Само в "Ретро" и ПИК! Метеоролог номер 1 за жестоките аномалии на времето: Потопи ни заливат поне още 10 години

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Доц. д-р Георги Корчев е шеф на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН . Завършил е физика и е специализирал „Физика на атмосферата" в СУ „Св. Климент Охридски". Аспирант в Ленинградския хидрометеорологичен институт. Години наред е работил за Световната метеорологична организация в Женева. 

Интервю на Симо Русев

- Доц. Корчев, обърна ли се времето срещу хората, вали от април и не спира, удрят ни зловещи градушки, пороите издавиха хора във Варна и Мизия. Така ли ще продължава?

- Някъде след 15-18 август атмосферата ще се успокои и няма да има такива валежи. Август ще приключи с типично за месеца време със слънчеви дни. Що се отнася до един период от 10-13 години, който наблюдаваме – бяха регистрирани екстремно ниски и екстремно високи температури. Помните убийствените суши, безвалежната и топла зима, последвалите валежи.

- За някаква цикличност ли говорим, подлежи ли тя на прогноза?

- Не става дума за цикличност, това са по-скоро кратки метеорологични вариации, свързани с изменението на климата, които нямат точно определен темп, но като повтаряемост могат да стават на всеки 10-15 години. Не може да се говори за точно определен период. Затова след сушите е нормално да се очаква през следващите години глобалната циркулация, която обуславя времето над нашия регион, да се промени. Следва да очакваме, че през топлото полугодие валежи с такъв интензитет и от такъв характер ще има поне още десетина години.

- Възможно ли е точно прогнозиране, изготвяне на някакъв модел?

- Искаме да мине този период сега, за да направим много внимателен анализ, какъвто искат потребителите на нашата информация. А те са както гражданите, така и Министерството на околната среда и водите, Гражданска защита, представители на различните браншове в икономиката. Предвиждаме след този анализ на екстремните метеорологични явления от пролетно-летния сезон да можем да дадем конкретни данни и да кажем какво очакваме, за да бъдат подготвени държавните структури и населението.

- Колко напред във времето може да погледнете?

- Да се прогнозира години напред е съвсем друга задача. Тя отива вече към описание на климата, който ни очаква през следващите години. Прави се на базата на т.нар. климатични сценарии. Прогнозите, които ние издаваме в оперативен порядък, са краткосрочни.

- Имате ли дългосрочни?

- Дългосрочните ни прогнози са до един месец. Имаме научни продукти, които не са въведени в оперативната ни дейност. Ние имаме данни от климатичните сценарии, но те не бива да се оповестяват като прогнози, по-скоро като тенденции.

- И каква е тенденцията?

- Ще има промени вследствие изменение на циркулацията на въздушни маси в нашия регион. По-точно - интензивни валежи през топлия период на годината.

- Точността на прогнозите ви свързана ли е с техническа обезпеченост, с мрежата от метеорологични станци?

- О, да, разбира се. Всички прогнози, които даваме, се базират на информация от нашата мониторингова система. Тя в момента наброява над 1200 станции. С тях наблюдаваме характеристиките на протичащите в атмосферата явления, станции, с които наблюдаваме повърхностните и подземни води в нашата страна.

- Достатъчни ли са тези съоръжения като плътност и като технология?

- Тези станции са достатъчни като плътност на покритие. Като тохнология се използва утвърден стандарт на Световната метеоролотична организация. Това е специализирана агенция на ООН по проблеммите на времето, климата и водата. Тя обединява над 190 метеорологични служби от целия свят. И това е организацията, която ръководи дейността на националните метеорологични служби - както в методично отношение, така и по отношение на оборудването и приборите, с които трябва да се правят тези наблюдения. Така че автоматичните ни станции, с които се правят наблюденията, са по стандартите на тази организация. Разбира се, ние искаме по-модерни, а и всички страни непрекъснато модернизират своята мониторингова система. В момента завършваме проект за цялостна мониторингова модернизация, който ще бъде представен на правителството. За да защитим нуждата от една такава модернизация и да бъдат намерени необходимите средства за станции и радари от ново поколение. Както и за изграждането на специализирана мрежа за наблюдение на снежната покривка и в равнинната, и в планинската част на страната. Защото в края на зимата трябва да се знае какви водни еквиваленти ще се получат. Така може да се направи оценка на водните ресурси на страната, които трябва да се наблюдават и управляват. С модернизацията на тази система имаме за цел да изградим мрежа за предаване на информация в реално време.

- Ползвате ли информация от международен обмен?

- Световната метеорологична организация поддържа т. нар. глобална система за наблюдение на атмосферата. Т.е. станциите, които поддържа всяка национална МТО служба, работят по една и съща методика и стандарти. И информацията както от територията на България, така и от територията на нашите съседки - Румъния, Турция, Гърция, Сърбия, тази информация постъпва в т. нар. национални, регионални и световни метеорологични центрове. И може да бъде ползвана за глобални анализи. В същото време ние можем чрез тези центрове да получаваме данни за процеси, които идват към нас. Например от западните ни съседки, защото движението на атмосферните фронтове е на изток. Ние също така участваме в поддържането на МТО спътници, с които се наблюдава изменението на климата от космоса.

- Взаимодействате ли с военните хидрометеоролози?

- Те са отделна метеорологична служба, но разбира се, взаимодействаме. Нещо повече - информацията, която те получават - за военната и гражданска авиация, върви чрез нашия телекомуникационен център по линия на световния обмен.

- Доколко сериозни са твърденията за глобалното климатично оръжие ХААРП?

- Не е сериозно да се говори за такива неща. В метеорологията, във физиката на атмосферата има цял раздел, който се занимава с методи за въздействие на атмосферата и явленията и, но всичко, което е направено до този момент, се свежда и е свързано с дейностите по противоградова защита. Т. е. въздействие върху мощни облаци с цел да се намали големината на градовите зърна, които се образуват в тях. Така че минавайки през атмосферата, те да достигат земята във вид на дъжд или на миниатюрни градови зърна. Това са най-големите достижения по отношение въздействието върху времето. Това, което се говори, че са създадени такива центрове, дори не е фантастика, а фантасмагория.

- Преди дни имаше национално съвещание с участието на БАН, Министерството на околната среда и водите и МВР. Май има проблем при комуникацията с тях?

- Вярно е, искаме да подобрим тази комуникация. За да може информацията, която им изпращаме, да бъде вместена в такива формати, така че да бъде полезна най-вече за хората.