САМО В ПИК! Писателят-масон Димитър Недков след обръщението до приятеля му Доган: Цената на това писмо ще плати семейството ми! Съзнавам какво причинявам на жената, която обичам. Удряйте мен, не нея!
Последвайте ни в Google News Showcase
Писмо на писателя-масон Димитър Недков до приятеля му Ахмед Доган разтърси политическия елит. В текста, публикуван от ПИК, Недков призовава почетния председател на ДПС да излезе от дупката си и да спаси България от диктатурата (Виж целия текст в ОЩЕ ПО ТЕМАТА).
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Репортер на ПИК се свърза с Димитър Недков и го помоли за важни уточнения относно писмото. Попита го и какви са били реакциите от неговата дръзка публична изява.
- Г-н Недков, защо написахте откритото писмо до Ахмед Доган?
- Защото искам да го накарам да изпълзи от дупката си, метафорично казано. Призовавам го на Страшния съд в съдбовен за България и целия свят момент - оцеляването на народите.
Ахмед Доган е най-важният за този съд свидетел. А до известна степен и подсъдим. На последния конгрес на партията му д-р Константин Тренчев го попита – това ли е България, за която мечтаехме? Време е да отговори на този най-значим национален въпрос днес. Поставен на дневен ред не от изпадащащата вече в делириум българска политическа система, а от ребуса на мира и войната.
Искам Ахмед Доган да излезе и да защити философята си за българския преход. Той е мантра в българската политика. Да излезе от зоната на задкулисието. Не го призовавам да сваля правителства, да вдига революция или да забърква философския елексир на поредна политическа коалиция. Това вече е безсмисленно упражнение. А и може да се окаже пагубно. Не въпросът за властта, а посоката е спасителният пояс.
Защото не това е въпросът! Свалянето на правителството! Не. Нали вече преживяхме експеримента Орешарски, с когото абсолютно безскрупулно днес всички си измиват ръцете. Правителствата не трябва да се свалят. Те трябва сами да си тръгват, разбрали, че не са в сътояние да сторят каквото и да е било полезно, поради отсъствието на обществен консенсус.
Разпалваната от политиците години наред омраза на българина срещу българина прави вече много трудно единението на хората. Българите осъзнаха, че пред тях предстои само една единствена битка – битката за достойнството на един народ. Революциите на ХХI век ще бъдат не за хляб, а за човешкото достойнство, отнето от политическата олигархия. Това беше слоганът на трилогията ми “Знакът на българина” и мотото на романа-утопия “Президентът”. Написани много, много преди партиите да благоволят да ни информират за имената на своите кандидати за президенти.
С този слоган се изправих, пак с открито писмо преди повече от година, срещу антибългарката роля на президента Плевналиев. Днес чувам думата "достойнство" от устата на всеки кандидат за президент. А уважаваната от мен Корнелия Нинова дори си използва целия слоган. Не се прави така.
Въпрос на интелектуална етика. Характерно за нейната партия е да изяжда не само децата, но и приятелите си. Лошото е, че аз нямам впечатлението, че политиците осъзнават думата достойнство – вибрациите й. В предизборната кампания отсъства дебатът за душата на българина. Пари, магистрали, европроекти, НАТО… добре. Но за пореден път се говори само за властта, а не за съдбата българска. Нацията иска лидер на българската национална идея, на българския дух. Народ, който има достойнство, се управлява сам.
С отвореното си писмо призовавам Ахмет Доган да излезе и инициира обществения дебат за състоянието на България преди всичко в духовен аспект. Дебат за Републиката. Дебат за демокрацията, свободата на словото, несправедливостта. За българските интереси в сложния европейски гамбит. За посоката, целта, към която да тръгне затъналата в тресавището на собственото ни самоизяждане България. В писмото си го питам за пагубното влияние на чуждите идеологически центрове на хибридната война и от Запад, и от Изток, чиито скъпо платени тукашни лакеи постигат едно единствено нещо – именно унищожаването на достойнството ни като българи и промяната на културния ни код.
Тези нови еничари клатят в този съдбовен момент властта. И винаги ще извиват ръцете на всеки български премиер. Със сегашния им е най-лесно, по-субективни причини.
