Покварата – норма на властта
Последвайте ни в Google News Showcase
Последните изцепки на Волен Сидеров не се случиха, защото той е психопат, луд, пияница или наркоман. Той можеше да е всичко това, и пак да не произвежда простащина и произвол на всяка крачка. И обратно, може да си е напълно в ред с главата, да не близва упойващи вещества – и пак да твори безобразия.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Защото в случая Волен е просто една лупа, поставена върху реалността на българския политически и обществен живот. Той не е заболяването – той е симптомът на заболяването.
Това заболяване започва невинно – с опростачване на езика и обноските. И свършва катастрофално – с покваряване на цялото общество до такава степен, че насилието, произволът и отнемането на живот да стане норма.
Много е писано по тези въпроси, но най-ясното предупреждение идва преди 90 години – и то не от кой друг, а от Лев Троцки, големият майстор на разбъркване на обществата и предводител на болшевишката революция в Русия от 1917 година. Шест години след тази дата, през май 1923-та, Троцки оглежда внимателно своето чедо – болшевишка Русия – и се ужасява. Потресен е от много неща, но най-много го впечатляват деградацията на езика и на обноските. Псувнята и грубостта са станали норма в отношенията между хората.
Троцки откликва с две статии, публикувани през май 1923 година. В статията, посветена на езика, той обяснява политическите опасности, произтичащи от просташкото говорене: „Обидният език и псувните са наследство от робството, унижението и неуважението на човешкото достойнство – собственото, както и на други хора.” И предупреждава, че ако това общуване продължи, то ще доведе след себе си възраждане на насилието, робството, безнаказаността; и ще формира класа „господари”, които да плячкосват народа.
Така се и случва. Само четири години по-късно, през 1927 година, властта взема Сталин. И, стъпвайки върху основата на грубостта и псувните, изградили общество на унижение и неуважение към достойнството, изгражда страна на роби и господари, в която насилието и отнемането на живот са.
Макар в леко видоизменен вид, гледаме същото и в България в последните десетина години. Простащината, въведена като норма на общуване от мутрите през 90-те години, бързо доведе след себе си рекет, насилия и убийства. Към началото на този век мутрите бяха укротени, но се оказа, че техните нрави вече са преминали и в обществото, и в държавата. Простащината, неспазването на каквито и да е норми, едноличният произвол и страхът от насилие станаха нещо обичайно по времето на управлението на ГЕРБ, подкрепен от “Атака“.
В „Атака“ грубиянщината стигна особено големи висоти и, напълно неминуемо, започна да поражда изблици на неприлично поведение, агресия и насилие. Спомнете си „инцидента” с Волен на магистрала Тракия (набит водач на автомобил и спукани гуми на колата му), свадата в полет на „Луфтханза” (расистки обиди към стюардесите), замерването с тапи на персонала на ресторант в Брюксел (и опит за неплащане на сметката), мелето пред софийската джамия, влизането в парламента с пистолет на кръста, влизането с насилие в различни медии, насилие над противници и т.н.
В тези примери виждаме как, тръгвайки от говоренето на лоши неща („ще измета от парламента турците, циганите, евреите, педерасите и небългарите”) Сидеров закономерно стига до насилие и произвол. Става заплаха за обществото и за живота и сигурността на обикновените хора.
ГЕРБ вече не е на власт, но „Атака“ (все още) е. И не е сама в пътуването си от простащина към насилие. Голяма част от медиите плавно премина към Сидеровия „език на омразата” и унижението. Новите управляващи пък още от първия парламентарен ден, с първите си изказвания от трибуната на Народното събрание започнаха да сипят ругатни, закани и клетви.
И така, към днешна дата „обидният език и псувните”, да цитираме отново Троцки, е наложен като норма в общуването – както сред хората, така и между власт-имащите и хората. Зад пушилката на ругатните се извършва онова, за което предупреждава – пак Троцки: властта не се съобразява с никакви правила и норми, не работи в интерес на хората и употребява положението си, за да се конституира като класа на господарите, изведена вън от всякакъв контрол.
Тяхната работа е да взимат. Нашата работа (според тях) е да им даваме. Както наскоро писа Нойзи, това са ято свраки, които задигат всичко малко по-„лъскаво” из страната. Опростачването на езика доведе до своя логичен продукт: поквара на управлението.
И това не е само по върховете. Изумителната наглост, която напоследък отново демонстрират всички чиновници и прочие властови персонал показва, че те са разбрали основното послание на това правителство: „ние не работим в интерес на хората и те нямат никакво значение. Те са наши роби, а не ние – техни слуги (както ни обясняват смешните европейци по различните обучения)”.
Всичко това на свой ред отново иде да покаже, колко правилно протестиращите се обединиха около искането за връщането на морала в политиката. Без морал – има само поквара. И затова наблюдаваме огромна мобилизация, от страна на правителството и неговите лакеи, против искането за морал в управлението. Абстрактно било, нямало такова нещо, всеки си имал свое разбиране за морала – и ни призовават да говорим, вместо за морал (т.е. за това, КАК се управлява) за „икономически” проблеми; т.е. да им дадем отговор на въпроса, КОЛКО искаме да ни дадат, за да се кротнем.
Моралът обаче изобщо не е нещо абстрактно. Той е толкова конкретен и ясен, че всеки го разбира, дори да няма диплома по нищо. Да огледаме процеса „опростачване – поквара” от тази гледна точка.
Всичко започва с отстъпление от БЛАГОприличието и въвеждането като норма на грубостта в говоренето. След това иде отказът от ДОБРИТЕ обноски, заменени с грубиянство. Следва загърбването на ДОБРИТЕ нрави. После се появява неДОБРОжелателността в отношението с хората и неДОБРОсъвестното изпълнение на управленски ангажименти.
Забелязвате ли, че във всички тези думи фигурира коренът ДОБРО (БЛАГО)? Ще рече: самите думи, с които описваме отношението си към другите, съдържат в себе си МОРАЛНА оценка, т.е. оценка за онова, кое е добро и кое е лошо.
Моралът – това е начинът, по който се отнасяш към другите. Колкото повече отстъпваш от неговите правила – т.е. колкото повече думички, в които има корена ДОБРО, си изоставил – толкова по-сам оставаш. Накрая си съвсем сам. Грижиш се само за себе си. Гледаш да отмъкнеш, каквото можеш. И за целта – да останеш на власт на всяка цена. Не за да работиш за хората – ти вече си ги изоставил – а за да задигаш всичко по-лъскаво, което видиш наоколо.
Това е описанието на покварата, наместила се във властта в последните години. Това е описанието на всички партии, групи и кръгове, които в момента имат властта – и публична, и задкулисна. Те са преминали пътя от грубиянско говорене към поквара. От доброто към злото.
Тази зараза трябва бързо да бъде изтръгната. Нужна е радикална хирургическа намеса, животоспасяваща операция, която да изхвърли от видимата и невидимата власт всички носители на покварата. Защото – гледайте Волен, мислете за всички останали – покварата вече ражда насилие, произвол и заплаха за живота на хората.
В Съветска Русия само четири години след разпадането на благоприличието се появява Сталин и започва масовото изтребление на човешки същества. Днес, през 2014-та констатираме, че покварата е станала норма в поведението на властта. Ако нищо не направим по въпроса, то към 2018-та, вместо да спорим, докъде е стигнал планът на ЕС „Стратегия 2020”, може да ни няма.
