Последвайте ни в Google News Showcase
Ако местните избори бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 20,2%, за БСП – 12,8%, ДПС – 7,1%, РБ – 3,4%, ПФ – 2,3%, Атака – 2,1%, АБВ – 1,6%. Това показва изследване на "Сова Харис" за политическите нагласи на българите.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Около 6 месеца преди изборите за местна власт почти половината от избирателите заявяват, че не възнамеряват да вземат участие в тях. 17% от хората заявяват, че изобщо няма да гласуват на местните избори. Като се има предвид, че на местни избори активността по принцип е по-ниска, може да се предположи, че през есента групата на негласуващите вероятно ще нарасне още повече. От тук следва, според агенцията, че предимство ще получат кандидатите на партиите с изградени структури и твърди електорални ядра. При ниска избирателна активност значението на контролираните (купените) гласове ще се увеличи.
Евентуален контрапункт на тези негативни обстоятелства може да бъде мажоритарният компонент. Силни кандидати и отвореност към гражданските структури ще имат шанс срещу статуквото, непредизвикващо вдъхновение и особени надежди сред гражданите. За ефекта от евентуални промени в изборните правила е рано да се предвижда. Да се разчита обаче, че изменение във формалната рамка ще доведе до съществени корекции в нагласите и поведението на хората е недалновидно. При така стеклата се ситуация най-добре подготвена партия за предстоящите избори отново е ГЕРБ. Чрез контрол над държавния апарат и институциите, най-добър финансов потенциал, с добри позиции в местната власт и най-вече високото ниво на електорална подкрепа тази партия осигурява комфортна преднина на всеки свой кандидат. Шансовете за мащабна победа на ГЕРБ на местните избори изглеждат стабилни. Липсата на перспектива се откроява като основен проблем за БСП.
Неуспехът на Кабинета Орешарски засега е пречка за социалистите да заемат позицията на алтернатива в представите на избирателите. Ролята на опозиция, която столетницата отстоява, предполага по-дълъг период на изграждане на готовност за реализация на изборна победа. Нещо повече, процесите на роене в лявото пространство все по-реално застрашават монопола на БСП в този сектор. Неотложна изглежда нуждата от преформатиране на левицата, отварянето на политическото й представителство към по-широки граждански слоеве, извеждането на борбата с неравенството като принцип във всяка нейна политическа изява.
Ако БСП не желае да последва съдбата на СДС, то тя трябва да докаже пред избирателите, че е пост-преходна партия, каквато е ГЕРБ. Дали това може да стане по еволюционен път чрез обновление, е дискусионно. В сегашния си вид за значителна част от избирателите БСП е партия на прехода и като такава е обречена да не може да предизвика масов ентусиазъм за промяна. На изборите през есента т.г. БСП ще има трудната задача да покаже, че е започнала промяната в себе си.
Ако пропусне този шанс, последствията за столетницата ще са тежки. В електорален план ДПС изглежда стабилно. Поне засега позициите, които Движението си извоюва през последните години, изглеждат защитими. Обаче от желан центристки съюзник на всяка власт ДПС се превърна в нежелан партньор за всички основни политически субекти. Резкият завой, който Движението се опита да направи като премине от едно управляващо мнозинство в друго без да е отговорило на очакванията на избирателите, може би е възможен в корпоративната сфера, но не и в политиката. Представителната демокрация не търпи това.
И е естествено, че екипът на Лютви Местан изпадна в изолация. Това обстоятелство предполага, че на местните избори в много райони ДПС ще срещне по-консолидирана съпротива от своите опоненти. Засега Реформаторският блок продължава да отстоява част от идеите, с които привържениците му го изпратиха във властта. Макар и с ограничена електорална подкрепа, зад тази формация стои значителна част от интелигенцията на страната, което придава на РБ особена тежест.
Разногласията на партиите в Блока и изкушенията във властта са сериозните препятствия, с които реформаторите трябва да се преборят за да запазят енергията на подкрепящите ги. Борбата между Патриотичния Фронт и Атака за спечелване на гласовете в нишата на националистите продължава с пълна сила. Атака заложи на проруските настроения, а патриотите – на отстояване на вижданията си чрез присъствието си в управляващото мнозинство.
Засега обединението между Красимир Каракачанов и Валери Симеонов има лек превес, но не бива да подценяваме Волен Сидеров, който редовно намира подходящи артистични прояви преди избори. АБВ са изправени пред трудна дилема. Консолидацията на лявото пространство преди местния вот е очевидна необходимост за избирателите с леви нагласи. Но как хем да участваш с опонента си в дясно правителство, хем да се изправиш срещу него през избирателните урни?
