САМО В ПИК! Прочутият тв режисьор, писател и автор на бестселъра "Почти всичко за жените и малко за делфините" Анатолий Малкин: Руското предаване „Взгляд“ разби комунистическата стена! Политиците само ни пречат да бъдем щастливи
Последвайте ни в Google News Showcase
Анатолий Григориевич Малкин е сред най-известните и обичани руски телевизионни режисьори, който неотдавна проектира таланта си и върху белия лист. Името му е символ на модерната телевизионна журналистика. В зората на перестройката и демокрацията в родината си той създава култовото предаване „Взгляд“ и още десетки проекти, които се гледат и у нас и оказват сериозно влияние на политическите процеси. Разговаряме с телевизионера и писателя по повод романа му „Почти всичко за жените и малко за делфините“ – това е неговата първа творба, преведена на български. Интервюто се осъществява със съдействието на издателство „Милениум“.
- Анатолий Григориевич, какво ви подтикна да напишете „Почти всичко за жените...“?
- Това до голяма степен е лична изповед, в романа има много автобиографични моменти. Изпитвах необходимост да споделя преживяното с по-широк кръг хора. Описаните събитията в Чечня и Босна пък са реални истории, които са преживени от мои приятели.
- Изпитвахте ли и някакво желание да премълчите нещо в книгата? Като медиен човек бихте ли казали, че в Русия има цензура?
- Не мисля, че цензурата и автоцензурата могат да попречат на някого да изразява себе си и възгледите си честно. Не мога да кажа, че медиите в Русия са жертва на такива явления, нито пък аз като писател.
- Вие сте откривател и създател на почти всички прочути телевизионни водещи в Русия. Как намирате тези харизматични личности?
- Винаги съм избирал дълбоко интелигентни хора, които имат будни сетива и нито един от моите възпитаници не се е провалил, когато е поел по самостоятелен път.
- Имахте изключително ползотворно професионално партньорство с вашата бивша съпруга - известната журналистка Кира Прошутинская. Двамата дори създадохте собствена телевизия. В какви отношения сте днес?
- Във всички отношения настъпва момент, когато нещо се скъсва и те се износват. Поддържаме нормални контакти, макар да преживях тежко раздялата. Именно тя стана причината да се обърна към литературата, да започна да пиша, за което съм благодарен на Кира Александровна.
- Създател сте на невероятните 130 телевизионни предавания, кое от тях е най-скъпо на сърцето ви?
- Обичам „Старият апартамент“, „Времечко“, „Пресклуб“, „Сто въпроса за възрастни“, „Пеша“, „Уроците на руснака“, „Най-близкият кръг“ и разбира се - „Взгляд“. Но мисля, че „Старият апартамент“ е едно от най-любимите ми, то е моята победа, защото от него започна авторската телевизия. Правих го в течение на 5 години, това бяха 150 предавания за времето на моята младост и за младостта на държавата ни. Няма да обсъждаме комунизма като такъв, но там имаше и хубави неща, защото тогава бяхме млади, обичахме и живяхме истински.
- Но „Взгляд“ си остава легенда. За нас, в България, то беше предвестник на промените. Как го започнахте?
- Заедно с Кира измислихме телевизионната къща, четиримата водещи и всичко останало. Дадохме първия му тласък и „Взгляд“ в много отношения се превърна в тарана, който разби комунистическата стена, тази затворена кутия, и ние излязохме на свобода. Мисля, че „Взгляд“ помогна и на вас.
- В Русия има ли носталгия по миналото, на каквато у нас често сме свидетели?
