А народът хрупаше радиоактивни марули
Последвайте ни в Google News Showcase
30 години след най-голямата в историята на ядрената енергетика авария, която се случи в АЕЦ „Чернобил“ на 26 април 1986 г., нека си спомним къде бяхме на 1 май същата година. На този ден радиоактивният облак от чудовищната атомна експлозия на Четвърти реактор на злополучната централа, заради нелеп технически експеримент на персонала, достигна до България. Повечето от нас, по-възрастните софиянци, със сигурност сме били на задължителната първомайска манифестация пред несъществуващия вече мавзолей на Георги Димитров. Махали сме за поздрав към другаря Тодор Живков и другарите от Политбюро на ЦК на БКП. А в това време над нас е ръмял радиоактивен дъжд. Защото именно на този празничен ден, с пристигането в България на радиационния облак от Украйна, у нас валя дъжд.
Всъщност единственото, което би трябвало да направим на този 1 май, е да си останем вкъщи, да затворим плътно прозорците, да сложим мокър парцал под вратата, да отворим консервите и да не излизаме навън поне седмица. Другарите от Политбюро обаче са знаели за опасността и са взели мерки за личната си и семейна безопасност. Както години по-късно си спомня главният следовател по делото за отговорността за премълчаването на опасността в първите дни след експлозията Ангел Александров, служителите на УБО стриктно са изследвали дори копъра за таратора на хората от номенклатурата, които по това време хапвали не българско месо, а агнешко от Австралия. В същото време народът хрупаше марули, подправени с радиоактивен дъжд…
Ангел Александров твърди, че на 4 май, когато докладвали на Тодор Живков, че положението е много сериозно, той кимнал с глава и казал: „Ще си мълчим!“. Не е било възможно обаче със спотайване дълго да се крие истината. Мнозина в България вече я бяха разбрали от западните радиостанции. Така със закъснение от доста дни, най-важните за предприемане на ефикасни мерки, наложената информационна блокада в България бе пробита, но плахо и оскъдно. Разбрахме за експлозията от официални източници, но опасността бе силно омаловажена. Чак на 2 май 1986 г. властите препоръчаха децата да се държат предимно в затворени помещения, а плодовете и зеленчуците да се мият щателно. В началото на май в целия Източен блок започнаха да раздават йодни таблетки в детските градини и училищата. По-късно от слухове се разбра, че само министърът на отбраната армейски генерал Добри Джуров е разпоредил веднага след експлозията армията да премине на храна от запасите и да не провежда занятия на открито, но не обяснил причината за заповедта. След време се оказа, че по степен на радиоактивно замърсяване България е на пето място в Европа след Швеция, Финландия, Австрия и Норвегия. По данни на Световната здравна организация ядреният ад в Украйна през следващите след инцидента години е причинил смъртта на над 8000 души в различни европейски страни, а пострадалите са десетки, може би стотици хиляди. Раковите и други заболявания рязко се увеличиха. Точна и цялостна информация по този проблем и до днес няма и сигурно няма и да има, защото щетите сред хората и за икономиките на засегнатите държави е трудно да се пресметнат.
В първите дни на май 1986 г. генерал Илия Кашев, началник на УБО, което се грижеше за „първите“ в държавата, издава заповед снабдяването с хранителни продукти, плодове и напитки „да се извършва само от снабдителни бази на УБО след дозиметричен контрол“. Той нарежда да се осигури прясна минерална вода, а за бита да се използва дълбоко сондирана вода. С наредбата се забранява изхранването на животните от фермата „Врана“ със зелена маса „до второ нареждане“. Докато обикновените граждани буквално се тъпчат с радиация, по линия на УБО в няколко лаборатории се изследва всичко, което привилегированите в държавата консумират. Шефът на химико-бактериологичната лаборатория на УБО през 1986 г. Христо Борисов разказва за „кошмара“ му да намери чисти продукти. Оказва се, че стопанство „Врана“, където е една от снабдителните бази на УБО, е замърсено. Дори пресните яйца там били радиоактивни. Затова за известно време хората от Политбюро минали предимно на консерви и сухо мляко.
В началото на май, докато българите ядат радиоактивния зеленчук, а децата играят на открито, из страната лети специален правителствен хеликоптер с тайна мисия, разкриха някои медии години след чернобилската трагедия. Със свръхчувствителна апаратура хеликоптерът разузнава кои райони са по-чисти, където в случай на усложнение на ситуацията да се разположат на безопасно място „ръководните кадри“.
На 23 май БТА с приповдигнат оптимистичен тон съобщи, че „всички ограничения се отменят“. Това решение обаче бе абсолютно необосновано и прибързано. Учени казват, че до този момент си е бил почти отишъл само йод 131, а много други радионуклиди и главно цезий-137 (с период на полуразпад 30 години) и цезий-134 (2 години) са били налични. Освен това експертите напомнят нещо, което е много важно. В България е имало втори и трети радиационен пик в края на 1986 г. и началото на 1987 г. Защото отговорните фактори за икономиката и селското стопанство не приемат препоръките на специалистите да се изхвърли първият пролетен откос на зелените фуражи. Поради това неглижиране на проблемите радиоактивността попада за дълъг период в млякото и месото. Така заради управниците си България преживява и втори Чернобил.
В различните периоди на българската история има много престъпления на властта срещу народа. Някои историци дори са правили изчисления на 10-те най-тежки от тях по времето на тоталитарния режим. Премълчаването на опасността за България от ядрената катастрофа в Чернобил и невземането навреме на ефикасни мерки за рисковете за здравето и живота на хората са поставени на трето място в този списък. Веднага след избиването на много невинни хора след Девети септември 1944 г. без съд или с формални наказателни процеси на така наречения Народен съд.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Цялата история и още интересни четива вижте само на Retro.bg!
