СЕРИАЛЪТ НА СКАНДАЛИТЕ В ПАРЛАМЕНТА! Схватката Румен Гечев-Антон Тодоров - пик на екшъните с езика на омразата в новото НС
Последвайте ни в Google News Showcase
Откакто се е зазорил тоя парламент преди 100 дни, когато и да се заслушаш в бойките слова, които се носят от парламентарната трибуна, все едно и също чуваш - всички се борят срещу "езика на омразата", каквото и да значи това.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Последните няколко ддни направо се превърнаха в апотеоз на това понятие. ДПС за щяло и нещяло все за тоя език говори, но това е обяснимо, защото партиотите са във властта, а те много-много не си падат по тая партия. Проблемът обаче е, че говорейки срещу езика на омразата, депутатите от движението го правят с толкова неприкрита омраза към опонентите си, че да се чудиш имаеш какво толкова им се зловиди тоя език, след като им върши и на тях толкова добра работа. Иначе как ще се обозначат Мустафа Карадайъ и, да речем, някой от патриотите кой от коя партия е и по какво се различават? Няма друг начин, освен да си се мразят словесно. Или пък Антон Тодоров от ГЕРБ и Румен Гечев от БСП, които буквално се заляха с помия последните два дни (ВИЖ в "ОЩЕ ПО ТЕМАТА").
Срещу т.н. "език на омразата" напоследък се разлютиха от БСП и ГЕРБ. Колчем някой скочи на другия, веднага започват да валят обвинения в агресивност и език на омразата. Както на днешния финал на заседанията преди ваканцията, когато социалистът Жельо Бойчев нападна ГЕРБ, че са излъгали избирателите си с предизборни обещания, а шефът на парламентарната група на управлаващите Цветан Цветанов не по-малко агресивно ги призова да не бъдат агресивни и ги прати на почивка да се зареждат с положителни емоции.
Обаче и двамата не си дават сметка, че ако извадим тези приказки от речите им, изобщо няма да се сетим кой от коя партия е. Ако не са Батко и братко, суджуците, НДК, фалиралите банки и други отличителни белези на всяко едно управление, дали бихме се сетили кой ни управлява и с какво се различава от предишния? Друг път!
Покрай скандала с НДК дори се стигна да парадоксалното малоумие ГЕРБ и БСП да спорят чии е Мирослав Боршош. Понеже сакатлъкът с него е много голям между Румен Гечев, Снежана Дукова и други фронтмени на парламентарния скандал като Дияна Йорданова, Жельо Боойчев и Антон Тодоров току си го подмятат насам-натам, а отдясно мощно развяват позацапаното покрай скандала знаме на червените Деница Златева. На което социиалистите пък отговарят също в духа на един поет от социалистическо, който, за да натрие носа на буржоазната обич към бългаарската икона Левски, тури ред в тия неща със следния стих в духа на пролетарската идеология:
Наш е Левски, наш.
А бесилото е ваше
и предателят е ваш.
Та и с Боршош така - ваш, наш, ама парите народни. И, честно казано, тия, дето ги различаваме само по езика на омразата, с който се замерят, също не са нито наши, нито ваши. Понеже по идеи, по каузи, по принципи и по морал изобщо няма начин да ги различим. Едните със суджуци, другите с купени ромски гласове. Изобщо - един дол дренки.
И сега след 100 дни парламент и 100 скандала, каталясали от "езика на омразата", депутатите излизат в 30-дневна ваканция. Като се върнат наесен, пак ще почнат ударно да се мразят и да негодуват срещу "езика на омразата". Но нека да не лицемерничат, защото, ако не е този език, няма никакъв друг начин да разбере кой кой е. Нито по джобовете си, нито по хладилниците си, нито по заплатите си и изобщо по нищо в този наш насилен парламент.
