Май само Плевнелиев не разбра, че го чакат да си тръгне от президентството
Последвайте ни в Google News Showcase
На избори като на избори (ако перифразираме прословутото „на война като на война“) – всеки гледа да се въоръжи с каквото може и да заеме най-изгодната позиция преди офанзивата през септември. Това превърна и без това тежките юлски горещини в нетърпима политическа сценка. От една страна сме свидетели на нефелни и по детски наивно-глупави действия, от друга – на екрана цъфтят ухилени и самодоволни от резултатите им политици.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Как да си обясним ставащото?
Ако караме по „старшинство“ на институциите, първи ще трябва да е президента. Той продължава да се напъва да е олицетворение на демокрацията, демократичността, гражданствеността и всичко, което може или не може да се свърже с тези термини. Освен рекламните акции за доктор хонорис кауза и личност на годината – или каквото там се нарича – образът му като че ли е неразривно свързан с опитите да предизвика небивал по успех и резултат референдум. За читателите да припомним, че референдумът, както и протестите са най-силинте оръжия на гражданите да наложат волята си над политиците. Защо на един избран от същите тези хора президент му е необходимо да се налага с тези средства над политиците е въпрос с доста дълъг отговор. Засега ще отбележа само, че президентът вече се провали в използването на референдума за своите си политически дивиденти. С прословутата подписка. Която му събираха Близнашки и Цветанов. И от събраните и строполени в Парламента от тях над 700 000 подписа, се оказа, че истинските/валидните са по-малко от 500 000. Така че, референдум нямаше. Нямаше и извинение от страна на президента за това, какво са свършили тези две персони, скрити зад неговото име и това на институцията Президенство. Вместо това сега въпросите за референдума се вкарват в парламента и референдум ще има. Далеч от желанието на г-н Плевнелиев да се накичи с победа - как едва ли не на неговите твърде крехки плещи се крепи демокрацията и гражданските свободи и права. Но от този референдум нищо няма да произтече за представляваните от него граждани. Първо, защото декларираната подкрепа на практика се сви до одобрение само на един от въпросите. Второ, защото дори и хората да подкрепят електронното гласуване такова няма да бъде въведено скоро. При това не само по технически причини, както обявиха, но и по причина пълните с мъртви души избирателни списъци.
От фиаското /на два пъти/ с референдума остава въпроса – само Плевнелиев ли не е разбрал, че просто го чакат да си ходи от Президентството. С други думи – открива се въпроса кои ще са подготвяните реални кандидатури за президент и доколко неслучайно беше интервюто на Кобургготски по CNN.
Управляващите в този период пък се заеха да доказват, че правят реформа. От това произтече нелепа радост за „копелетата“, както сам определи себе си и колегата си Христов Радан Кънев. При това, демонстрирана на фона на крайно нелицеприятните уговорки и натиск за всеки липсващ глас. От всичко видяно и чуто стана ясно едно – ще има промени на Конституцията както, когато и защото ги е пожелало ДПС.
Опозицията успя да покаже, че все пак ще има кандидати за кметове след дълъг период на номинации и дебати. Резултатъ е наличие на кандидатури, но не и наличие на готовност за изкарване на добри изборни резултати. Там разочарованието от поредното наместване на вечните свещени крави по листите тепърва ще обезсилва социалистите. За сега добрите резултати по места се очертават по-скоро като изненада, отколкото като прогноза.
Ако може да се направи някакъв извод от последните предваканционни усилия на актьорите, участващи в българския политически театър, то той би бил – напъват се хората за есенното разпределение на ролите. Ситуацията преди местния вот е като на кола, забоксувала в калта. Всеки в нея дава акъл и се държи като че ли само той може да я помръдне. А гумите превъртат ли превъртат на едно място. Моторът работи – движение няма. Или някой ще ни бутне, или част от пътниците ще бъдат свалени.