Логично това противоречие доведе и до конфликт в самата организация. Предстои да видим коя от двете посоки ще избере елитът на партията на предстоящия си конгрес. Без единодействие с БСП на местните избори партията на Георги Първанов не би могла да разчита на значими резултати.
За ББЦ можем да кажем, че нейният лидер остана в позицията на "и сам воинът е воин". Позиционирал се еднозначно срещу лидерството на Бойко Борисов и отхвърлен от екипа си от десни съмишленици, за Николай Бареков не остава нищо друго, освен да очаква ветровете на промяната, сочи проучването. Институциите, които изграждат българската държавност, можем да разделим на две основни групи според оценките на избирателите. В едната са тези с положителен рейтинг, при който одобрението надвишава неодобрението. Във втората са тези, при които негативните оценки преобладават.
Първата група включва Българската Православна Църква, Омбудсмана, Европейския парламент и Европейската комисия. Нито една от тях обаче не е свързана с българската държавна администрация. При всички останали институции не само одобрението е с по-ниски стойности, но и преобладава неодобрението. В дъното на скалата са структурите, свързани със съдебната власт. Очевидно е, че очакванията на хората са за радикална реформа в тази сфера. Реабилитацията на институциите пред общественото мнение трябва да започне от там.
Шест са членовете на кабинета с положителен рейтинг – тоест хората, които смятат, че съответният министър се справя успешно с работата си са повече от тези, които са на мнение, че не се справя успешно. Министър-председателят е сред тези шест. Изобщо, ако сравним поведението на Бойко Борисов по време на упражняването на първия и втория му мандат като премиер, можем да решим, че става дума за друг политик. Сега той е по-умерен, сговорчив и консенсусен. Изглежда, че сегашният премиер вече е влязъл в ролята на държавен глава. Може би в основата стои балансът, който се налага да поддържа вследствие на сложната комбинация, която изгражда парламентарното мнозинство.
Успокояването на обстановката в страна на пръв поглед изглежда като стабилизиращ фактор. Ако погледнем на проблемите на държата в по-дългосрочен план обаче, ще установим, че ролята на премиера като реформатор е просто задължителна. Сериозните реформи в ключови сфери са наложителни. Засега като че ли единствено по-малките партньори в управляващата коалиция се опитват да полагат усилия в тази насока. Отличник в кабинета безспорно е министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Тя е навсякъде, където се откриват нови обекти или има природни бедствия и аварии. Втори според оценката на избирателите е здравният министър Петър Москов. Реформаторът наложи директен език и конфронтация с проблемите в може би най-тежкия след съдебната сфера сектор, какъвто е здравеопазването. Да се хвърлиш обаче смело надолу с главата не гарантира, че ще успееш да изплуваш отново на повърхността. Евентуалният успех на д-р. Москов корелира пряко с потребностите на всеки от нас. Групата на успешните министри се допълва от доказани професионалисти като Ивайло Калфин (министър на труда и социалната политика) и Томислав Дончев (отговарящ за Европейските фондове).
Сред тях пълнолетните български граждани поставят и Румяна Бъчварова, която освен за коалиционната политика отскоро пое и тежкият ресор на МВР. В тази група е и Министърът на културата Вежди Рашидов, който благодарение на опита си от миналия Кабинет пое функциите си в движение. Оценката на избирателите формира и група, която можем да дефинираме като "златната среда". В нея се включват както опитните Меглена Кунева (заместник министър-председател), министрите Ивайло Московски (на транспорта) и Владислав Горанов (на финансите), така и някои от новите имена, като Министърът на спорта Красен Кралев, Министърът на външните работи Даниел Митов, Министърът на туризма Николина Ангелкова, Министърът на икономиката Божидар Лукарски, Министърът на земеделието и храните Десислава Танева и Министърът на отбраната Николай Ненчев.
Явно всички те имат още с какво да убеждават гласоподавателите в ефективността на своите действия. Групата с най-ниско ниво на удовлетворителни оценки съдържа най-вече министри от секторите, в които се налагат неотложни реформи. Това са Министърът на правосъдието Христо Иванов, Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, Министърът на енергетиката Теменужка Петкова и Министърът на образованието и науката Тодор Танев. По поръчка на вестник "Преса" в периода 12 – 18 март 2015 г. агенцията за социални, политически и маркетингови проучвания "Сова Харис" проведе представително за пълнолетното население на България изследване. Проучването е реализирано по метода на стандартизираното face-to-face интервю и обхваща 1000 души. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,10%.
