САМО В ПИК! Ива Николова: Ами ако Боян сам е избрал да остане при голямата си любов - върха?!
Последвайте ни в Google News Showcase
Алпинистът Боян Петров вече се смята за загинал, след като не бе открит дни наред по склоновете на Шиша Панга. Преди дни е загинал и българинът алпинист Антон Доков в Сиера Невада. Очевидно - черна серия за алпинистите. Отдавна вече нетиражния и още по-отдавна неавторитетният в. "24 часа" дори публикува цяла галерия с трупове на алпинисти, загинали на Еверест под заглавието "Гробището Еверест". Тъжна статистика за явно храбри мъже с екстремни влечения.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Още по-тъжни обаче са Радините вълнения, в които някои наши пуснали дълбоки корени в изданието колеги, изпадат и бълват морализаторски извержения. Тамошният многогодишен кадър Диляна Ценова, която отдавна е забравила мириса на журналистиката, тъй като предпочита да натиска бюрото и да дава акъл, си е въобразила, че може да бъде морален съдник на чието и да било мнение, в конкретния случай - за нашия колега Христо Порязов. Понеже на режисьора му дошло в повече да става и да ляга с щампованите по всички телевизии и вестници новини, мощно гарнирани със сълзи и сополи, за издирването на изчезналия алпинист. Сълзите и сополите също бяха щамповани.
Единственото обяснение за тази персонална атака на бившата журналистка са далечните ѝ спомени, че изданието, в което вероятно ще се пенсионира, ако преди това спонсорите му не проумеят, че е излишно да се наливат пари в каца без дъно и без никаква ефективност (дори и нейното мнение прочетохме в интернет), преди десетилетие се изживяваше като важен обществен фактор. С днешна дата обаче то е просто унищожител на дървесина и антиекологично явление, с каквито Боян Петров цял живот се бореше. Толкоз по въпроса за двойните стандарти във възпяването на моралните ценности.
Другото обаче не е за подминаване. Не е за подминаване фактът, че в медиите работят и съответно формират обществено мнение хора, които имат плоскостно мислене, никакви колебания в правотата на нагълтаните клишета и никаква способност да се съмняват или поне да си задават въпроси за фактите. Когато става дума за журналист, това е абсолютно недопустимо.
Пита ли се например изпадналата в морализаторски делириум Ценова защо изчезналият безследно алпинист с огромен опит и познания е предприел това свое изключително рисково изкачване в това доста тежко здравословно състояние, измъчват от няколко нелечими заболявания...? И защо е изоставил животоподдържащите си медикаменти на височина, след която от него няма и следа. Дали този изстрадал физически човек не е предприел последното си изкачване, за да не се сбогува със своята голяма любов - върха, като остане завинаги там. Или, за да се сбогува със своя труден живот, за да остане при голямата си любов - върха. Това изречение за избора на самоубийството можем да го въртим всякак.
Не казвам, че това е така. Просто питам?
До този момент питах себе си и приятелите си. Разсъждавахме, чудехме си. Всеки посочваше аргументи "за" и "против". Но всички сме единни, че както и да стоят нещата, всеки има право на избор и той трябва да бъде уважаван. Независимо дали това носи нещо на човечеството, или не, защото за доста неща е нужно много време и за да ги разчетеш, и за да научиш цялата истина.
Но ако не се питаш и живееш в клишетата, нито някога ще ги разчетеш, нито ще научиш истината.
Ценова няма такъв шанс. Изтървала е влака. Но безусловното ѝ морално съдничество ме провокира да изрека публично това, което говорим помежду си. И то не защото сме морални изроди, а защото ни вълнува и провокира трагичната съдба на един от нас.
Нещо, което очевидно е чуждо на Ценова и останалите от замрялото издание, както личи от реакцията им на скандала "Джасим" и обругаването на Левски, Баташкото клане, Паисий, Симеон Велики и други светини от българската история. Да се чуди и мае човек защо не ги налегнаха тия морални терзания срещу т.н. Джасим, но много се възпалиха срещу колегата ни Христо Порязов.
Дали пък защото не са "опашки", според собствения им израз, на всички клишета? И пак според собствените им умозаключения - опашките утре няма да ги има, но режисьорът ще продължи да прави филмите си и да печели награди с тях, а на тези имената им ще изчезнат, както изчезва всичко конюнктурно.
Горе-долу така стоят нещата с Дилян Ценова и Христо Порязов - въпрос на можене. Но и въпрос на съвест. Явно нямате съвест, имайте поне срам.
