Последвайте ни в Google News Showcase
Когато някой ми говори на български, разбирам всичко.
Те говорят на български – аз разбирам. И на въпроса защо сме толкова близки, а не се познаваме, ще отговоря по следния начин. Защото съществува едно убеждение, че винаги трябва да се обръщаме и да гледаме надалеч. И в същото време да не виждаме всичко ценно, което се намира в непосредствена близост до нас, казва Мира Аданя-Полак, световноизвестен сръбски журналист и продуцент пред БГНЕС.
Не знам много неща за България. Когато за пръв път посетих София бях изненадана от вашите големи булеварди и от прекрасния голям храм "Свети Александър Невски". След това се срещнах с мои колеги, които работят в радиото. Говорих на сръбски, но всички ме разбраха. Когато те дойдат в Белград, обменяме мнения и тогава ставаме близки. Ето така е и с вас. Видяхме се за първи път и си казахме всичко и истински. Има нещо, което ни тегли към по-далечното.
Съществува мнението, че късметът е някъде далеч, а не тук при нас. Но съм абсолютно убедена, че Балканите са много по-важни. Иначе защо тогава всички Велики сили ще се опитват да ни анализират. В Лондон съществува Институт за балкански изследвания, а на Балканите никъде няма Института за западноевропейски проучвания. В известна степен ние, хората, от Балканите не сме ясни за Запада, а в същото време сме неясни един на друг, независимо от това, че живеем в непосредствена близост.
Имаме навик много често да даваме характеристики и определения за съседите си. Да не ги разбираме, с една дума да имаме повърхностно отношение към тях. Винаги съм обичала да посетя някоя съседна държава, за да открия нещо, което моите зрители не са научили.