- В комунизма, освен многото лоши неща, имаше и нещо хубаво. Първо, там беше младостта ни, и второ, здравеопазването беше безплатно, даваха жилища... Хората живееха доста зле, но знаеха, че могат да разчитат на нещо, а сега всичко е несигурно, всичко зависи от теб самия. Разбирам, че БСП е получила подкрепа на последните ви избори. У нас има комунисти, появяват се млади хора, които търсят твърда идеология, защото тази на управляващите не е толкова твърда, колкото е на комунистите. По принцип идеята за комунизма, без разните ленински, сталински и живковски отклонения, сама по себе си е прекрасна, това е мечтата за царство, в което човек е свободен и не се грижи за нищо. Но тя е неосъществима и не мисля, че нашите комунисти през близките 100 години ще могат да се върнат на власт. И,слава богу, защото те изобщо не са се променили. Днес критикуват с лекота, като забравят, че по тяхно време е било 30 пъти по-зле. Те са виновни за всичко, а сега се правят на бели и добри, на хора, които знаят как да ни направят щастливи. Но аз смятам, че и едните, и другите, и третите трябва да ни оставят на мира, защото ние сами знаем как да сме щастливи. Стига да не ни пречат.
- Интересната корица на българското издание на книгата ви е художничката Капка Кънева. Кой от символите, които тя е избрала, се доближава най-много до посланията в романа?
- Сърцето и обувката. Това е централната линия, онова, което свързва нашия живот. Дълбок поклон на тази художничка, прекрасна е. Показах книгата у нас и специалистите казаха, че корицата е много необичайна - хубава, изящна и изобщо не прилича на нашите. Това е корица, която предизвиква желание веднага да разлистиш книгата.
- Главният ви герой Глеб Григориевич, който е инспириран от вашата личност, често е много песимистичен. Кои са котвите, които ви удържат в моменти на отчаяние?
- Родителите ми бяха силни хора и заложиха това и у мен. Лесно е да изпаднеш в отчаяние, но Бог иска да направим нещо в този живот, да стигнем до някъде и всеки се стреми към това. Аз от много години обединявам около 1500 души с помощта на енергията и силата, която нося във себе си. Те ми вярват. Аз нося отговорност за този свят, който съм изградил около себе си. Ако всеки, в своя свят, опитомява хората, влюбва ги в себе си и сам се влюбва в тях, никога няма да предаде това, което е създал, няма да го разруши, а ще го подкрепя.
- Имат ли вашите героини прототипи от плът и кръв?
- Да. Описал съм и себе си, и Кира, и жените, които съм срещал през живота си. Винаги пиша хубави неща за жените. Жената е интересна натура, абсолютна загадка за мъжа. Изтъкана е от емоции, усещания, вкусове, възгледи и невъзможни постъпки, които мъжете изобщо не могат да си представят. Например виждал съм сред потока от автомобили жена да си обува чорапите в колата. Беше извадила крака си навън през прозореца, беше прекрасна и страшно ангажирана. И през ум не й минаваше, че това е еротично, а всички мъже наоколо направо умираха и цялото движение спря. Жената е животът, богинята на живота. Затова трябва да се примиряваме някак си с вас, да не се опитваме да ви подчиним или да ви превърнем в слугини. Тогава ще я има онази любов, която остава задълго.
- Как ще коментирате новината, че улицата, на която се намира руското посолство в САЩ, току-що е кръстена „Борис Немцов плаза“ и цялата кореспонденция, която се получава там, ще бъде адресирана до това име?
- Познавах Борис. Беше многопластов човек, безкрайно влюбен в живота и жените. Като политик беше повърхностен, но иначе беше прекрасен. Онова, което се случи с него и което всевъзможни хора се опитват да използват за политическите си цели, е лошо. Трябва да бъде оставен на мира. Това, че са нарекли улица на негово име в САЩ, е чудесно. Аз бих кръстил на негово име и улица в Русия. Той го заслужава.
- Какво ще пожелаете на нашите и вашите читатели в България?
- Да не бързат, защото първото чувство е най-вярното, но първото действие е най-грешното. Затова трябва да се изчака да се извърши някакво вътрешно движение, това води до правилни и успешни ходове.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
