Последвайте ни в Google News Showcase
Доживяхме в страна, пълна с бабаити, каратисти и всякакви други набедени юнаци, един човек, който тежи 60 кила с мокри дрехи, да каже мъжка приказка:
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
„Искам да се боря за доверието на гражданите, а не за постове при Бойко Борисов”, ни съобщи Радан Кънев, след като подаде оставка от поста „говорител” на Реформаторския блок. И продължи:
„Вече месец целият български политически елит си е назначил, без да пита избирателите, владетел. И му е отредил шефското място на трапезата. Никой не се бори за доверието на българите, никой не се бори дори за власт. Борим се за доверието на Борисов и за подхвърлен от него къшей власт. Като ловни кучета около трапезата на господаря.”
Право, куме, та в очи. Такова ясно и мускулесто политическо говорене не бяхме чували, откак Царя замени политиката с мънкане, Волен – с крясъци, Местан – с „екзактни” словесни финтифлюшки, а Бойко – с гаменския речник на крайните софийски квартали.
Ценността на ясното говорене, без подскоци и увъртания, е, че премахва воала на празнодумието, за да видим отново нещата такива, каквито са всъщност.
В страна, в която политиката е далавера, договорена между партийни и мафиотски шефове, Радан ни напомни, за какво става дума.
Политиката – това е, когато група съмишленици се съберат, помислят и напишат такава програма за управление на страната, която да превръща техните убеждения в план за реални действия с предвидими последствия. После тази група, обикновено наричана „партия”, представя програмата си пред гражданите, в състезание с други програми, разработени от други партии. И, ако гражданите подкрепят точно тази програма, то нейните автори формират правителство и започват да я прилагат. След известно време гражданите, отивайки отново на избори, показват, дали им харесват резултатите от тази програма, или вече са си избрали друга.
Това е то – политиката. Няма нищо сложно; и всеки, който твърди, че тук има някакви висши сложнотии – лъже. Или защото е „полезен идиот” (по думите на Ленин), или защото е взел едни пари, за да баламосва гражданството.
Защо ли лидерите на партийките в Реформаторския блок бягат от коментар по тезите на подалия оставка (заради тях) Радан Кънев? Защото те са от онези, за които политиката – това не е да търсиш доверието на гражданите. А – да се договориш за постове. Защото именно те, поединично и на малки групички, направиха пътека към сараите на Бойко Борисов, за да се кълнат във вярност и да искат постове. Защото техните заместници от месеци бродят из София с неонов надпис на челата си „На мен пък Бойко ми обеща пост”.
Поради това си поведение тези лидерченца на партийки нямат правото изобщо да съществуват в истинската политика – в онази, която се грижи за доброто на гражданите, а не за доброто на политиците. И няма как сега, когато Радан хвърли камъка в блатото, да се скрият обратно в тинята. Най-малкото – защото РБ се роди като израз на гражданското възмущение от политиката на договорките и на делкането на постове и пари под масата. Защото РБ застана, тогава, пред въстаналите срещу мафиотския модел граждани и каза: „Няма леви, няма десни, няма център – става дума за съюзяване на гражданите срещу мафията, в лицето на БСП, ДПС, Атака и ГЕРБ.”
Затова, заради тази заявка (пак, между другото, изречена от Радан), хората започнаха да им обръщат внимание и гледат с надежда. Защото РБ трябваше да застане срещу всички форми на мафията, независимо от това, коя част от нея се боядисва в „леви”, а коя – в „десни” гримове.
А то – какво се оказа? Лидерченцата на партийките в РБ за броени месеци изцедиха силите на съюза и го превърнаха в обичайната, втръснала на всички „дясна” клоака, където всеки рита другарчето по кокалчетата, а междувременно тича да се договаря с противника.
Ако не искат да последват апела на Радан и да служат на гражданите – а не да се договарят за трохи от трапезата на господаря на момента – лидерченцата на партийките, приютили се в РБ, да се махат. Да си ходят при Бойко или направо – да вървят по дяволите.
Някой трябва да се изправи и да върне истинската политика в България. Радан поне започна да говори за нея.
Има съвсем малко време, за да може РБ да разкара от своите редици всички „танцуващи с вълци”. Ако не – презрението, което ще застигне лидерченцата на партийките ще бъде равно на позора, покрил всички участници в правителството „Орешарски”.
