Танев: ЕС иска да балансира фундаменталните и стратегически изследвания
Последвайте ни в Google News Showcase
България трябва да отдели поне процент - процент и половина от БВП за наука и иновации. Това е една от препоръките, които еврокомисарят по наука и иновации Карлос Моедас направи към страната ни. Препоръките са част от доклад за реформите в сферата на науката и иновациите, който бе представен в рамките на форум в София.
Страната ни е първата, в която ще се експериментира програмата PSF. Десет експерти от различни страни членки на ЕС са изготвили препоръки за развитие на научната дейност у нас. Сред тези препоръки е и това да се засилят инвестициите в наука и иновации, които ще подобрят икономиката на страната ни. Необходим е и по-засилен диалог в научната общност, освен това трябва да се препланират инвестициите. Необходимо е и българските научни проекти да бъдат изведени на международно ниво, като се използва и финансиране от външни агенции.
Проф. Люк Суте, който участва в изготвянето на препоръките, каза, че страната ни „трябва да експлоатира Европа повече чрез използването на различни европрограми”. Освен това е необходимо и да се увеличи допълнителното финансиране за докторанти. Страната ни има много добри инженери, но те не се развиват кариерно достатъчно. Друга препоръка е да се даде възможност на публичните организации. Еврокомисар Моедас коментира, че вече „започва нова ера. Новият поглед в науката и иновациите ще дадат резултат в бъдеще и затова трябва да сме търпеливи”.
По думите му това е умна реформа. Той посочи, че страната ни първа е поискала помощ за реформата, която извършва. Това е станало през 2014 г. Министърът на образованието Тодор Танев заяви, че ЕС иска да балансира фундаменталните и стратегически, т.е. свързани с бизнеса, изследвания. Това според него не е революционна реформа. Освен това Брюксел не ни налага тази реформа. Това, което ЕС прави, са предложения , които да подобрят системата у нас.
Този документ е стратегически и политически, защото дава легитимност на задачите и реформите, които искаме да проведем. “Оттук нататък, който е срещу тези реформи е срещу еврочленството ни”, заяви Танев. По думите му е необходимо и да се развенчаят някои митове, които този документ може да предизвика. На първо място този анализ за финансирането не касае еврофондовете и по специално ОП “Наука и образование за интелигентен растеж”.
Също така не се затваря Фондът за научни изследвания - той само ще претърпи някои промени. Препоръката на ЕС е да има независима научна агенция, която да бъде устойчива и да е в състояние да взима решения. “Имаме разбиране в екипа, че ще се създаде нов правилник във Фонда за научни изследвания. Това е първата крачка”, посочи Танев.
В бъдеще сегашният фонд трябва да прелее в една нова агенция, с нови елементи. Например да бъдат включени и социалните науки. Според Танев в момента с наличните 109 млн. лв. се постига значителен ефект върху този чувствителен сектор. “В момента има възможност за достигане до 0,36% публични разходи, но при запазване на темповете за нарастване на науката за частния сектор, с намесване на бизнеса във финансирането на науката имаме възможност още следващата година или до две години да достигнем 0.75% от БВП за наука, което е половината от рамката за 2020 г.” , заяви той. Освен това изготвените препоръки не се отнасят само за приложните изследвания. Става дума за баланс между фундаменталните и приложните изследвания, посочи Танев.
