Позитано”? То не беше Гергов, не беше Миков, после пък Стоилов, а сега май и Станишев. И другарката Нинова „с гол в ръката нож”, както го е рекъл поетът.
Не знам защо обаче оставам с впечатлението, че г-н Борисов и др. Нинова си играят на нещо като „ти на мене, аз на тебе”. И че така, в шеги и закачки между тях, ще мине и вотът, и европредседателството, а май и целият мандат...
