СЕНЗАЦИЯ! Откриха първата българска история на Петър Богдан! Писана е повече от век преди Паисиевата
Последвайте ни в Google News Showcase
Първата българска история, написана от Петър Богдан Бакшич повече от век преди Паисиевата, е попаднала в колекцията на италианския историк и ерудит маркиз Джузепе Кампори (1821 - 1887). Майката на маркиза се е казвала Мариана Булгарини и вероятно това е причината трудът да събуди неговия интерес. Това съобщава в интервю за Severozapazenabg.com проф. Лилия Илиева от Югозападния университет „Неофит Рилски”.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Сензационната новина обаче е, че тя е попаднала на оригиналния ръкопис, писан на латински, с което падат въпросителните около съществуването на първата ни история.
Подробности за историческото откритие ще бъдат публикувани в следващия брой на списание „Балканистичен преглед” през 2018 година. А екип от филолози и преводачи вече стяга за печат историята на Петър Богдан. Основната подготовка по издаването й е на проф. Цветан Василев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се посочва в публикацията на „Балканистичен форум“. Изданието ще бъде превод по оригиналния текст, факсимиле, бележки и коментар.
Според проф. Илиева след смъртта на маркиза неговата колекция е предадена на Университетската библиотека на Модена, където се намира и до днес. Тя има предположения къде е бил ръкописът, преди да попадне при маркиз Кампори. Още през 1983 г. в един от манастирите на Дубровник попаднала на данни за ръкопис на Петър Богдан, който обаче отдавна бил напуснал манастирската библиотека, без да има данни за съдбата му по-нататък. Но в търсенето на ценния ръкопис й помогнал т.нар. библиотечен ангел.
Като оригинално заглавие на труда се приема „За древността на бащината земя и на българските неща“. Вече със сигурност може да се твърди, че е завършен през 1668 г. след което е бил оставен за редактиране от хърватския духовник и филолог Иван Паштрич. Самият автор пък се е подписал като „Петър Деодат Чипровски“.
Във Венеция книгата е била отпечатана малко след смъртта на Петър Богдан – след 1674 г. „Напълно възможно е скоро да открием и печатен екземпляр – в Италия културното наследство се опазва от векове с цената на големи усилия и като приоритет. Малка компенсация за унищожението, на което е подложена българската книжнина по време на Османската империя”, казва проф. Илиева в интервюто си.
Ръкописът включва около 200 страници
"Ръкописът на Петър Богдан включва към 200 страници и съдържанието е разпределено в седемдесет глави, предшествани от предговор, с прибавката на някои документи и с послеслов. Този обем надхвърля значително изказваните досега предположения за големината на текста. В началото се разглеждат по-общи въпроси, докато във втората половина на текста преобладава вниманието към Северозападна България, главно върху католическите селища Чипровец, Железна, Копиловец и Клисура. Споменават се и някои техни съседни селища, някои – за първи път в известните текстове на Петър Богдан, например селото Бели мел. Встрани в полетата на страниците авторът стриктно е отбелязвал данните за изворите, които използва. Снабден с библиографски справочен материал, неговият труд отговаря на модерните стандарти за научен труд", пише проф. Илиева.
Тя е на мнение, че текстът на Петър Богдан, "познат на населението в католическите селища на Северозападна България, е имал роля за подготовката и избухването на Чипровското въстание през 1688 г., вече след неговата смърт".
Авторът й създава и първия български герб
През 1643 г. Петър Богдан създава и първия български герб, смятат изследователите му. Досегашните открития, включително и части от преписите на „Историята“, са приемани като косвени доказателства за съществуването на произведението. По тази причина мнозина са се отнасяли скептично и са приемали труда на Петър Богдан като недоказана историческа легенда. През 1979 г. проф. Божидар Димитров прави важно откритие – ръкопис от 9 страници от библиотеката на Ватикана, написани от хърватския свещеник и филолог Иван Пастрич. До новото откритие е загадка дали това е редактирано или точно копие на част от „Историята“.
Духовникът, дипломат, поет, книжовник Петър Богдан е роден в Чипровци през 1601 година със светското име Богдан. Името Петър получава при постъпването си във Францисканския орден през 1618 г. Учи в Чипровския манастир, а след това в Клементийския колеж в Рим. Минава през различни длъжности в католическата църква, а през 1641 г. оглавява Българската католическа църква. Развива огромна политическа и дипломатическа дейност. В историята си той пише: „Мен ме роди българската земя. И сега, макар и грохнал от старост, единствено мисълта за родината ме крепи като разпадащ се кораб след дълги странствувания по морета и океани..."
Умира през 1674 година. Погребан е в олтара на построената и осветена от него църква "Санта Мария" в Чипровци. От няколко години в града се извисява негов паметник.
А за всеки, изкушен от историята, трудът му е неоспоримо доказателство за съществуването на Чипровския ренесанс, който предшества Възраждането по българските земи и е трагично прекъснат след въстанието.
