СРАМ! Писачите се сбиха за награда - не дишат, а искат държавата да дава. А как само дишаха, когато даваше...
Последвайте ни в Google News Showcase
Инфантилизмът в родните литературни нрави взе пандемични размери и раздуха нечуван скандал между две групички пишещи във всякакви жанрове точно като в детската броилка "Скарали се две петлета пред поповата врата". С тази разлика, че в случая двете групички се карат пред портата на литературата.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
И понеже широката общественост едва ли е наясно с този камерен гилдиен скандал, ще го представим в жанра "сбит преразказ" - групичката около литературния критик Михаил Неделчев, обединена в бутиковото Сдружение на българските писатели, се скарала със Съюза на българските писатели, оглавяван от Боян Ангелов, дали да дадат шуменската награда на хайкувиста Петър Чухов или на поетесата Валентина Радинска. След втори дубъл за награждаването на Чухов Радинска отпаднала, а представителите на Съюза на българските писатели се обидили и наругали Неделчев във вестника си "Словото днес", а пък той ги ругае навсякъде където може.
Скандалът напусна територията на извечните гилдийни разправии и даде хляб за мащабни обобщения в политематичните медии, от които дори и най-закоравелия тип би изпитал погнуса, а пък ако също пописва - и ужасен срам. Но за сметка на това дава и крещящото обяснение защо днешните родни писатели - тия наследници на Ботев, Вазов, Захари Стоянов, Вапцаров, Гео Милев, Димчо Дебелянов, Пейо Крачолов Яворов и още плеяда талантливи бунтовни мъже с трагична съдба изобщо не са във фокуса на общественото внимание. Явно не е случайно, че и скулптурата на Простреляния пегас от "Ангел Кънчев" 5 в София изчезна някъъде.
Защото там никакви ги няма. Да сте чули пред последните 20 години някакви писатели да са повели народа си и да са притиснали политиците си да решават някакви проблеми в полза на обществото? Да сте ги видели да поведат някакво народно недоволство? Да сте прочели някъде позициите им по важни и широко дискутирани теми, включително и от морално е етично естество?
Че то, дето се вика, за т.н. Истанбулска конвенция се произнесе дори навеки смълчаният под расата Свети синод, но писателските общности си дремуцат, захапали паче перо, понеже за повечето от въпросните писачи компютърът е изчадие адово, до което не се докосват. (Тъй като пишещата тия редове ги познава поименно и отвътре и знае колко са докачливи, ако понятието "писачи" ги обижда, да прочетат Марио Варгас Льоса.)
Забележете за какво се карат! Не за политиката на правителството, не за собствеността на раздържавената собственост, не за т.н. рефоми в образованието, здравеопазването или съдебната власт, не за позициите на държавната власт в нажежената до война международна ситуация, не дори за езика български. Карат се за награди... Разнасят се из медиите като куцо пиле - домат заради махленските си свади.
Няма ги в нито един от бурните дебати, които обществеността води на всевъзможни нива. Няма ги в нито една гореща точка от живота на нацията и народа им. Няма ги нито при миньорите, когато стачкуват, защото сред тях няма миньори. Няма ги нито сред учителите, когато се борят за заплати, пък дори и сред тях да има учители. Няма ги начело на нищо, с което заспива и се събужда този изстрадал български народ.
А уж са писатели - будна съвест на нацията, както гласи едно от клишетата. Както се вижда, съвестта спи дълбоко. А освен това са забравили, че за това кой е писател и кой не е ще се произнасят поколенията след 100 години и то не като броят наградите им, а като четат какво са написали. Тъй че тоя въпрос да го оставим настрана.
Ако ли пък твърдят, че водят спорове за "духовното и естетическо родство с патрона на дадена награда", както се е изразила една от размахалите боздугана по този повод, в случая с Иван Пейчев, хора, ще ви кажа, че нито вие, нито мрънкалото Чухов, имат нещо общо с този титаничен поет. Защото той беше оголен нерв за проблемите на държавата си. И нему принадлежи фразата "обуначването на българския народ".
И ако народът е обуначен, което май е очевидно, виновни са именно ей тия днешни пишещи, които са се хванали за гушите заради награди. А когато се опитват да направят мащабни обобщения на смешния си плач, стигат единствено до просия: държавата да даде, държавата да плати, държавата да направи, държавата да издигне... И защо да даде държавата?! Заради авторитета, който сте си извоювали пред нея? Заради това, че нацията ви ви смята за свои морални и духовни водачи? Заради това, което вие сте дали на тази нация?
Не, не! Защото българският писател бил беден. Ами, да работи. Или да пише така, че хората да се избиват за книгите му. А не да хленчи като разсилен за подаяние. Срамота! Тия, които изброих по-горе, и още много като тях сигурно се превъртат в гроба, като гледат тия сълзи и сополи на недостойно клинчене на внимание от държавата. Понеже те за държавата си се бориха и за народа си умряха. И пишеха класиката им, защото не можеха без това, а не обратното.
След това предишната власт ги обгрижваше - даваше, пращаше, поръчваше за щяло и нещяло, на когото заслужава и на когото - не. И те слушкаха и папкаха. А сега защо да им дава да папкат, като и без това слушкат - онемели са и гласът им за нищо не се чува. Не се чува дори да дишат, когато народът им се задушава. А как само дишаха, когато държавата даваше, както се казва в известния виц.
И с тоя спор "Чухов или Радинска" просто се доизложиха, понеже нямат доблестта да кажат направо дори това, което мислят по този въпрос. Чухов е немощен писач и компенсира дефицитите си с някакво подобие на авангардизъм - стар като света изпитан метод. Валентина Радинска е поетеса, за която смея да твърдя, че ще остане в българската литература.
Не е нужно да си титан на мисълта и словото, за да видиш това. Но трябва да си отвратителен страхопъзльо, за да ги прикриваш зад разни мними естетически спорове до степен, в която не можеш да разчетеш дори две безпомощнни метафори на въпросния Чухов и да провиждаш в тях гавра с класиците. Глупост! Друго е искал да каже писачът, но толкова може.
Колкото до опитите на двете писателски организации да си извадят очите, господа, вадете си ги, явно и без това не ви вършат работа. Но не го правете публично, че е много жалко и срамно. Не ми пука кой ви финансира - дали "Отворено общество" или наемите от апетитните имоти на СБП. Но ми пука как заставате пред очите на обществото и с какво се опитвате да привлечете вниманието му.