Затова не ме достраша да изкрещя в писмото тази засягаща себелюбието му провокация. Ахмед Доган да се завърне на обществената сцена. Не искам да ми говори за Бойко, Корнелия, Радан, Каракачанов и прочие. Те са му ясни като две капки вода. И за себе си не искам да говори. Призовавам българина Доган. Искам да заговори за България. Искам да понесе отговорността не за миналото, а за бъдещето. Не чува ли тътена на оръдията и страховете в сърцата човешки. Писналите зурли и замлъкналите гайди. Той ли, специалистът по потушаването на омразата, загасилия фитила на етническото буре по нашата земя политик – не разбира какво се очаква от него... Убеден съм, че ще го направи.
- Откога и откъде датира приятелството ви с Ахмед Доган? Може ли да се каже, че сте близки приятели?
- В средата на 90-те съдбата ни срещна очи в очи. Не е тайна, че общуването ни беше благодарение на взаимоотношенията между Ахмед и Илия Павлов. Вече се беше появила първата ми книга за езотеричните общества на познанието.
Някак спонтанно заговорихме за историята на философията, нейната роля в живота, древните учения и тяхното значение за развитието на цивилизациите. Интересувам се от философа Доган и неговата онтологична екпертиза за функцинирането на обществените системи, регулиращи битието ни. Това е политик, който може да обясни актуалната ситуация, предизвикана от цивилизационния сблъсък между Изтока и Запада. Неговата политическа концепция за България в глобалния свят става все по-необходима. Затова го призовавам да прекрати мълчанието си.
Нищо друго освен взаимен обмен на размисли за състоянието на заобикалящият ни свят и бъдещето на цивилизацията, не е предмет на нашите взаимоотношения. Казано грубо – една стотинка не сме си разменили. Нищо не му дължа и нищо не ми дължи. Нашият общ “бизнес” е обмяната на мисли върху страстите човешки и тяхната роля за състоянието на битието. Политическите нравите в България обаче не позволяват да се предполагат такива приятелства.
- Кога последно сте се виждали с Доган? Не бихте ли могли лично да му кажете темите от писмото ви, защо се налага да го правите публично?
- Близо година не сме разговаряли. Приятелството ни се измерва не в прекараното заедно време, а в задоволството да доразвием отлежалите мисли от предишни разговори. Освободено от материални интереси приятелство, позволяващо свободата да кажеш открито точно какво мислиш. Затова и тонът на писмото ми не е много благоприличен към него. Писмото е открито, защото аз не говоря на приятеля Ахмед. Аз се обръщам към политика Доган.
Знам, че Ахмед Доган правилно е разчел посланието ми. Това е политик от величина, която в България предизвиква повече страх, отколкото разбиране. В писмото са посланията към него на хора от цялата страна с които се срещам и разговарям във връзка с последният ми роман-утопия “Президентът”. Те питат – защо Доган мълчи? Това писмо е на гражданина Димитър Недков, който си задава същия въпрос.
Зад мен не стои абсолютно никой. Ако съм объркал нечии политически сметки, нека да не търсят отговор на въпроса - Кой? Аз съм! Подписъл съм се.
И ако позволите - нещо лично, което искам да се знае. Цената на това писмо ще я платят семейството ми, близките ми, приятелите ми. Такива са нравите български за подобни дързости. Жената, която обичам и с която споделям живота си, е главен редактор на един от най-влиятелните български вестници и много добре разбирам какво й причинявам. Гневът на определени фактори вече се стоварва върху нея. А няма нищо общо с това. (б.р. - Славка Бозукова, главен редактор на "Стандарт").
Прочете писмото в агенция ПИК. Не се е родил на земята човекът, който да ме спре да изказвам открито собственото си мнение. Който ме познава, е наясно какво предизвикват в мен опитите да бъдат цензурирани мислите ми. Затова се обръщам към всички засегнати от думите ми – моля всички удари да са само срещу мен! Въпрос на джентълменство!
- В писмото си споменавате за "Диктатора" и "Диктатурата". Кого и какво имате предвид?
