Сърбия направи голяма стъпка с арестите на осем заподозрени за клането в Сребреница
Последвайте ни в Google News Showcase
Автомати трещят и гранати се взривяват от сутрин до здрач, докато босненските сръбски сили избиват над хиляда мъже и момчета, натикани в склад край Сребреница. Но когато слънцето изгрява, само десетки още са живи. Командирът с прякор "Неджо Касапина" се провиква дали някой иска вода, за да утоли жаждата си в размазващата юлска жега, разказват оцелели и свидетели. Бавно окървавени пленници се надигат измежду труповете, а сред тях и момче, стискащо дядо си за ръка. "Ще убият ли и нас?", пита момчето. "Не", шепне старецът.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Прогърмяват изстрели и двамата падат покосени заедно с десетките други оцелели през нощта. Касапницата тогава беше сред най-тежките от клането в Сребреница през 1995 г. - най-кръвопролитните жестокости в Европа срещу цивилни след края на Втората световна война, в които бяха избити над 8000 мъже и момчета мюсюлмани. Това е единственото зверство на континента след Втората световна война, което ООН определя за геноцид. В сряда Сърбия арестува осем мъже, обвинени, че са участвали в избиването на 1300 души в склад в покрайнините на Сребреница, съобщи пред АП съвместен екип от сръбски и босненски прокурори. Сръбският прокурор за военни престъпления Владимир Вукчевич заяви за АП, че всички арестувани "са бивши членове на специална бригада на босненската сръбска полиция". Сърбия вече изправи на съд мъже, които отведоха пленници от Сребреница, за да бъдат убити, а през 2011 г. арестува Ратко Младич, военния командир на босненските сърби, наредил клането, и го изпрати да отговаря пред Международния трибунал в Хага. Арестите вчера обаче бяха първият опит на Сърбия да изправи пред правосъдието хората, чиито ръце бяха изцапани с кръв при клането в Сребреница, от което през юли се навършват 20 години. "Важно е да се подчертае, че това е първият път, когато службата на нашия прокурор се занимава с масови убийства на граждани и военнопленници в Сребреница", каза Бруно Векарич, главният сръбски прокурор по случая.
Той посочи, че Сърбия наближава ключов момент в изправянето си лице в лице с миналото. "Никога не сме се занимавали с престъпление в такъв размер", каза Векарич, който е и заместник-прокурор на Сърбия за военните престъпления. "Много важно е Сърбия да излезе с ясна позиция спрямо Сребреница чрез съдебен процес". Сръбските прокурори първоначално арестуваха седем заподозрени при акции в сряда призори на различни места в Сърбия. После те заловиха и осмия заподозрян след продължило часове преследване. Прокурорите заявиха, че се опитват да установят местонахождението и на още заподозрени, които може да се укриват в Босна, макар че тези мъже не са обект на разследването, довело до арестите в сряда. Най-голямото попадение беше Неделко Милидрагович, известен като "Неджо Касапина". Подкрепяното от съда в Хага сътрудничество между Босна и Сърбия, врагове по време на войната, е най-важният пример за съдебна екипна работа, спомагаща за излекуването на гноясалите рани от войните в бивша Югославия. Много сърби все още разглеждат своите лидери от времето на войната като герои - включително Младич и бившия босненски сръбски президент Радован Караджич, срещу когото също се води съдебен процес пред съда на ООН за военните престъпления - и смятат, че са били жертви на западен заговор. Това прави особено деликатна сегашната кампания за залавяне на убийците. Но консервативното правителство позволява на прокурорите да продължават с тази дейност отчасти заради стремежа на Сърбия да се присъедини към Европейския съюз. Еюп Ганич, военновременен вицепрезидент на Босна, а сега университетски декан казва, че се смята, че поне 850 босненски сърби са участвали в клането в Сребреница. За близо 150 от тях се смята, че живеят в Съединените щати, а останалите вероятно в държави на Балканите. "Сега дойде време да ги продаваме един по един в преговорите за членство в Европейския съюз", казва Ганич.
"А Сърбия има много от тях за продаване, за да получи нещо в замяна". Няма реакция от семействата на заподозрените или от техните адвокати, но сърбите от босненския град Соколац, откъдето е Милидрагович, са вбесени. "Стига с тези арести на невинни сърби", казва Милорад Томович. "Време е да бъдат арестувани мюсюлмани, така че най-накрая и те да бъдат изправени пред съда". Вчерашните арести идват след като същият екип прокурори арестува през декември миналата година 15 души, заподозрени в друго военно престъпление - убийство на отвлечени от босненски влак. Босненските сръбски сили извършват нападение над Сребреница със снаряди, игнорирайки мироопазващите холандски сили на ООН, разположени там. Сърбите - водени от Младич, влизат в града без да се сблъскат с никаква съпротива. Жените търсят убежище в холандската база, а мъжете и момчетата бягат в близката гора, но са заловени от силите на Младич. Тези, заловени от хората на Милидрагович, са обградени и наблъскани в склад без храна и вода. Дори не е имало достатъчно място, за да могат всички да седнат, чакайки в страх. Убийствата започнали късно следобед. Войниците хвърляли бомби през прозорците и стреляли с автоматите си. На сутринта оцелели казват, че Милидрагович е наредил на тези, които все още били живи - около стотина мъже и момчета, да излязат, обещавайки, че ще ги пощади. Но не го направил.
Дори неговите войници споделят, че се ужасявали от командира си. "Страхувах се да го гледам в очите", казва един от тях, сега защитен свидетел, в показанията си. Когато босненската война приключва с мирно споразумение през 1995 г., Милидрагович се мести в Белград. Той има две деца и създава свой бизнес за транспорт на строителни материали. Прокурорите казват, че началният му капитал е дошъл от десетките хиляди долари, плячкосани от джобовете на жертвите. Сега е на 58 години. Муриз Синанович е сред убитите в склада. Неговата съпруга, Сухра, никога няма да забрави последните му думи преди да тръгне към гората с хилядите мъже, напускащи Сребреница. "Грижи се добре за децата ми", казал Синанович, прегръщайки и целувайки 7-годишния си син и 4-годишната си дъщеря. Години по-късно останките му са намерени в масов гроб. Съдебните експерти са донесли неговите останки в торбичка. Те извадили няколко кости и ги показали на съпругата му. "Не заплаках", казва тя. "Но почти счупих пръстите си от стискане".
В панталоните на съпруга й, намерени при останките, са открити шофьорската му книжка и кутия за цигари, направена от консерва. В нея имало малко тютюн и хартия за цигари, достатъчни за една цигара, която той никога не изпушил. Кутията все още стои върху полица в дневната на Сухра в Сараево. Когато децата били малки, не позволявали на приятелчетата си да я пипат. "Казваха, че е свещен предмет", казва Сухра Синанович. /БТА
