Светла Тодорова, шеф на ДКЕВР: Следващата промяна на цената на тока - от 1 юли

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Председателят на ДКЕВР Светла Тодорова прогнозира, че евентуалната промяна в цената на тока ще е от 1 юли 2015 г. "Всичко зависи от това какво ще се случи през това време, защото, така или иначе, по дългосрочните договори с американските тецове и ВЕИ централите се трупат дефицити. Ако няма конкретни решения и държавата абдикира, ДКЕВР трябва отново да се самосезира и да промени цената", заявява пред "Монитор" шефката на държавния регулатор.

- Г-жо Тодорова, прог­нозирахте, че от 1 януари няма да има ново увеличение на цената на тока. Кога да го очакваме? От 1 юли или по-рано?
- Много ми се иска следващата промяна на цената на електрическата енергия да е от 1 юли. Всичко зависи от това какво ще се случи през това време, защото, така или иначе, по дългосрочните договори с американските тецове и ВЕИ централите се трупат дефицити. Ако няма конкретни решения и държавата абдикира, ДКЕВР трябва отново да се самосезира и да промени цената. Защото въпросът не е само във фалита нa една компания. Проблемът е в недостига на парични потоци към НЕК, с които компанията да се разплаща с останалите компании в сектора, а те - със своите доставчици. Този ефект се мултиплицира върху цялата икономика. Така че ние не можем да останем безучастни, ако единственият начин за покриване на дефицитите се окаже, че е увеличаването на цената.

- В прогнозата си към 1 януари правите уговорка, че дали ще има нов скок на цената, зависи от действията на парламента и на бъдещия кабинет. Какво точно имате предвид?
- Когато казвам, че трябва да се види каква политика ще имат новият парламент и правителство, в никакъв случай нямам предвид кабинетът да каже как да се променят цените за крайните потребители. Напротив, много държа да подчертая, че което и да е правителство не трябва да налага политически решения по ценови въпроси. Силно се надявам използването на енергетиката за политически цели да е вече в историята. В случая имам предвид действия, които са извън правомощията на ДКЕВР, като например договорите с двата американски теца - “AES Гълъбово” (“Марица-изток 1”) и “КонтурГлобал Ма­ри­ца-изток 3”. Тук правителството трябва да вземе инициативата, тъй като министърът на икономиката и енергетиката е принципал на НЕК, а НЕК е страна по тези договори. Освен това трябва да се търсят решения и за въ­­зобновяемите източници. Дали да се премине към някакъв по-пазарен модел, дали да се запазят в този си вид преференциалните цени. Има и варианти да се търси разсрочване на договорите, така че да се запазят интересите на инвеститорите, но в същото време в краткосрочен план да бъдат намалени цените на ВЕИ централите. Това са решения, които ДКЕВР не може да вземе. И това е единственият смисъл, в който казвам, че други институции трябва да предприемат някакви действия, от които зависят бъдещите ценови нива.

- От доста време слушаме за преговори с американските тецове и с ВЕИ централите за намаляване на цените им. Вие сигурно също сте имали разговори с тях. Смятате ли, че те са склонни на подобно нещо?
- Имахме срещи с американските централи. Те заявиха, че са готови да седнат на преговори. Имат разработени варианти, при които цените по години могат така да бъдат променени, че в краткосрочен план да допринесат за намаляването на средната цена на еленергията. Би могъл да се увеличи срокът на договора, би могло в съществуващия срок да бъде направено такова преразпределение на цените в годините, че в следващите 2-3 или 5 г., докато е тежка ситуацията в енергетиката, те да са по-ниски.

- Това означава обаче, че американските централи не са склонни да се откажат от планираните си приходи?
- Трудно е един инвеститор да се откаже от приходи, които са му гарантирани по силата на договор. Мисля, че трябва да бъдем реалисти и да търсим максималното, което може да се постигне чрез преговори, а не да поставяме ултиматуми. Но наистина трябва да започне да се прави нещо, защото до момента не съм видяла конкретни действия. Затова следващото правителство трябва да бъде много активно още от началото на мандата си.

- При предишния председател ДКЕВР сезира Европейската комисия за неправомерна държавна помощ в случая с американските тецове и за прекомерна държавна помощ за ВЕИ. Има ли движение по тези жал­би?
- Имаме писмо от ЕК, с което те казват, че разглеждайки аргументите на ДКЕВР, би могло да се предположи, че съществува държавна помощ за двата американски ТЕЦ-а. Затова ни изпратиха конкретизиращи въпроси, на които ние дадохме отговор. Явно процедурата е стартирана, но кога и как ще се произнесе ЕК, все още е много рано да се каже, както и какъв ще бъде резултатът. Така или иначе, вече сме в диалог с ЕК и защитаваме интересите на държавата.

- А по жалбата за ВЕИ централите има ли движение?
- По нея все още нямаме отговор от ЕК, вероятно процедурата не е стартирана.

- Какви са прогнозите ви за цената на парното? Отоплителният сезон вече започна, а от асоциацията на топлофикациите не спират да предупреждават, че могат да издържат при тези цени на парното само ако им вдигнете цените на еленергията от когенерациите.
- Действително има такива декларации от страна на топлофикациите. Към момента сме направили анализ на състоянието на сектора и считаме, че ако няма увеличение в цената на природния газ, те могат да издържат отоплителния сезон без повишаване на цената. Увеличаването на цената на когенерациите означава увеличаване на цената на електрическата енергия. Сега не можем да си позволим да направим такова нещо, по обясними причини.

