ТЕЖКА МУТРАФОНИЯ. Културният министър предлага 50 лв. на хорист да спре да пее. Вежди, литературата ни не е Валерия Велева, издадена от агент на ДС!
Последвайте ни в Google News Showcase
Грозно.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
„Ще му дам на хориста 50 лева от джоба си да се успокои и да спре да пее”
Думите са на министъра на културата Вежди Рашидов тази сутрин по Би Ти Ви.
С подобна простотия зачерква всичко хубаво, което сътвори с тракийската изложба в Лувъра.
Изобщо всяка телевизионна изява на иначе чудесния скулптор се превръща в антиреклама за българската култура. Толкова ли няма пиари наоколо, които да го озаптят?
50 лева щял да му даде от джоба си да се успокоял… И да спрял да пее… Това е тежка, мулташка мутрафония. Културният министър на една държава не може да говори по този начин. Етиката изисква Вежди да се извини. В противен случай изпада в непреодолим ценностен конфликт със съсловието, което представлява и чиито права уж съблюдава.
Министърът каза и друго: „Издателство „Захарий Стоянов” трябваше да представи книга в Париж. Защо да не е на Валерия Велева, да я убием ли, че пише книги?”
Като собственик на издателство, формулировката, че „Захарий Стоянов” е ТРЯБВАЛО да представи книга в Париж, не ми е съвсем ясна. Това не е ли частно издателство? Защо точно то е трябвало да се изявява във Франция покрай тракийската изложба?
Защото шефът му Иван Гранитски е другар по чашка на министъра? Защото Гранитски, Вежди, Велева и шефът й Тошо Тошев си пият заедно уискито от няколко десетилетия? Защото Гранитски е единственият шеф на книгоиздателство с тлъсто досие от Държавна сигурност – затова ли именно той представя България по света?
Господин министърът и обкръжението му трябва да разберат: никой не роптае против излагането на българските съкровища в Лувъра. Изумлението идва от друго. Родната ни култура е позиционирана в Париж в две експликации – тракийското злато и…сборника с интервюта на Валерия Велева, издаден от агент на ДС.
Ако министърът сериозно смята, че това е нивото на съвременната ни литература – тогава всичко е окей. Но е добре да го каже ясно и гласно. И да се извини на хориста от „Йоан Кукузел”.
