Последвайте ни в Google News Showcase
Многогодишни научни изследвания доказват, че продължителността на живота зависи от биологичните особености и от различни фактори, сред които храненето заема водеща позиция. Според лекарите, при благоприятни условия на живот човек спокойно да достигне 100 или дори 120 години. Средната продължителност на живота в различните части на света е различна, но несъмнено зависи от начина на хранене на местното население.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
В основата на процеса на стареене са явления като общо забавяне на обмяната на веществата, развитие на атрофия на клетките, тъканите и органите в тялото. Например, специализираните клетки, които изпълняват многообразни функции в организма, се заменят от нефункционални съединителни клетки, губещи способността си за самообновление. Лекарите обясняват, че процесът на стареене започва дълго преди настъпването на старостта и постепенно води до понижение на адаптивните ни възможности. Темповете на стареене са различни при всекиго, но и различните органи също остаряват по специфичен начин. Така сърцето на човек на 40 години може да „изглежда” като на 50-годишен, а органите на храносмилателната система – на 55 и повече. Най-бързо остаряват ендокринната система, мозъкът и кръвоносните съдове, а също и клетките и тъканите на храносмилателната система.
Установено е, че с напредване на възрастта отслабва работата на жлезите с вътрешна секреция и се натрупва излишък от холестерол. Всичко това води до артеросклероза на кръвоносните съдове. Резултатът е намаляване на притока на кръв към органите и тъканите, което причинява недостатък на кислород в тях. Същевременно кръвният поток се забавя, създават се условия за съсирване и образуване на тромби и запушване на жизненоважни кръвоносни съдове.
Пораженията, които годините нанасят върху храносмилателната система, включват изтъняване на лигавицата на стомаха и червата, намалена активност на задстомашната жлеза и черния дроб. Намалява образуването и отделянето на стомашни сокове, а киселинността на стомаха се понижава, като може да се стигне и до пълното й изчезване (т.нар. нулева киселинност), което от своя страна увеличава риска от рак на стомаха. Забавя се функцията на червата, което причинява упорит запек. Понижава се образуването и концентрацията на панкреасни ензими. Всичко това води до влошено храносмилане и нарушения в усвояването на храната. Лекарите отбелязват, че процесите на стареене се ускоряват при хора, които не се движат достатъчно.