- Работя върху роман “Диктаторът”. Продължение на “Президентът”. Вектор ми е пророчеството на Джордж Оруел за бъдещето на света, изречено преди седемдесет години чрез романа “1984”. Сравнителният анализ показва, че всичко се е сбъднало. “Големият брат” вече ни гледа. Но по-страшното е, че свободата днес е робство. Примерите за диктатурата и диктаторите са пред очите ни.
Страхът вече е основен фактор, определящ поведението. Реакцията на откритото ми писмо е пример. С малки изключения, повече от приятелите ми изразиха напълно съгласието си с казаното от мен чрез лични съобщения в социалните мрежи, а не чрез публикации в профила ми във фейсбук или по телефона. Разбираемо е. Други директно питат дали не се страхувам. Името на Диктатора ще назова в романа. Не съм сигурен до публикуването на книгата кой ще е.
Не е толкова важно името, а действията, които неизбежно водят до диктатура. Поведението на сегашния български политически елит основателно навежда на мисълта, че това може да са последните избори в България, отговарящи на разбирането за демокрация.
- Смятате ли, че България в момента живее в режим на диктатура? ДПС и Ахмед Доган явяват ли се патерица на тази диктатура, след като формално са в опозиция?
- България в момента се управлява от авторитарен режим. Това е прелюдията към диктатурата. Всичко зависи от волята на един човек. Бутафорната роля на институциите е очевадна. Личността на министрите е потъпкана. Посланията на властта към народа се отправят от първо лице в единствено число. Роболепието на антуража е като в шекспировите пиеси. Политическите партии са в нокдаун. А управляващата такава е иззела функциите на държавата.
Създават се закони, които обслужват интересите на отделни хора и корпорации. Тишината е обзела натиканите някъде в приземието на обществото интелектуални елити. Академичният свят се самоцензурира. Изкуствата са загърнати в разкъсани дрипи. Авторитарните режими не се нуждаят от патерицата на някой обслужващ политически субект. В този смисъл “играчите” от типа на Доган никога не са патерици. Всичко се решава на четири очи – включително и в парламента.
Авторитаризмът въздейства чрез много тесен приятелски кръг лични емисари, които свеждат до желаещите да комуникират с държавата кое може и кое няма да стане. Бизнесът с месеци тръпне в очакване да се върне “специалният пратеник” с отговора на Началника за едно или друго инвестиционно начинание. Всяко своеволие се наказва жестоко. Запознат съм с трагичната съдба на редица български предприемачи, поживели с илюзията да правят бизнес според световните икономически стандарти.
- Намеквате, че Доган може би очаква доларите си от "Америка за България". Какво имате предвид?
- Не намеквам, а с ирония, от която той разбира, директно го призовавам да изиграе най-важната си роля за спасяването на България. Само той би събрал тази смелост. Защото само той от политиците е в състояние да разбере какво е най-важното за Отечеството.
Призовавам го да прекрати пагубното влияние на фондация “Америка за България” върху образователната система, формираща самосъзнанието на българските деца. Последствията от дейността на тази чужда фондация ще са обезродяването и овдовяването на майка България. Тази организация не е с обществена цел. Това е държавна институция на чужда държава, внедрена под прикритие в организма на държавата ни.
Фондация “Америка за България” е инструмент на англосаксонската докрина за изтриването на културния код на източноевропейските народи с цел постигането на геополитическите интереси на Великобритания и САЩ, в случая на Балканите. Доган много добре осъзнава това.
В основата на случая “Местан” предполагам, че лежат разсъждения и в тази посока. Доган разбира от тези неща и това е генезисът на проблемите му с глобалния свят. Неговата концепция за матрицата на българското самосъзнание и съжителството ни като народ с комшиите е причината за неговото демонизиране на политическата сцена чрез активните пропагандни мероприятия на задгранични идеологически центрове и техните гаулайтери от типа на Иван Кръстев и други организирани и скъпоплатени “протестърски организации”. За разлика от папагалстващите български политици, той много добре знае какво се крие зад понятието “евроатлантически ценности”.
ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ ВТОРА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО - ЗА ГЬОБЕЛСОВАТА ПРОПАГАНДНА МАШИНА И РОЛЯТА НА ДОГАН В НЕЯ!