- Това означава ли да очакваме промяна на цената на парното чак на 1 юли?
- Цената на природния газ се променя на тримесечия. Засега няма индикации за нейното покачване, като правя уговорката, че до края на това тримесечие все пак има два месеца. Ако няма увеличение на цената на природния газ, мисля, че не трябва да инициираме промени и при парното.

- Зимата дойде с пълна сила. При тежкото финансово състояние на енергетиката считате ли, че предприятията в сектора са готови за зимата?
- Поискахме информация от всички предприятия от сектора за готовността им. За момента няма сигнали за сериозни затруднения, уверили са ни, че са предприели необходимите мерки.

- А дали са направили необходимите инвестиции и ремонти?
- Винаги има оплаквания, че парите не стигат, особено за зимния сезон. Затова ние изискваме от енергийните компании да кажат в рамките на това, което имат, какви са действията, които са предприели, и какви са сериозните проблеми, ако има такива.

- Има ли пари “Бул­гаргаз” да плаща руския газ през зимата?
- Като приходи от цените, необходимите средства са гарантирани на “Булгаргаз”, но до каква степен топлофикации и други дружества ще се издължават така, че “Булгаргаз” да може да плаща природния газ, е въпрос на организация и политика на дружеството. Всяка година през зимата изниква проблемът с плащанията към “Булгаргаз”, който е намирал своето решение, и се надявам и сега да е така. Считам, че за навременното събиране на парите от абонатите на топлофикациите има предвидени достатъчно законодателни мерки, включително бързи съдебни процедури за търсене на просрочени вземания от клиенти. От законодателна гледна точка не виждам какво повече може да бъде направено.

- В тази връзка какво е мнението ви за криминализирането на кражбата на парно?
- Аз съм за по-строги мерки във всички случаи, когато се докаже, че има кражба. По принцип подкрепям криминализирането на кражбата на топлоенергия, но проблемът е във възможностите тя да бъде доказана. Нови мерки трябва да бъдат въвеждани само ако има достатъчно основания да се смята, че те ще работят достатъчно добре в търсената посока.

- Как бихте коментирали сериозния ръст на вашата заплата и на останалите членове на ДКЕВР, заложен с промените в Закона за енергетиката?
- Мисля, че идеята на министерството и на тези, които са работили върху законопроекта, е в посока да бъде повишен капацитетът и независимостта на комисията. Съществува принцип, според който заплатите в регулатора трябва да бъдат такива, че да го предпазват от корупционни действия. Разбира се, това не е гаранция, но принципът трябва да се спазва. Лично аз смятам, че заплатите на комисарите и сега не са ниски. Заплатите на администрацията обаче определено трябва да бъдат по-високи, защото в ДКЕВР идват млади хора, работят няколко години, стават експерти, след което отиват да работят в енергийните предприятия заради по-доброто заплащане.

- Тогава това може да се промени с предлаганите промени Минис­терството на финансите и правителството да не могат да орязват бюджета на ДКЕВР.
- Да, мисля, че това е положителната стъпка, която трябва да бъде направена. ДКЕВР формира приходи от лицензионните такси и другите такси, които събира, но тези приходи не остават изцяло за комисията, а само около 1/3 от тях. Промяната, която се предлага, ще позволи да оптимизираме и лицензионните такси. Защо да събираме високи такси, които после не остават в нашия бюджет, а в държавния. Това не е много честно дори към потребителите. Другото изключително важно нещо, което според мен трябва да се въведе в Закона за енергетиката, е индивидуалната отговорност на членовете на ДКЕВР. Колективната отговорност е нещо доста хлъзгаво. Трябва да има по-голяма прозрачност кой как се изказва, кой как гласува, кой как си променя мнението.

- Верни ли са слуховете, че финансовото състояние на НЕК се е влошило още повече през последните няколко месеца?
- Не мога да потвърдя такова нещо. Според мен НЕК има и други източници на приходи, които може би не са добре използвани – например търговия на вътрешния пазар и износ на еленергия. Предполагам, че приходите от търговия могат да бъдат увеличени, но в НЕК като че ли и сега продължава старата практика много хора да работят по това какви разходи има компанията, а не как да се увеличат приходите. НЕК трябва все повече да се оттегля от позицията си на обществен доставчик, защото с либерализацията на пазара тази роля намалява все повече, и да увеличава активността си в търговията на свободния пазар.

- Потребителите се съмняват, че голяма част от тези дефицити в енергетиката идват не от друго, а от раздути харчове. Основателни ли са съмненията им?
- Вероятно има разходи, които могат да бъдат оптимизирани. Но това не бива да става с административното им намаляване. Не се използват достатъчно механизмите за стимулиране на предприятията да работят ефективно. С по-дългите регулаторни периоди предприятията имат възможност да направят икономии, които да останат за тях, а в следващия регулаторен период тези икономии да отидат към потребителите. Този механизъм беше анулиран с промените в закона, които позволиха цените да се променят по всяко време. Затова и този въпрос стои за решаване – така ли ще продължаваме - да реагираме на случили се обстоятелства, или ще се върнем към правилния принцип на регулиране, който не е постоянно вмешателство на ДКЕВР в работата на предприятията. Възможността за промяна на цените по всяко време бе приета в закона буквално за един ден, изцяло по политически причини, без да се държи сметка за последствията. А те не са в подкрепа на добрата практика в регулирането. 

Теодора Тодорова, "Монитор"