СРАМОТА! Повтаряме като папагали вазовото "И ний сме дали нещо на света", а превърнахме неграмотността в национална гордост
Последвайте ни в Google News Showcase
Международен ден на грамотността е днес. Обявен е през 1965 г. от ООН. А от 1966 г. за първи път го честваме - над половин век. Но, какво ни засяга нас, българите, това? Ние, както обикновено, сме над нещата. Защото превърнахме неграмотността в национална гордост.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
България става все по-бързо страна на неграмотни хора, отбелязва Евростат. Не мисля, че срамната статистика на организацията стресна някого. И как да е другояче като тези, от които зависи ограмотяването на населението, са със съмнителни знания на езиковите правила. Слушаме как говорят не малка част от депутатите - пълният и краткият член го нямат за нищо, да не говорим за диалектните думи, които използват с гордост от парламентарната трибуна. Как да са грамотни учениците, когато учебниците са безброй. Дивата пазарна икономика се вихри с пълна сила и в образованието. Издателствата пращат емисари да убеждават учителите да изберат точно техните учебници. И никой не знае учениците какво учат и как. Да не говорим за цените на учебниците. Все повече родители нямат пари да си ги купят и затова ги преснимат на ксерокс.
Дори Дядо Вазов опорочихме. Помним "Под игото" на шльокавица. Ама издателите искали да мотивират хората да четат и пишат на кирилица. Дрън-дрън! Отново става дума за пазар. Колко по-лесно, а и по-интересно е за учениците да четат нещо, написано на престъпно безобразен език?!
Повтаряме като папагали вазовото "И ний сме дали нещо на светът", ама дали знаем всъщност какво точно сме дали. Азбуката ни вече е тотално опорочена. Пишат се есемеси на латиница с оправданието, че така е по-лесно. Отдавна някои от буквите ни вече не се използват в неформалното писане - "ч" се превърна в 4, "ш" в 6... Дори на официални места вече се поставят табели на латински. При положение, че нашият език и азбуката ни са официално признати в ЕС. От какво се срамуваме?
Какъв дух е имало в България, когато са били писани първите книги. Учениците на светите братя Кирил и Методий са обикаляли страната пеша, на кон, с каруца, вървели са с дни, за да създават школи и да обучават българите на четмо и писмо. Имали са съзнанието, че са с мисия - да разпространяват азбуката ни и да ограмотяват народа. Преписвали са се ден и нощ книги. Хората са искали да учат. И образованието се е считало за престиж.
Сега, ние техните потомци, в какво превърнахме училищата? Учителите са станали пъдари, които се чудят как да накарат децата да спрат да се бият в класната стая и да разговарят по мобилните си телефони. А университетите ни са паднали до нивото да приемат студенти с оценка от приемен изпит две и половина, само и само за да си изпълнят норматива.
Докъде ще ни доведе тази тотална неграмотност?! Никой не знае, а не съм убедена дали някой се и интересува, което е още по-страшно.
Та, такива мисли ме налягат в деня на грамотността. Тази толкова дефицитна стока за България.
